Новият спортен директор на „Левски" Георги Иванов-Гонзо може да се окаже едно от най-сполучливите попадения в кадровата политика на собственика на клуба Тодор Батков. Любимецът на „сините" фенове, който е извън терена заради тежка контузия и е много вероятно да сложи скоро край на кариерата си като играч, притежава силния характер, страстта, амбицията, клубната лоялност и почтеността, които да го превърнат поне в също толкова успешен и уважаван ръководител в „Левски", колкото и футболист. Георги Иванов заедно с новия треньор Ратко Достанич има и късмета да започне работата си като спортен директор с летящ старт с класирането на отбора за гарантирано евроучастие до Нова година.
-Георги, дълго ли трябваше да обмисляш предложението да поемеш този пост?
С г-н Батков сме говорили много пъти преди това, но моето желание беше да продължа да играя футбол. Аз му отказвах доста дълго време, но след като получих тази контузия и след негово лично настояване и при предложението му да продължа да играя и да съчетавам двете функции, просто нямаше как да откажа.
-Не беше ли голям риск да поемаш поста точно в този момент преди мачовете с „Баку", защото при провал на прага на евротурнирите ти веднага попадаше в много трудна ситуация?
Никога не ме е било страх да рискувам. Бях убеден, че нещата ще се развият по начина, по който всички искахме. Бях убеден и в качествата на треньора Ратко Достанич. Бях сигурен, че той може да промени доста играта. С това не казвам, че предишният треньор не си е свършил работата. Срещу хората, които работиха преди нас, няма да кажа лоша дума.
-Смяташ ли, че „Левски" намери в лицето на Достанич треньора, който отговаря на европейските амбиции на клуба, защото имаше реакция от известен негов български колега, че у нас имало поне 20 души, не по-лоши треньори от сърбина?
Не съм съгласен с това мнение, защото за българския футбол е голям проблем, че няма качествени треньори, готови да водят отбор като „Левски". В „Левски" не трябва само да имаш футболисти, а ти трябва да ги учиш да играят правилно, но и красиво. Защото футболът е за феновете и тях не ги интересува, че биеш 1:0 или 2:0 „Беласица" - те искат да присъстват на мачове като тези, които гледат по телевизията от чуждия футбол. Ние не можем да играем като „Манчестър Юнайтед", защото нямаме такива футболисти и техния бюджет, но играчите на „Левски" са най-добрите за България. И съм сигурен, че Достанич е човекът, който отговаря на европейските амбиции на „Левски".
-Имаш ли проблеми с футболистите, с които довчера си играл, да те възприемат като началник и те от своя страна имат ли такъв проблем?
Както аз към тях, така и те към мен винаги са имали уважение. И винаги сме имали една добра комуникация. Аз съм си поставил моите условия, засега те ги изпълняват и нещата са напълно нормални. С всеки един футболист аз съм приятел и те всички са ми близки, само че трябва вече да разграничаваме приятелството от работата. Има правила, които всеки един, ако спазва, няма да има никакви проблеми с мен. А и аз винаги ще им бъда приятел, когато те имат нужда от мен.
-При смяната на Велев и Боримиров Тодор Батков говори за проблеми с дисциплината - толкова ли бяха сериозни те и промениха ли се нещата за краткото време, откакто сте с Достанич начело на отбора?
Засега проблеми с дисциплината няма. Аз съм обяснил на играчите, че ще бъда безкомпромисен - не само за дисциплината извън терена, но и за дисциплината на терена. Защото не мога да гледам футболисти, които не се влагат достатъчно в мачовете или си избират даден мач, за да играят силно, и друг, за да играят слабо. Не може извън терена да си недисциплиниран, а вътре на терена да искаш да спазваш правилата - било на тренировка, било по време на мачове. Нещата са свързани. Казах, че няма да говоря против бивши треньори и ръководители - така че по въпроса с дисциплината ще спра с коментара дотук.
-Имаше голямо напрежение в отбора, спадна ли вече то и каква е атмосферата в съблекалнята?
