Вече бившият наставник на ЦСКА Любослав Пенев даде обширно интервю за вестник "Труд", в което разкри много любопитни неща около напускането му. Той заяви, че раздялата с "червените" е била по взаимно съгласие и призна, че и нежеланието му да намали заплатата си, също е сред причините за напускането му. Ето и цялото интервю.
- Не сте казали досега нито дума за уволнението или напускането ви, г-н Пенев. Как да го формулираме?
- Точната формулировка е раздяла по взаимно съгласие. Джентълменски изчаках всичко да приключи де юре и да го съобщя точно и коректно. На 15 януари се споразумяхме с ръководството на ЦСКА да се разделим по взаимно съгласие. До 29-и де факто трябва да приключим взаимоотношенията си.
- Това интервю на вендетата ли ще бъде?
- Не, напротив. Прочетох и чух много версии за събитията около мен и затова искам просто да кажа истината. Да сглобя пъзела за публиката, защото доста глупости и лъжи се появиха. А аз не мога да позволя да ме уволнят или да ми приписват уволнение по такъв жалък и долен начин.
- Може би и вие имате вина, защото мълчахте, а слуховете имат безброй езици.
- Не говорих, защото исках да приключим юридически раздялата. И също така да не внасям напрежение в клуба, докато не назначат там сърбин ли, румънец ли, американец ли за нов треньор. На отбора е нужно спокойствие в старта на подготовката, защото предстои много тежък сезон с борба на два фронта - за титлата и за купата.
- Според шефовете на ЦСКА не сте искали да гарантирате спечелването точно на тези два трофея и те са решили да ви уволнят. Така ли е?
- Няма сериозен треньор в света, който в днешния футбол може да даде такава гаранция. Аз мога да обещая само, че ще работя професионално и с максимума на възможностите си за спечелването на тези трофеи. Но да ги гарантирам не мога. Гаранция дават в “Технополис”, като си купиш микровълнова печка. В съвременния футбол подобни обещания не се котират най-малкото защото на думи човек може всичко.
- Кога беше последната ви среща с клубните ви шефове, преди да ви сменят? Вярно ли е, че се е загубила комуникацията между треньор и ръководство, и то по ваша вина?
- Не, изпълнявал съм стриктно всичко по договора си. На 10 януари 2010 година имахме работна среща. И тогава не ми казаха, че се отказват от мен като старши треньор. Говорихме и по финансови въпроси. Предложиха да ми намалят заплатата, като сумата, която приспаднат, да я включат към бонуса за спечелване на титла и купа. Аз веднага направих контрапредложение - да ми намалят заплатата с двайсет процента и договорът ни да приключи не през 2011-а, а през лятото на тази година. Имах изрично условие само да не намаляват възнагражденията на хората от екипа ми.
- Приеха ли ви предложението?
- След като вече не съм в ЦСКА, отговорът е ясен.
- Очаквахте ли го?
- Знаех, че отдавна са го решили. Още през лятото изпълнителният директор е преговарял за треньор с един чужденец. Видимо не приемат методите ми и мен самия като треньор. Освен всичко и финансово им тежах. Затова предложих да не ми плащат година и половина, а само още шест месеца. Само това ще си позволя да кажа от кухнята, и то по една-единствена причина. Хората трябва да знаят истината. Не съм намерил името си на улицата, работил съм за него десетки години и няма да позволя на никого да го опетни. Да ме изкарват алчен и други подобни. Когато е трябвало да работя за големи пари, съм го направил в чужбина и няма сила, която да ме накара да извивам ръцете на родния си клуб. Имам принципи, на които няма да изневеря никога. Затова и от мен дойде инициативата за раздяла по взаимно съгласие. Отказвам се от всичко. Не желая никакви неустойки или компенсации. Искам само да ми се изплати отработеното. Нищо повече!
- Имахте ли в клуба скандали за пари през тези десет месеца?
- Няма да влизам в детайли. Ще ви призная, че три пъти съм отварял дума за забавянето на моите заплати. И поне 700 пъти съм искал ръководството да се разплати с играчите. Аз винаги съм бил последният, на когото се плаща, и винаги задължението към мен е било най-голямо. Принуден съм да го кажа заради небивалиците, които се казаха по въпроса.
- Но собственикът Димитър Борисов твърди, че сте един от най-честните хора в България...
- Не е излъгал. Проблемът е, че сегашните собственици на ЦСКА не са последователни в изказванията си. Изявленията им се променят във времето в една или друга посока. Аз обичам истината и никога не съм се страхувал от нея. Бях честен към тях. Ако имах склонност към комбинации и тъмни дела, можех да разиграя познати във футбола схеми при привличането на играчи. Например при трансферите на футболисти от Сливен или Бургас.
- Обиден ли сте, че от клуба изнесоха заплатата ви от 50 хиляди лева месечно?
- Приех го. Нямам какво да крия. Размерът на парите във футбола отдавна е престанал да шокира хората. Важното е всичко да е чисто. Затова и приех да дам това интервю. Да кажа истини и да внеса корекции. А не на хората да се хвърля прах в очите и да им се разказват приказки и легенди.
