Едно „червено" сърце днес тупти в бяло. Велизар Димитров живее с идеята ЦСКА. но се раздава за „Металург (Донецк). И там го обичат почти както на „Армията". Дори вече му предлагат директорски пост.
Съдбата му намигна да играе срещу ЦСКА, макар и в приятелски мач. „Невероятно изживяване", довери звездата в хотел „Папилон" в Белек, докато си проверява електронната поща. Част от регистрационното му име в нея е ЦСКА...
Димитров може да е горд - стана символ на два отбора, които винаги ще са негов дом.
- Националният отбор игра на 40 км от вас, но без вас. Чувствате л и се пренебрегнат?
- Няма такова нещо. Националният си има нов треньор със своите виждания. Лотар Матеус преценява кои ще са му от полза. Няма място за сърдене. Ние сме българи и трябва да подкрепяме отбора, без значение кой е треньор и кой играе.
- Шест години бяхте един от най-добрите в ЦСКА, сега сте лидер в „Металург". Не изиграхте ли прекалено малко мачове за България?
- И много, и малко, бих казал. По-добри футболисти от мен са изиграли по-малко мачове. Лично аз съм доволен от представянето си в националния. Не броя мачовете, знам, че са някъде над 30. Вкарах и голове. Дал съм своето за България.
- Играе ли ви се още за националния отбор?
- Честно ще кажа - времето ми в националния отбор явно е отминало. Не съм първа младост. По-добре е да се дава път на млади момчета. Да трупат опит. Националният отбор е чест и престиж. Който е вътре, трябва да се раздава, все едно играе последен мач.
- Говорили ли сте с Матеус или с някого от БфС?
- Запознахме се на мача ЦСКА - „Бешикташ" в София. Говорихме много кратко. Каза ми, че се надява да помагам в бъдеще. Повече контакти не съм имал нито с него, нито с някого от БфС.
- Какво беше чувството да играете срещу ЦСКА, макар и в контрола?
- Беше странно, бях много развълнуван. Не очаквах, че ще се случи някога. В началото на контролата като че ли все ми идваше да подам на червена фланелка. Но бързо свикнах. Концентрирах се. Всеки трябва да защитава емблемата, която носи на гърдите. Сега тя е на „Металург".
- Помните ли най-силния си официален мач срещу ЦСКА?
- Малко са, но паметни има. С „Миньор" победихме ЦСКА с 2:0. А с „Марек" веднъж играхме 110 минути. Любо Пенев накрая вкара от дузпа.
- Как ви се видяха „червените"?
- Очаквах повече. Но нека не забравяме, че нито ЦСКА, нито „Металург" бяха с всички титуляри. Мачът е приятелски и не могат да се правят генерални изводи. Но ми се струва ненормално ЦСКА да няма нито едно положение за 90 минути. С изключение на удара на Маркиньос от пряк свободен удар, след който падна и голът, нямаше нищо друго. Трябва да поработят.
- Ще дойде ли Маркиньос в „Металург"?
- Още преди контролата ми казаха, че се интересуват от него. Нашите треньори искаха да го видят в игра. Маркиньос се представи силно и мисля, че им хареса. Ще видим докъде ще стигнат с преговорите.
- Спечелихте три титли в последните 10 г. Кога ЦСКА беше най-силен?
- Със сигурност през 2002 г. при Стойчо Младенов. Тогава се събрахме и толкова леко станахме шампиони. Горчивината дойде от липсата на по-голям успех в евротурнирите. За съжаление освен победите над „Ливърпул" и „Байер", както и влизането в групите, нямаме друго запомнящо се постижение в Европа. При малко шанс можеше да направим и повече.
- Бихте ли се върнали в ЦСКА?
- ЦСКА остава в сърцето ми завинаги. Това е магнит, чиято сила не отслабва. Но сега защитавам друг отбор и не мисля за завръщане. Моята работа е да съм фен на ЦСКА, макар и отдалеч. Постоянно съм в контакт с някои приятели в отбора, знам какво става. Горд съм,че когато отида на мач, дори само като зрител, хората ме аплодират. Оценяват, че съм дал нещо за ЦСКА. Постоянно получавам писма, хора ми звънят. И наистина -три титли не са малко.
-Защо „Металург" играе слабо през този сезон?
- Няма нищо странно. Продадохме 7-8 основни футболисти и това оказва влияние. Заместниците им не се оказаха на тяхното ниво. Направихме два силни сезона - първо се класирахме за евротурнирите, после стигнахме финал за купата. Не сме гранд да поддържаме постоянно високо ниво. Ръководството работи усилено по заздравяването на тима и резултатите ще дойдат. В „Металург" се работи правилно.
- Защо си тръгна Николай Костов?
- Имам мнение, но нека той да отговори. Костов направи безспорно име в Украйна и е един от авторитетните треньори там. Страдаше, че всичко прави както трябва, а няма резултати. Не съм виждал друг път в живота си такъв уникален максималист. Трудно му беше да приеме резултатите. Но в страната продължават да говорят с респект за Костов.
- Какви са целите на тима?
- Да се класираме в евротурнирите. Но трябва да се купят още играчи. Например миналата седмица играхме контрола с „Терек". След мача ни взеха нападателя Муса Мгуни. Платиха 5 милиона евро. Без да се замислят. Такива са стандартите в този край на света.
- Имали ли сте оферти от други украински отбори?
- Запитвания е имало, но аз не искам да сменям отбора. Винаги така съм отговарял. Чувствам се много добре в „Металург". Наслаждавам се на огромно уважение от ръководство и фенове. Договорът ми е за още две години и половина и мисля да го изпълня.
- Кой е най-силният ви мач за „Металург"?
- Най-силно като че ли играя в дербитата с „Шахтьор". Два гола съм вкарвал. С единия ги отстранихме на полуфинал за купата. Без да е нескромно, но на пръсти се броят мачовете в Украйна, в които не съм играл добре.
- Какво е да си в малкия отбор в Донецк?
- Свикнал съм винаги да съм в големия. Но нищо не може да се направи. „Шахтьор" е от световна класа, с почти неограничени възможности. Ние се борим за нашето място под слънцето. И по начина, по който работим, го постигаме.
- Как приеха вашите фенове спечелената от „Шахтьор" купа на УЕфА?
- Радваха се, защото уважават съперника. Няма омраза между феновете и под-молни игри между клубовете. Целият град беше щастлив след победата на „Шахтьор" над „Вердер". Имаше фиести, празници...
- Липсва ли ви България?
- Ако кажа не, ще излъжа. Въпреки че се чувствам страхотно в Донецк. Най-много страдам за семейството си, когато сме разделени. Заради тях се прибирам при всяка възможност. Знам, че липсвам на приятелите си.
Рядко остава възможност да обърна внимание на всички. Но малко остава до края на кариерата ми. После ще има време.
- Какъв пост ви предлагат в „Металург"?
- Не мога да отговоря точно, защото още съм се концентрирал във футбола. Но идеята е интересна - да бъда част от спортно-техническото ръководство. Мисля, че бих се справил.
- Блазни ли ви работа в ЦСКА?
- Всичко свързано с ЦСКА ме интересува. Но съм далече от мисълта да правя гръмки изказвания. Да се правя на директор и да давам акъл. Важно е всеки в ЦСКА да работи със сърце и душа за клуба. Така шампионските времена ще се върнат.