В „Левски" по принцип винаги има напрежение, защото винаги се гонят максимални резултати. Независимо срещу кой отбор играе, „Левски" винаги трябва да побеждава. Напрежението сега беше още по-голямо, защото „Левски" в две поредни години се беше провалил в евротурнирите и сега при нов провал нещата щяха да бъдат още по-лоши. Но специално след смяната на спортно-техническото ръководство в съблекалнята не е имало никакво напрежение - това мога да го гарантирам.
-След като след 2 години на провали „Левски" се завръща в Европа, смяташ ли, че ще може да постигне нещо повече от миналия път и за какви резултати има потенциал отборът?
Първо, нашата цел е да елиминираме „Дебрецен". Знаем, че няма да е лесно. Не можем да кажем със сигурност, че ще влезем в групите на Шампионската лига. От това, което сме гледали, „Дебрецен" не са слаб отбор, но и по никакъв начин не са по-добри от нас. Двата отбора са напълно равностойни и това ще е мач на надлъгване - кой ще успее да надхитри другия. Ако успеем, трудно е после да гадаем в каква група ще попаднем, но нашата цел е не само да влезем в Шампионската лига, но и да се представим по най-добрия начин. Вече казах, че „Левски" трябва да побеждава във всеки един мач независимо срещу кого играе. Не във всеки мач може да се побеждава, но това, което аз искам, е футболистите да се раздават докрай и когато някой те победи, да знаеш, че си дал всичко от себе си, да отидеш, да му стиснеш ръката и да му признаеш, че е по-добър от теб. А не, като свърши мачът, футболистът да не е удовлетворен от това, което е дал.
-Г-н Батков заяви, че са се фаворизирали определени деца в детско-юношеската школа на „Левски". Ще се справиш ли с това широко разпространено явление в българския футбол - в школите да се дава предимство на деца с връзки или на богати родители?
Имам доверие на всички треньори, които са в нашата ДЮШ. Преди малко имах срещах с тях, бях ги събрал от базите на „Раковски" и „Герена" и им казах, че ако разбера и се случи такова нещо, този треньор никога повече няма да бъде треньор не само в „Левски", но и изобщо в никой друг отбор. За мен това е недопустимо, най-малкото е грозно. Докато съм аз, никога няма да позволя такова нещо и хората, които го правят, ще бъдат много жестоко наказвани. А голямата цел пред треньорите от ДЮШ е да видят някой техен възпитаник в първия отбор, тогава наистина ще са си свършили работата.
-Изглеждаш идеалист и прекалено безкомпромисен - не се ли опасяваш обаче, че тези качества в някои отношения могат повече да ти попречат, отколкото да ти помогнат да успееш в джунглата на българския футбол?
За толкова години като футболист с тези качества съм оцелял. Така че не ме плаши джунглата.
-„Левски" отдавна е критикуван, че като клуб не умее да продава най-добрите си играчи в чужбина - в точното време и на възможно най-добрите отбори, и че на практика футболистите му са за „местна консумация". Ще успееш ли да промениш тази тенденция?
Разликата между „Левски" и ЦСКА, за които намекваш, че продават повече футболисти, е в това, че футболистите, които са играли в „Левски", са дали много за този отбор. Докато футболистите на ЦСКА след един сезон още на 20 години биват продавани в чужбина. И едното е правилно, и другото. Но аз мисля, че когато един отбор е изградил един футболист от юноша или този отбор е вложил някакви средства за изграждането му, първо играчът трябва да върне това на „Левски" и след това да отиде в друг отбор, от което и клубът да спечели. Обещал съм на футболистите, че за всеки един, за когото дойде оферта, която задоволява клуба, а и него самия, той ще бъде пуснат. Но не трябва „Левски" като клуб да се подценява и да идва някой си от някоя си страна - независимо дали е слаба или футболна сила, като Франция, Италия и Испания например, и да мисли, че „Левски" ще продава футболисти за по 100 000 хиляди евро. Това е обидно и за клуба ни и трябва да е обидно за всеки наш играч. Цената, която се плаща за тях, трябва да им вдига самочувствието и да отразява качествата им. Не мисля, че някой от футболистите на „Левски" струва 100 000 евро.
