Няколко часа преди срещата от първенство на Саудитска Арабия между Ал Кадисия и Ал Насър треньорът на домакините Димитър Димитров е в дома си, тъй като там само футболистите се събират на лагер преди мач. Херо е приготвил флумастера, с който ще прави разбор. Преводачът му трудно се справял, но всички разбирали какво се чертае на дъската. Бившият национален селекционер говори спокойно, интонацията му някак си е като на по-улегнал треньор, въпреки че пак „запали", когато стана дума за българските съдии. Пионерът на модерния футбол, наречен по-късно в България „правилен", за последно работи в руския Амкар. Направи малка пауза като зрител у нас и пак изчезна на гурбет.
Някак си много тихомълком замина пак в чужбина. В България нямаше ли място за теб?
- След Русия си починах добре 8 Бургас, но в един момент ме засьрбяха ръцете за работа. Имах предложения от Казахстан и Китай, но те бяха за бъдеще Време, а офертата от Ал Кадисия беше за момента и не мислих много, преди да се съглася.
Този отбор ще ти отива ли?
- Това няма значение. Преди да дойда тук, отборът имаше едва една победа за година и половина. Клубът е малък, без традиции, Всяка година продават най-добрите си футболисти.
Защо? Няма ли начело някой шейх с дълбок джоб?
- Парите се събират от членове на клуба. Не сме бедни, но не се мерим и с водещите в Саудитска Арабия.
Ти си въздържател и това вероятно те „спасява", но как издържаш на местния режим?
- Е, нещата не са чак толкова страшни по отношение на алкохола и другите неща. Намираме се на 10 километра от Бахрейн, само един мост ни дели и там местните отскачат да разпускат в най-широкия смисъл на този термин. Дори се твърди, че икономиката на Бахрейн е свързана с ежедневните посетители от Саудитска Арабия.
Ако не се спасите, има ли опасност за сигурността ти?
- Е, не вярвам да ме линчуват. Отначало направихме силна серия, измъкнахме се от дъното и бях като извънземен и за шефове, и за запалянковци. Но аз им казах: „Хора, слезте на земята и гледайте реално. Защото тази поредица не може да продължава вечно. От разрешени 4-ма чужденци имаме само един и това е проблем. Нивото в Саудитска Арабия е по-високо, има 7-8 отбора, които биха станали шампиони на България. Имат изключително скъпи чужденци, които вдигат нивото. Местните не искат да ходят в чужбина, защото взимат много пари. Много се инвестира Във футбола и затова звездите не напускат. Наскоро имаше две контроли на силните отбори срещу Ювентус и Интер u станаха абсолютно равностойни мачове.
Ти така говореше и за Динамо Москва, че със затворени очи ще бият ЦСКА...
- Добре, сгрешил съм моментната преценка, въпреки че Виждах кризата В Динамо Москва отблизо. Мислех обаче, че ще излязат от дупката. Щом ние с Амкар ги бихме с 3:0 и след това и ЦСКА, значи при тях нещата наистина са били сериозни. Но сега, ако играят десет мача, и то само в София, руснаците ще победят десет пъти.
Защо не вземеш българи в твоя саудитски отбор?
- Първенството на 90 процента ще се реши през януари, остават 7-8 мача до края, а българските футболисти сега са по трапезите
на мен ми трябват попълнения в топ-форма. Иначе няма проблем, особено като следя пазара в България. Четох, че Левски са взели Миро Антонов от Своге за 60 хиляди евро. Аз, ако кажа на моите шефове да ми докарат такъв играч, те ще помислят, че им се подигравам, защото тук такива малки цени няма, дори за наемане на чужденец. Що се отнася до този играч, знам го много добре. Преди две години Златко Янков ми го докара на проби в Бургас. Тогава имаше десет футболисти на тестове, от които оставих само Марсио Нуньо.
А след март да те очакваме ли отново в България?
