Стоилов: Оставка?! Ще искат и смъртна присъда

- Г-н Стоилов, по-добър тре­ньор ли сте след стажа в Барселона с шестте купи?

- Чак по-добър - не. Със сигурност обаче по-обогатен. Визита­та беше кратка, за да се докоснеш до най-големите тънкости на Барса. Винаги има какво да видиш и по­пиеш от клуб като Барселона, който си има традиции, харак­терно мислене, собст­вен морал и гордост.

 

- Първоначално в базите. Първия път, когато бях, Барса тренираше на „Ноу Камп", а сега вече си имат отделна база. Направи ми впечатле­ние, че тя е много ра­ционална, без изли­шен лукс. Базата про­меня много неща, а едно от тях е, че кара футболистите да са по-ангажирани с клу­ба, защото те са по цял ден там. Иначе и двамата, общо взето, изповядват една шко­ла, но имат различни методи на работа. За­белязах, че при Гуардиола дисциплината и динамиката са по-големи.

 

- Кога български клубен отбор или националният ни тим ще може да иг­рае като Барселона?

- Трудно ми е да ка­жа. Това е съвкупност от много елементи. Един клуб трябва да има стратегия, идея и много търпение, за да се докосне до това, ко­ето е Барселона. Дет­ско- юношеската шко­ла е основен елемент. Трябва именно оттам да се вливат качестве­ни футболисти в пър­вия отбор. Футболис­ти, които са обучавани дълги години да мис­лят еднакво, да играят с точно определена тактика и много други по-дребни детайли. Докато бях на „Тере­на", исках именно то­ва. Правих всичко възможно, за да може младите да попият ду­ха на Левски. Да бъ­дат възпитани и да знаят що е естетика и морал. Дори ако тряб­ва да ги учим да ходят по точно определен начин. Това обаче изисква много внима­ние и инвестиции...В националния от­бор е доста по-трудно, защото сборовете са прекалено кратки за нещо подобно. Единс­твено може да се взаимства от Барса по отношение на техни­чески и тактически прийоми. Но няма време, за да бъде оформен продуктът „Барселона".

 

 - Ние имаме проб­леми, защото гледаме много негативно на футбола. Трябва да   станем позитивни говоря най-вече за феновете и медиите. Спонсорите инвестират, а футболът в България не е такъв. Именно заради то­ва цел №1 на всички, които обичат футбо­ла, е да изчистим та­зи велика игра от не­гативизма. В такава среда може трудно да се развиваш. В поли­тиката е същата ра­бота. Може да се ка­же, че в Левски има­ше момент, в който клубът се превърна в позитивен. Говоря за успешния период в турнира за Купата на УЕФА и след това влизането в Шампи­онската лига. Тогава всеки искаше да се обвърже по някакъв начин с Левски и за­ради това спонсорите искаха да наливат па­ри в клуба. Само с позитивно мислене и действия може да възродим футболът ни и да го превърнем в качествен и желан продукт.

- Разговарях само няколко пъти с не­го, повече комуникирах с помощ­ниците му. Зададох му няколко въпроса, защото ми беше мно­го любопитно него­вото мнение.

 

- Питах го как Бар­селона играе вече 20-30 години с почти ед­на и съща схема и ос­тава неразгадаем за съперниците си. Бе­ше ми интересен от­говорът, защото в България някои ме критикуват, че разчи­там на една и съща игрова схема. Отго­ворът беше: „Въпросът не е колко са ти силни футболистите и дали мислят еднакво. Когато на терена има единомислие, противникът се обърква и може само да гадае как да се противопостави. После ми обясни, че е абсолют­но нормално, когато 2-3 години си на вър­ха, да има спад за го­дина. Ако мисленето е правилно обаче, след тази година на спад задължително ще има отново 2-3 години, пълни с пос­тижения.

 

- Имаше ли вари­ант сега да сте в Ки­пър начело на Левс­ки?

- Така и не получих сериозно предложе­ние от Левски, за да мога сега да комен­тирам това.

 

- Обмисляхте ли да напуснете нацио­налния отбор, ако на Изпълкома, но който ви гласуваха единодушно дове­рие, имаше настрое­ния срещу вас.

- Това, че ми гласу­ваха единодушно до­верие, не значи, че всички са положител­но настроени към мен. За мен важно бе мнението на Наско Сираков и Борислав Михайлов, които през цялото време близо до отбора и знаят проблемите. Ако те бяха загатнали дори за момент, че трябва да напусна щях да го направя веднага. Нямаше въобще да чака Изпълкома за да ми се подиграват разни хора. Наслушах се на откровени простотии. Много е лесно, осо­бено в България, да хвърляш тежки обви­нения срещу някого, без да имаш каквито и да биело доказател­ства за това.

 

- Защо имаше тол­кова нападки към вас от страна на футболни хора с власт?

- Знам, че съм мно­го неприятен за тре­ньор на националния отбор. Не съм от хо­рата, на които можеш лекичко да влияеш. Уж ей така - неприну­дено. Още нищо не сте видели. Спокойно, има много време до първия ни официален мач от квалификации­те за европейско пър­венство. Оставка?! Те ще искат и смъртна присъда да ми леп­нат...

 

- Какво си поже­лаваш и какво - не на предстоящия жребии за европейс­ките квалифика­ции?

- Нямам особени предпочитания. Знам, че за да се класираме, трябва да сме поне втори в групата. Това значи, че трябва да сме пред поне един от отборите, които са поставени преди нас.

България е непредс­казуем отбор - можем да победим всеки, но и може да паднем от всеки. Това ни прави нежелан съперник. В момента за мен Испа­ния играе най-силния футбол в Европа и е логично да не искам да бъдем в една група с тях. Сигурен съм, че и Испания не иска България за съперник.