-Ако „Левски" се класира за Шампионската лига - това ще компенсира ли за теб в личен план факта, че като играч на два пъти се размина с големите емоции на това състезание - сега се контузи, а миналия път, когато „Левски" влезе в групите, Стоилов и Сираков на практика не разчитаха на теб?
Аз съм постигнал доста неща във футбола и съм изпитал емоцията от всичко. Така че не ми е някаква цел примерно да изпитам точно това точно като играч. Да, амбициите ми винаги са ми били големи. Но аз съм щастлив заради отбора и това, че аз няма да играя, а евентуално ще вляза като директор в тази лига, няма значение. Дори и когато не съм успявал или когато съм бил извън отбора и „Левски" е постигал някакви цели, аз съм бил щастлив, защото за мен е без значение дали аз играя в този отбор, както и кой е треньор, кой е директор, кой е президент - аз съм от „Левски". Лошото е, когато хората си създават някакви кумири и оставят „Левски" на заден план, а казват: „Ние сме за „Левски", защото треньор е еди-кой си или директор е еди-кой си. Въпросът е, че когато ти си от „Левски", трябва да го приемаш с всички силни и слаби страни, с всички позитиви и негативи, които клубът има. Моята цел е оттук нататък да помагам на футболистите и съм сигурен, че тези играчи ще дадат всичко от себе си, защото самите те оценяват, че са на една крачка от нещо, с което ще останат в историята.
-Наскоро намекна, че може и да не се завърнеш на терена...
В момента се лекувам и така и така не мога да играя, за да взимам такова решение веднага. Но решението ми е сигурно на 90 процента. Радвам се, че отборът придобива някакъв облик. Аз и да играя, ще играя още една-две години, вече съм на възраст, на която не мога да си прави илюзии, че ще играя още 10 години. Така че по-вероятно е да не играя. Но за момента съм изцяло отдаден на работата си като директор, за да мога да мисля дали след Нова година ще продължа да играя.
-Но ако прекратиш кариерата си, ще остане ли у теб усещане за нещо недосвършено?
Недосвършено е това, че не можах да играя в силни отбори в чужбина. Но мисля, че пък малко хора в България изобщо могат да се гордеят с кариерата, която имах в „Левски". Аз моята кариера я отдадох на „Левски" - дойдох на 21 години, пет години играх, преди да замина за Франция, и съм дал всичко на „Левски". Можех да замина и на следващата година след като дойдох, можех и на по-следващата, всяка една година е имало оферти за мен, но аз съм избирал да играя в „Левски". Така че моята кариера не само като футболист, а и вече като директор е изцяло свързана с „Левски", животът ми е изцяло свързан с този клуб.
-Дори и да не влезете в групите на Шампионската лига, от класирането за тези на Лига Европа „Левски" ще реализира сериозни приходи. Ще успеете ли да ги използвате така, че да направите отбора по-силен и да утвърждава позициите си и в Европа, и у нас - а не като миналия път отборът да изпадне в дупка и на практика да се разпадне?
Аз не мисля, че парите са отишли на вятъра. Напротив, г-н Батков ги вложи много умно и по правилен начин - направи общежитието, което е на децата, направи терена, подобри много неща по стадиона, купи нов автобус. Това е правилното влагане на парите, а не да се купят десет чужденци, които след 1 година да се чудим как да ги изгоним заради високите им претенции. Не е гаранция, че ако купиш голям брой футболисти за повече пари, те ще направят така, че „Левски" да е по-силен. Моето мнение е, че „Левски" без футболисти българи няма как да е силен. Сигурно чужденците вдигат нивото, но без добри български играчи и юноши на клуба няма как „Левски" да върви като структура. Всеки, който е играл в чужбина, знае, че ти си наемник там. Затова от чужденците в „Левски" аз искам два пъти повече от българите. А не както досега се е процедирало - каквото и да стане с отбора, виновни са българите, а чужденците са на сухо. В момента, щом си чужденец и си дошъл в „Левски" и сме платили пари за теб и сме ти осигури живот и сме ти дали доверие - ти трябва да го връщаш в съответната степен.
