Г-н Радуканов, спомняте ли си деня, в който ви поканиха в ЦСКА, и на какъв пост искаха да ви ангажират?
- Когато назначиха Йоан Андоне, ми се обади Венци Живков и ме покани на среща. Явно бяха разбрали, че говоря езика, защото съм играл в Румъния. Искаха да ми предложат поста на преводач на Андоне. Аз се съгласих, но поставих и условието да бъда помощник-треньор, защото имам лиценз и исках да се развивам в професията и да съвместявам двете длъжности. Така се възползвах от момента.
- Вие сте човекът, който беше най-близо до Андоне по време на престоя му тук. Защо се стигна до раздялата с него?
- Андоне е суперпрофесионалист. Той дойде с най-голямо желание да помогне и да постигне успехи. Андоне все пак е шампион с Динамо и Клуж в Румъния, а последния отбор го е класирал и за Шампионската лига. Надяваше се и тук да стане нещо подобно. Имаше желание да станем шампиони и най-вече да се борим за Шампионската лига. Знаете обаче как се развиха тогава нещата. Неразбориите, които се получиха, особено на мача в Мездра, го разколебаха тотално. Това го прекърши и той реши, че не може да работи в тази обстановка.
- За последната година бяхте част от еки/ia на Андоне, Дочев и Иовановски. Научихте по нещо от всеки един от тях?
- Да, за мен това бе много полезна школа. Винаги съм се стремял от всеки да взема по нещо.
- Как гледате на сравненията с Мауриньо и интересували ли сте се от кариерата на португалския специалист?
- Нищо по-конкретно не съм чел за него. Да, знам, че и той е започнал като преводач и ме сравняват с него на тази основа. Той е стигнал до върха на треньорската професия. Следих го по-внимателно в Интер миналия сезон, защото съм привърженик на този отбор. Явно като треньор има голямо влияние върху отбора, защото виждате как стоеше Интер преди и как стои сега. Радвам се, че ме свързват по някакъв начин с него, но аз тепърва имаммного да работя, за да стигна до някакво ниво.
- Знаете ли, че феновете на ЦСКА ви наричат Радучою?
- Да, от фамилията и от връзката с Румъния. Преди години нападателят Радучою беше нашумял много.
- Преди ЦСКА сте били играещ треньор в Левски (Елин Пелин). Школа ли е аматьорският футбол?
- Абсолютно, за мен беше школа. Беше много важно да работя с отбор, да пробвам различни идеи и виждания, да се сблъскам с двадесет различни характера и да се опитам да ги обединя в едно.
- Имате ли усещането, че сте прескочили няколко етапа, започвайки веднага работа в гранда ЦСКА?
- Не, нямам чувството, че съм прескочил или пропуснал нещо. Мисля, че това е съдба и така е трябвало да стане.
- Обявиха ви за добър психолог заради подобрението на климата в отбора...
- Стремя се да направя най-доброто за играчите, за да се почувстват те спокойни и да имат стимул за работа. Говоря с всеки един от тях и знам и проблемите му извън терена.редни победи.
Докъде ще спре броенето за ЦСКА?
- Не съм мислил и не сме си поставяли грандомански цели. Задачата ми е до 15 декември, когато приключват мачовете, да закарам ЦСКА колкото се може по-наго-ре в класирането и отборът да изглежда добре.
- Има ли разделение на българи и чужденци в отбора?
- Нормално е чужденците да имат нужда от по-дълга адаптация. Аз обаче постоянно повтарям, че не деля играчите си на чужденци и българи. За мен е важно всеки да се раздава по време на мачовете и тренировките. Имахме такъв парадокс и по времето на Йоан Андоне. Тогава обаче българските футболисти дойдоха при нас и ни казаха, че нямат проблеми с чужденците и тяхното заплащане. Мисля, че ако всеки си върши работата отлично, никой няма да се интересува от заплатата му.
- Какво става с най-голямата инвестиция на ЦСКА Килиан Шеридън?
- Шеридън работи много добре и съм доволен от него. Той е млад и перспективен нападател, национал е. Много разчитам на него. В момента съставът се определя за всеки мач и Мишел Платини е в малко по-добра форма.
- Вие самият сте играли като легионер в Румъния и Гърция. Не смятате ли, че чужденците имат нужда от по-голямо доверие и подкрепа?
