Административният директор на ЦСКА – Стойко Сакалиев, даде специално интервю за „Домът на футбола“ дни преди голямото дерби срещу Левски. Саката, както е популярен сред „червените“, говори за историите в клуба от „Българска армия“ и разказа любопитни моменти от годините.
„Щастлив съм, че пак съм близо до отбора и да изживявам всяка емоция с тях. Работата ми, свързана с ЦСКА, е обширна. Всичко, което е нужно на един футболист да се чувства добре и да е спокоен. Всичко трябва да бъде изчистено и да са концентрирани само върху тренировките и мачовете. Когато един отбор върви добре и побеждава с добри игри, настроението е доста добро и е хубаво, че всеки играч осъзнава какво се случва. Трябва да запазим баланса и във всеки следващ мач да сме концентрирани“, каза Сакалиев пред DIEMA SPORT.
“Първото ми стъпване на футболен мач от А група в Нефтохимик беше срещу Левски Кюстендил в Бургас. Изминах пътя и после големите спомени, които няма да напуснат моето съзнание, е ЦСКА. Особено първия ми гол за отбора срещу Славия със задната ножица. Като дете всеки един от моите съотборници мечтаеше какъв гол да вкара като стане професионалист. Аз исках точно такъв гол да отбележа. Това не се е случвало да го казвам. Сега ми изплува в съзнанието. При центрирането на Данчо Тодоров при задната ножица точно тогава изплува този мой спомен като дете. Това беше голяма емоция и сбъдната мечта“, продължи той.
„Държаха ме далеч в Бургас преди трансфера в ЦСКА. Бяхме на зимна подготовка в Слънчев бряг и Херо ми каза, че няма да тренирам, а ще бягам отстрани. Тогава видях Тодор Кирков на стадиона в Ахелой, където се готвихме, и вече имаше слухове, но не знаех за какво иде реч. Думите на Херо бяха „Ей,чорбарче“ и тогава осъзнах какво се случва. Бях доста щастлив и в Нефтохимик ме изпратиха подобаващо“, обясни Саката, както е популярен сред „червените“.„Бяхме в Бургас преди да се случи трансфера в София и се разхождах в Слънчев бряг. Тогава един човек ме спря и ми каза, че много иска да играя в ЦСКА и да ми подари нещо. Тогава останах озадачен. Човекът продаваше фланелки и ми подари тази фланелка. Позагледах я и му разбрах идеята. Той е голям фен на ЦСКА и му казах, че ако ида някога, то във всеки мач ще я показвам с уважение. С този човек сме се виждали доста пъти във времето и останахме добри приятели. Радвам се, че тази фланелка първо вдъхнови мен, феновете и подкрепата, която аз получавах от тях. Тя беше нещо неописуемо“.
„Емоцията преди Вечното дерби е строго индивидуална. Това, което аз преживявах, беше мисълта, когато идва този мач, то всеки един момент почваш да мислиш за него. Такава ми беше нагласата за този двубой. Визуализираш моменти в двубоя, представяш си ги и в един момент стават реалност. Вече в навечерието на въпросния мач вълнението е още по-голямо. Заспиваш и мислиш за него, публиката, победата най-вече. Когато назрее моментът, вълнението е огромно, но трябва да можеш да запазваш тази емоция, за да не прегориш и да си концентриран върху самия мач. Такова дерби се печели със сърце, с мотивация, желание. Доста мачове сме играли през годините. Не е важно отборът в какво състояние е, а полюсът е друг. Говорим за енергия, желание, битка. Това е война. Трябва да се спечели на всяка цена. Не е хубаво да се ползва тази дума, но при такъв мач трябва на всяка цена“.„Головете срещу Левски ги поставям над всеки, дори този срещу Стяуа. Винаги вярвам, че може да станем шампиони. Искам да заразя футболистите с това, дори да е невъзможно. Един човек, когато има ясна цел и вярва, тогава може и да се случат нещата“.
„Ибрахима Гай беше страхотно момче. Беше много сърцат и с него обичах да се шегувам, тъй като приемаше добре шегите. Една забавна история е, че той винаги излизаше последен след тренировка и един път аз му бях скрил автомобила. Излизайки на паркинга в продължение на 10 минути се чудеше дали е дошъл с колата или без. Видя, че му я няма колата и не можеше да се сети къде е. Сега вече не правя така. Човек има етапи и не съм си позволявал да правя подобни, тъй като работата ми е сериозна. Понякога се шегуваме, закачаме. Сега с Назон си говорим шеговито и той разбира моя хумор“, завърши Сакалиев.