-Йовов, Бардон, Топузаков, ти дори бяхте отписани, че можете да продължите де водите „Левски" към успехи, но се получи обратното. Защо у нас толкова бързо отписваме хората и не ценим по достойнство направеното от тях?
Това е манталитет. Ние нямаме уважение към никого - имам предвид изобщо в живота, не говоря само за футбола. В живота, докато един човек върши на някого някаква работа, той е много добър. Ако в един момент не може да ти помага или да ти свърши работа, ние веднага се отказваме от него. Няма да забравя - сигурно е било преди 15 години - имаше един пазач на стадиона на „Локомотив" (Пловдив). Бяхме се събрали, пиехме кафе, някой ядеше сандвич и хвърли на едно куче и по този повод пазачът каза: „Кучето е много по-вярно от човека. Ако един път нахраниш едно куче - десет пъти ще дойде с теб, без да му даваш нищо, а на един човек десет пъти да му помогнеш и един път да не му свършиш работа - той ще се обърне и ще ти бъде цял живот враг." Но, от друга страна, във футбола няма вчера, има само днес и утре. Реално това е спорт, в който всеки един ден трябва да показваш това, на което си способен. И да показваш даже от мач на мач повече. Нормално е някой път хората да бъдат недоволни, когато не показваме качествата и нивото, които те са видели, че притежаваме. Но за всичките тези, които ни изброи, хората са видели, че можем, а когато един човек е показал, че може, значи има все още да гони тавана си. Аз не мисля, че 31-32-33 години са пределна възраст за футбола. Няма стари и млади, а можещи и неможещи - това е клише, но е вярно. И независимо че тези футболисти са на такава възраст, аз не виждам да има по-добри млади футболисти от тях - не само в „Левски", но и в България. Не виждам кой е по-добър от Бардон, от Йовов, от Гошо Петков. Ако има някъде, съм готов веднага да ги вземем - но просто не ги виждам.
-Какви са целите ти като ръководител, които искаш да постигнеш в по-дългосрочен план в „Левски"?
В „Левски" никой не може да си прави дългосрочни планове, защото, когато си върха, винаги духа повече. Така че във всеки един момент, когато собственикът прецени, че аз вече не си върша работата, съм готов да си тръгна. И ще си тръгна, без изобщо даже да искам някакво обяснение. Лошото е, че в много случаи бивши ръководители или футболисти си мислят, че те са женени за „Левски" и след като поради някаква причина не са вече в този клуб, не могат да примирят с това. В „Левски" във всеки един момент трябва да си готов да си тръгнеш. Но доброто бъдеще - не само на „Левски" като клуб, но и изобщо на българския футбол, е свързано с развитието на детско-юношеските школи. Без добра организация и работа там няма как да се върви нагоре. И държавата трябва да помага да се изградят бази, да се направят центрове за детско-юношески футбол както в Испания, Франция. Това е пътят. Иначе, ако купуваме само футболисти на кило, много жестоко ще сбъркаме. Друг е въпросът, че в „Левски" винаги се гонят високи цели и много трудно могат да се налагат юноши. Защото, ако сега кажем: „Левски" ще играе само с юноши", и „Левски" е шести в класирането, никой фен няма да е доволен. Въпросът е да излизат добри юноши от школата, които да се обиграват дори в някой друг отбор, след 1-2 години да се върнат при нас и да са готови за това, което „Левски" иска да постига като цели. А не да вкараме сега в отбора пет-шест момчета, защото трябва да налагаме юноши, и тези юноши първо ние да ги убием за това, че те не са готови за първия отбор, а и да убием „Левски" като клуб. Всичко трябва да е балансирано.