- От личен опит знам, че когато отидеш в чужда страна, трябва ти да се приспособиш към манталитета й, не бива да очакваш хората да се нагаждат към теб. Когато съм бил в чужбина, съм давал по 120% от възможностите си. Винаги съм се опитвал да не давам поводи за критика и мисля, че не сте чули лоша дума за мен, докато съм бил футболист.
- Това означава ли, че някои чужденци в ЦСКА не дават максимума?
- Понякога не се стараят достатъчно. Това обаче се отнася и за българите. Трябва да има баланс.
- Най-големите звезди в ЦСКА в момента са Маркиньос и М'Боли. Притеснявате ли се, че те могат да си тръгнат през зимата и как си представяте отбора без тях?
- Нормално е да искам да останат, защото са лидери и ще е удоволствие да продължа да работя с тях. Мисля обаче, че при добра оферта всеки футболист на клуба може да си тръгне. Ако те си отидат, ще се опитаме да привлечем добри заместници.
- Заговорихме за селекция. Предполагам, че вече имате идеи и наблюдавате някои футболисти. Какви промени да очакваме?
- Групата, с която работя, е от 30 футболисти. Тя е достатъчно голяма. Първо трябва да видим кой може да си тръгне. От това до голяма степен зависи цялата селекция. Можем и да за-пазим отбора и тогава едва ли ще се налага да търсим попълнения.
- Как ЦСКА излезе от кризата?
- Радвам се, че през последния месец започнахме да тренираме с по-голямо желание и да пробваме нови неща. Както казах, аз се опитвам да стоя по-близо до играчите и да си говоря с тях. Мисля, че те се влагат повече и разбраха, че от тях самите зависи дали ще бъдат хулени или хвалени. Така постепенно стават нещата.
- Бяхте казали, че вярвате в победата над Рапид, защото австрийците не са гранд. Бе-шикташ и Порто обаче са по-солидни отбори, как ще се справите?
- Ще дадем всичко от себе си в тези мачове, за да им се противопоставим, но не мога да гарантирам, че ще се получи.
За Рапид наистина вярвах, защото те не са суперг-ранд. Бешик-таш и Порто са на по-високо ниво. Надявам се, че срещу Бешикташ ще направим всичко възможно да за-радваме публиката ни. Ако трябва да бъда искрен, срещу Порто ще ни бъде изключително трудно. От друга страна обаче, това е последен мач и дотогава трябва да сме се отърсили от всякакво напрежение, футболистите трябва да играят и за себе си в този двубой, защото благодарение на него могат да се покажат на цяла Европа.
- Бяхте обявен за треньор до мача с Берое, след това до Нова година, сега се говори и за пролетта. Временният статут напряга ли ви и готов ли е куфарът ви, ако се наложи, да се разделите с тима?
- Не чувствам никакво напрежение. Казвам за пореден път, че няма значение дали ще работя ден, седмица или месец. До Нова година трябва да кача ЦСКА колкото е възможно по-високо. След това думата имат шефовете.
- Правите смени винаги в последните минути. Това запазена марка ли е?
- Вярвам, че когато отборът върви, не се пипа нищо. Смените се правят, за да се промени нещо за по-добро, да се внесе свежест в отбора. Ако си доволен от играчите на терена, това не се налага.
- В мача срещу Пирин обаче тимът бе видимо уморен и въпреки това запазихте смените за добавеното време...
- Защото бях доволен от отбора. Всички играеха добре и поддържаха прилично ниво. Няма гаранция, че една смяна ще промени нещата към по-добро и ще се получи замисълът на треньора. Видяхме това и на мача на Левски с Лил. Убеден съм, че в някои мачове могат и да не се правят смени.
- Мачът със Сливен изглежда много лесен заради състоянието на двата отбора...
- Не е така. Уважаваме всеки противник, това искам да втълпя на играчите. Няма значение дали ще играем със Сливен или с Порто. Ще излезем с най-доброто на терена в Сливен, защото сме ЦСКА и трябва постоянно да защитаваме реномето си.
Милен Радуканов: Поставих условия да съм треньор на ЦСКА
Нямаме грандомансни цели, важното е да се качваме нагоре, смята младият наставник