- Чувствате ли се предаден?
- Публиката на ЦСКА не ме предаде. Чувствах я на моменти по-силно и от дните, когато играех на “Армията”. Клубът е над всички интереси. Той е номер едно! Така са ме възпитавали в ЦСКА. Да признавам само победата. Затова и съм бил шампион както в България, така и в чужбина. Това е заложено в мен.
- ЦСКА пропиля точков аванс в края на миналото първенство и в края на есенния полусезон. Вие виждате ли собствена вина за това?
- Естествено, и аз като всеки човек бъркам. Но вината не е само в мен и играчите. Има и други фактори. Забавянето на заплати и премии неминуемо провокира напрежение в съблекалнята. Създава се дискомфорт. Обстановката става крайно неспокойна и когато медиите заговорят за бунт, за бойкоти и други подобни. На мен често ми се налагаше да туширам недоволството на играчите, да обещавам, да търся различни подходи, за да не им пада гардът, да имат максимална мотивация.
- За какво съжалявате най-вече сега?
- Аз гледам напред, не съм по съжаленията и сълзите. Тежи ми обаче, че не получих обещаните минимум две години, за да реализирам плановете за желаната цел - да заприличаме на голям отбор. Да върнем на ЦСКА европейското реноме. Това е сложен процес, за който трябват минимум две години целенасочена и добре планирана работа. Четири подготовки за моделиране на отбора с обмислени трансфери - както при продажбите, така и при покупките. Изграждане на състав от 22-ма равностойни футболисти с реална конкуренция за всеки пост, с които да се преследват успехи на три фронта - за титлата, за купата и в евротурнирите.
- В какво състояние оставяте отбора?
- Резултатите говорят - на второ място на полусезона и предстоящо домакинство срещу лидера. Прекрасна позиция. На четвъртфинал сме и за купата, като в турнира елиминирахме точно въпросния лидер в шампионата. В Европа постигнахме целта си - влизане в групите на Лига Европа. Да, загубихме точки, но кой не губи? Познавам нивото на първенството и го прогнозирах още в началото - ще има изненади и всички ще загубят немалко точки. Така и става. А ЦСКА е фаворит и за титлата, и за купата. И се надявам да ликува с тези два трофея.
- Кога усетихте турбуленция на борда?
- В началото на ноември, когато и подадох оставка. Почувствах, че ми се пречи да управлявам спортно-техническия процес, и затова поисках да си тръгна. Когато ме ангажираха собствениците, обещаха, че аз ще имам последната думата за това какво ще става в отбора. И те ще ме подкрепят. Но този модел се наруши и започнах да усещам подкрепа само на думи.
- В крайна сметка тогава останахте на поста?
- Публиката изигра огромна роля с тоталната си подкрепа към мен. Затова и реших да продължа, въпреки че бях наясно - вече нищо не е същото. На практика бях лоялен в една игра на криеница. Но аз съм доверчив по природа. И това понякога ми пречи. Опитах въпреки всичко да продължа. След като бях помощник в националния отбор, работата в родния ми клуб бе идеална възможност да опитам да реализирам идеите си за връщането на славата на ЦСКА. Но за мен планираните за целта две години се оказаха десет месеца и трябва да приема този факт.
- Какви чувства надделяват при раздялата?
- Професионализмът винаги е бил над емоциите и ме е водил в моята кариера. Не позволявам да ме манипулират и не съм послушник. Такъв бях като футболист, такъв съм и сега като треньор. И е нормално това да не допада на някои хора. Въпреки всички трудности беше страхотно изживяване да работя за клуба на моето сърце. Искам да благодаря на всички футболисти, на моя екип, на служителите на “Армията” и на Панчарево за дните, в които работихме заедно. Не всички в отбора приеха моите методи, имаше и проблеми, но това в крайна сметка е нормално на фона на реалността в българския футбол. Успяхме да направим добри неща, за други не ни стигна времето.
- Трябваше ли да отстраните девет играчи? Ако върнем лентата назад, бихте ли го направили пак?
- Да, отстраняването от тренировъчния процес го има като санкция и в големите клубове в Европа. Не от отбора, а, подчертавам - от тренировъчния процес. Понякога се налага и с такива методи да се създаде ред и дисциплина в съблекалнята.
- Ще се закълнете ли, че нямате нищо общо с побоя над въпросните играчи в столично заведение?
- Да, въпреки че самият въпрос ме обижда. Много небивалици се изговориха за тези няколко шамара. Ако аз искам да шамаросам някого, няма да го правя на публично място. Мога да го направя в някой ъгъл на съблекалнята например.
- Вярно ли е, че фирма “Титан” е помогнала за решаването на проблема с кредита ви от СИбанк, заради който имахте забрана да напускате страната?
- Ако е така, ще го призная. Но нека не слагаме фалшиви медали. Вноската, която постъпи, бе с пари, които ми се дължат. А не които ще заработя в бъдеще. Това е истината.
- “А сега накъде?” Това заглавие е от български филм, но се говори, че имате оферта от Испания?
- Много неща се говорят. Засега нямам оферти, но вече съм на пазара. И всичко е възможно.