- Не е ясно. Шефовете ме навиват да подписвам нов договор, но аз им казах да изчакаме да видим дали ще се спасим в елитната група. Като организация всичко е на изключително ниво. Терените и базите са на светлинни години в сравнение с обстановката в България, все едно си на друга планета. Условията за живот обаче са изключително трудни. През зимата отказах оферти от България, защото ми писна, у нас помията и злобата все още са в изобилие. Тук поне си оправих нервите. Заслужава си да се работи в клуб като Черноморец, но разликата отпреди, когато аз водех отбора, и сега е от небето до земята. И организационно, и финансово. Сега се преследва участие в УЕфА, но не трябва да е на всяка цена, а да се върви стъпка по стъпка.
А ако намалят А група на 10 отбора, няма ли да е по-интересно?
- Не съм сигурен, че това ще вдигне нивото. Нали преди години в един шампионат имаше плейофи. И какво се случи? След първото завъртане на отборите всичко стана ясно и се започнаха едни негледаеми мачове без интрига. Но все пак е крайно време да се пробва съкращаване.
Как си със съдиите там?
- Съдиите са с класа над руските. За нашите нищо не казвам. В Русия като цяло са на ниво, но имаше двама-трима всеизвестни, които изпълняваха поръчки. Помня с Амкар, като играхме със Зенит в Перм и като поведохме, все едно му бръкнахме отзад на съдията - започна с картони, отменени голове, дузпи, грозна картина. В Саудитска Арабия реферите са следени от нравствена полиция и само да се усъмнят нещо, следват жестоки наказания. Тук не се усеща дали сме домакини, или сме гости, няма никакво подпиране.
А за българските защо нищо не казваш?
- Е, защото са ясни и нищо не се е променило. Мен ме глобиха с 3000 лева за това, че в частен разговор казах на Димо Момиров, че оправията е да вкараме всички съдии в една яма и да им драснем клечката. Изкараха ме садист, не ми разбраха метафората. А идеята ми е да се залага само на млади и неопетнени. Да им се даде шанс и да се прояви търпение. Да се прави пълен жребий преди всеки кръг. Ама еди-кой си нямал да може да изкара даден мач... Като не може - вън от листата. Сегашните докога ще ги търпим? Ето го Антон Генов, винаги е със силните на деня, той няма цвят. Чета, че на мястото на Димо Момиров ще слагат Коце Гергинов. Е нали и той е ясен на всички?
И все пак всички тези неща не ти ли липсват, не си от тези хора със скучно ежедневие?
- Много си ми е добре тук. Хотелът ми е на 100 метра от Персийския залив. Не искам да се оплаквам колко съм далеч от семейството и други подобни. Защото виждам наоколо хора от Бангладеш, от Шри Ланка, които работят за по 300 долара на месец и по-голяма част от тази сума пращат на роднините си.
И все пак не следиш ли какво се случва в българския футбол?
- Чувам се от време на време с Мъри Стоилов, с Дуци Симонович...
Групичката с „правилния" футбол, така ли?
- Ами, честно казано, изобщо не ме е срам, че съм им бил треньор и съм предрекъл, че Всеки от тях ще стане добър специалист.
Херо: Българският футбол не ми липсва
Няколко часа преди срещата от първенство на Саудитска Арабия между Ал Кадисия и Ал Насър треньорът на домакините Димитър Димитров е в дома си, тъй като там само футболистите се събират на лагер преди мач. Херо е приготвил флумастера, с който ще прави разбор. Преводачът му трудно се справял, но всички разбирали какво се чертае на дъската. Бившият национален селекционер говори спокойно, интонацията му някак си е като на по-улегнал треньор, въпреки че пак „запали", когато стана дума за българските съдии. Пионерът на модерния футбол, наречен по-късно в България „правилен", за последно работи в руския Амкар. Направи малка пауза като зрител у нас и пак изчезна на гурбет.