 

- България беше ли достоен отбор, за да се класира за световното в ЮАР?

- Бяхме достойни поне да се класираме за бараж, защото на­диграхме Ирландия и в двата мача. Пре­възхождахме Ейре поне със 70 процен­та, но нямахме къс­мет да победим. Бяхме по-силни от тях, и то без голяма част от титулярите, които не участваха и в двата мача. Всички видяхте какво стана на баража. Ирланд­ците бяха изхвърле­ни от Франция след очевадна съдийска тесла. Не мисля, че някога България е играла с Италия като гост толкова агре­сивно и атакуващо, както го направихме. Отидохме там за по­беда и можехме да я постигнем, но итали­анците вкараха два гола от четирите си положения, а ние ну­ла от четирите си по­ложения. Това показ­ва, че България има сериозен потенциал и може би сме заслу­жавали да играем в ЮАР.

 

- Мина доста вре­ме от тежкия удар в Кипър, защо се стигна до него и той ли беше основ­ната причина за настроенията сре­щу вас?

- Причината за за­губата от Кипър я знаех веднага след двубоя и до ден дне­шен не съм си про­менил мнението. Паднахме, след като пропуснахме доста положения пред вра­тата на съперника, а в същото време в за­щита правихме де­тински грешки. Ста­ва дума за топки, ко­ито минават под кра­ка, покрай крака и над крака. Когато допуснеш подобни грешки, няма какво да те спаси. Добрата новина е, че мачове, в които се допускат толкова елементарни грешки, се случват веднъж на 100 годи­ни. Иначе не смятам, че загубата от Кипър е била причината за напрежението срещу мен и отбора. Тя бе­ше само поводът.

 

- Какво ви напра­ви най-силно впе­чатление по време на африканското първенство в Анго­ла?

- Индивидуалните физически и техни­чески умения на футболистите, но тактически нещата куцаха. Именно за­ради това трудно се озаптяваше тази аф­риканска енергия на терена и се допуска­ха много тактически грешки.

 

- Притеснява ли ви състоянието на Димитър Бербатов, който от доста вре­ме играе контузен?

- Нормално е да се притеснявам за все­ки национал, който страда от травма. Бербатов е играч от топотбор и за мен е много важно да е здрав и да играе редовно за Манчестър Юнайтед. Трябва да подкрепяме Бербо във всеки един мо­мент. При най-мал­кия проблем с него ще го запазим и ня­ма да настоявам да играе в контроли ка­то тази с Полша.

 

- Да очакваме ли изненади в състава за контролата с Полша на 3 март?

- Иска ми се да има изненади. Това ще покаже, че има футболисти, различ­ни от обичайните, които са направили добро впечатление. Именно за да търсим такъв, помощниците ми са в Анталия, къ­дето в момента са елитните родни клу­бове, а и такива на доста от проектонационалите, които иг­раят зад граница.

 

- Какъв е най-се­риозният проблем на националния от­бор?

- Трябва да се на­мери достатъчно стабилна двойка цен­трални защитници. За мен отбраната ни в мачовете с Ейре беше оптимална. Да, допуснахме два го­ла, но те паднаха след статични поло­жения. Двойката централни защитни­ци тогава беше Или­ян Стоянов - Томашич. Оправим ли за­щитата, ще изглеж­даме добре и в атака, защото хората там ще се чувстват по-спокойни.

 

- Кой ще стане шампион на Бълга­рия?

- Трудно мога да кажа. Литекс изглеж­да най-близо, защо­то има преднина в точките пред ЦСКА, Левски и Локо (Сф) и тя не е малка. Този, който издържи на напрежението и нап­рави по-малко греш­ки, ще е шампион.

 

- ЦСКА - мощна селекция и качест­вен треньор, Левс­ки - Гонзо, Кривия, Миро Антонов и тийнейджър от Га­на. Кой ще е по-си­лен през пролетта?

- Всичко е много относително. ЦСКА на книга се сдоби със суперфутболис-ти. Ще видим обаче дали ще се адапти­рат към българския футбол. За Андоне мога да кажа само добри неща. Изпра­вих се срещу него в групите на УЕФА, когато водеше Дина­мо (Букурещ). Ру­мънците играеха перфектен в такти­ческо отношение футбол. Иначе не ме притесняват селекцията, а продажбите

на Левски. Мила­нов, Зе Соарес и Рабех даваха голяма част от класата на Левски и не знам как ще изглежда от­борът без тях. Кол­кото до Кривия -той е ясен. Безспор­но има качества, но да видим как ще бъ­де използван. Дру­гите двама - Анто­нов и Тевия, на този етап не може нито да се хвалят, нито отписват.

 

- Защо, след като Ангел Червенков пое Литекс, отбо­рът започна да по­беждава?

- Не мога да кажа със сигурност. Явно е съвкупност от доста неща. Докато аз водех Литекс, част от водещите играчи отсъстваха заради травми. При всички положения обаче раздялата ми с Литекс се отрази положително на от­бора. Не мога да си обясня защо, след като в общи линии се използват едни и същи играчи и ед­наква схема. Знам само, че ако бяхме устискали 0:0 в важ­ния реванш с БАТЕ още три минути, се­га... Обичайно е за България всичко да е подчинено на -„Осанна" до „Разп­ни го".

 

- Дали майсторс­твото на Червен­ков или инерцията от Стоилов позво­лиха на Литекс да е лидер в класира­нето?

- И двете са вер­ни. Единствено Чер­венков обаче трябва да бъде поздравяван за успехите.