Катарина Паунич - жената, която бе замесена от мениджъра Мишел Урсшулер в проваления трансфер на Живко Миланов, разкри повече подробности по случая пред "7 дни спорт. По-рано в интервю пред вестника Урсшуер обяви, че тя се е представила за служител на Левски.
Г-жо Паунич, вярно ли е, че сте се представила за служител на Левски пред швейцарците?
- Абсурдно е, няма нищо вярно. Вярно e, че пътувах с Живко Миланов за Аарау. Но не като служител на клуба, а като оторизирано от клуба лице. Не съм и мениджър на Миланов и нямам амбиции да бъда. Ще ви кажа какво се случи. Аарау заслужава уважение заради това, че представи конкретна трансферна цена, за което има и документи. Моето пътуване бе другата част от задълженията ми, а и морална отговорност да придружа Живко.
- Какво се случи след това?
- Трябва да се знае, че личните условия на играча бяха договорени в директна телефонна връзка с Макс и Мишел Урсшулер. На място обаче се стигна до разногласия. Това, което бе устно договорено, се промени.
- Кой го промени?
- Спортният директор на Аарау Фриц Хехлер. Затова и двете страни не се разбраха. Проваленият трансфер очевидно се дължи на неопитността на тези хора да сключват сделки. Не те трябва да са водещата страна при преговорите.
- Какво имате предвид?
- Когато си селски отбор и в дъното на класирането, с тенденцията да станеш още по-селски, а искаш да купиш национален състезател, трябва той да диктува нещата. Живко е престиж, а те - не. Абсурдно е и национал да кара проби. Когато един национал на Сърбия е желан от някой чужд клуб, този клуб праща частен самолет да го вземе. Така трябва да се случва и с българските национали. В Аарау искаше Миланов да е при тях на 6 януари вечерта и би било редно да му подсигурят самолет и петзвезден хотел. Това не бе така, което сочи за голяма липса на опит. Но не всички са такива хора. Специални благодарности на треньора на Аарау Мартин Андермат, който избра Живко пред други играчи. Той видя нещо у този футболист. Но не той е решаващият фактор.
