Гурбетчия стана Димитър Димитров-Херо - бивш национален селекционер и един от най-успешните клубни треньори в България. Бургазлията спаси саудитския "Ал Кадисия"от изпадане и се върна за отдих у нас. Ето какво сподели той пред в. „Труд”.
- Почивате ли си от футбол, г-н Димитров?
- Почивам си, но аз без футбол не мога. В момента гледам Манчестър Юнайтед срещу Тотнъм.
- Щом е така, кажете имат ли основание критиките към Димитър Бербатов тази пролет?
- Не мога да говоря за цялата пролет, защото в Саудитска Арабия нямах възможност да гледам Висшата лига. Там дават френското, германското, испанското първенство, но не и английското. Чета в пресата критиките към него за играта му. Сега го гледам за първи път. По принцип Бербатов като поведение и характер е по-различен, но това не го прави по-слаб футболист. В английския футбол ценностите са други - игра в защита, преса, жертвоготовност... Аз обаче като българин винаги ще го защитавам.
- В неочаквана ваканция ли сте тук?
- Ваканцията е многоочаквана, дори дългоочаквана, защото първенството ни свърши. Приключи по-рано заради световното. Не знаех дали ще подпиша нов договор. Като отидох, отборът беше последен. Безнадеждност пълна! Като видях състоянието и съперниците, мислех, че трудно ще стане работата да не изпаднем. За късмет взехме нови чужденци, които много помогнаха и вдигнаха нивото.
- Как отървахте кожата?
- Отидох след I кръг от втория полусезон, когато имахме 6 точки от 13 кръга. След това взехме още 14 и с 20 точки се спасихме. Последните два отбора останаха с по 16 точки и изпаднаха. Тогава ми предложиха да остана. Мислих дълго. Съгласих се, но и поисках да се променят някои неща като селекцията. Въпреки че клубът има политика да създава и продава играчи. Точно като отидох, спазариха централния нападател, национал - за $ 8 млн. вътрешен трансфер. Там са скъпи сделките. После продадохме левия бек за близо милион. Нормално е, такава е политиката...
- Други оферти нямахте ли?
- Докато подпиша нов договор - не. Като се съгласих да остана, получих предложения от водещи отбори, но бях поел ангажимента.
- Съжалявате ли?
- Човек никога не знае кое е по-добро. От една страна, изпуснах шанс да работя в най-големите саудитски клубове. От друга, оставам на едно от най-добрите места за живеене - много отворен и свободен град, пълен с американци. Казва се Хубар, има половин милион души население и е на 28 км от Бахрейн. Един мост ни дели само. Минаваш го и в Бахрейн си почти като в Европа.
- Български футболисти ще вземете ли?
- Не мога, защото чужденците ми ги предлага ръководството на клуба и аз избирам. Те са доста класни и правят разликата. Когато дойдох, имаше венецуелеци перуанец. Взех нигериец и играч от Бахрейн. Правилникът позволява трима от чужденците да са откъдето и да е, но четвъртият да е от Азия.
- Колко печелят футболистите там?
- Във водещите отбори получават към милион долара на година. Чужденците дори повече. В по-бедните отбори взимат стотици хиляди долари на сезон.
- Значително повече от България...
- Изобщо не може да се прави сравнение.
- Премии?
- Дават се, разбира се. За оставането ни в групата имаше бонус.
- В банкноти или в мерцедеси?
- Хм, при нас плащанията са само финансови. Премията може да е обявена на 1 долар примерно, но шефовете винаги я вдигат, когато са доволни. И аз съм чувал, че някъде давали коли, но не е при мен. По-скоро в емирствата или в Катар. Бях чул за случай, при който звездата на отбора след всеки силен мач получава подарък автомобил от шейха. И ги събира колите, защото - ако ги продаде, ще обиди шефа...
- Стават интересни случки там. Разкажете нещо.
- Трябваше да играем в Мека. Там няма летище, въпреки че градът е голям, свещен и 7-8 милиона поклонници ходят по религиозни празници. Има магистрала от Джеда до Мека - 80 км. Но по нея минават само мюсюлмани. Такива като мен пътуват 160 км през едни завои, защото това е пътят за християни. В Мека няма хотел, няма стадион, те са извън града. Хора като нас нямат право да спят там. И аз трябваше да се върна още 160 км да спя в Джеда. Заедно с помощниците ми и с двамата футболисти от Южна Америка, които не са мюсюлмани.
- За какво си харчите парите там?
- Стока има страхотна. Това е единственото, за което можеш да харчиш. По магазини и по страхотните молове с кафенета и ресторанти. Навсякъде се пътува с кола. Имам чувството, че и малките деца карат. Дизелът струва 9 стотинки, бензинът е 18.
- Каква ви е колата?
- Сега "Шевролет". Първата ми я откраднаха много чевръсто, съвсем скоро след като пристигнах в Саудитска Арабия. Най-смешното беше, че като се обадихме на полицията, ни казаха - ако си я намерите сами, обадете се!
- Не се ли режат ръце там за кражба?
- Митове са това. Вече има много чужденци. А те са донесли и своите навици.
- Не ви ли се връща в родината?
- Аз в България ще се прибера. Рано или късно. Това ми е държавата и си я обичам. Но сега нивото на футбола у нас е твърде ниско. Навън не е толкова лесно, винаги си чужденец. Поне още една година обаче мисля да съм зад граница.
- Кажете честно - не са ли ви търсили от България?
- Честно ви отговарям - запитване имаше, но когато се бях върнал тук от Русия (б.р. - през септември 2009 г. след работата в "Амкар"). Запитване имаше от 2-3 места. Не искам да казвам отборите. Отговарях, че искам да работя в чужбина.
- Криза настана с треньорите в България...
- Виждам. Проблемите са много комплексни. Ако тръгна да говоря на тази тема, няма да ви стигне вестникът.
- Един от бившите ви отбори - "Левски", може да остане извън Европа.
- Гледах мачове. Нещата са объркани тотално във всяко отношение. Надявам се да се оправят следващия сезон. Защото "Левски" заслужава много по-силен отбор.
- А "Черноморец"?
- Там са създадени изключително добри условия за работа. Заслуга основно на Митко Събев - в криза да направи такова нещо! Мечта е за всеки треньор и футболист да работи там. За съжаление "Черноморец" е бяла лястовица в нашия футбол. Играта на отбора още е далеч от това, което дава Събев като инвестиции. Но отбор не се прави за два дни.
- Ако хванете златната рибка и тя ви предложи да ви прати в който отбор пожелаете?
- Това са фантазии.
- Фантазирайте!
- Аз си харесвам "Барселона" и нейния стил, въпреки че не винаги може да е печеливш - с тотален контрол на топката, с много разиграване. Обърнете внимание, когато "Барселона" загуби топката в чуждата половина, на третото подаване на съперника си я връща! Много силна игра във фаза защита. Имам 4 любими отбора в чужбина. В Англия държа на "Ливърпул", в Италия на "Ювентус" и в Германия на "Байерн".
- А в България?
- Може би от отборите, които най-много съм обичал, съм имал най-големи разочарования. Въпреки това само хубави неща мога да кажа за всички места, където съм работил. И - колкото и да е нескромно, се гордея с постигнатото. Където да съм бил, съм оставил своя почерк.