От 12 декември Георги Младенов е без работа. Тогава той напусна шампиона Лукойл Академик след загубата с 62:73 от Рилски спортист. Поражението бе второ поредно за тима от Правец и това доведе до оставката на Младенов. "7 дни спорт" потърси легендарния №12, който в момента е на лагер с националния отбор като помощник на Светислав Пешия.
- Г-н Младенов, водихте тренировки на националите. Как върви лагерът?
- В първия ден тренировките ги води Росен Барчовски. Аз и Любомир Минчев бяхме помощници. Сега помагаме на Пешич с каквото можем. Той е тук като лектор и като консултант на федерацията. Знаете каква му е ролята. В края на краищата това е Пешич -световен и европейски шампион с 2 различни страни. Той има успехи, опит и знания, които всеки от нас може да вземе, да научи нещо. Радвам се, че съм в екипа. Това е школа, до която не всеки може да се докосне.
- В какво точно се изразява работата ви?
- Каквото иска Пешич от нас, това правим. Всеки ден е различно. Най-важното е, че сме на една ръка разстояние от него и черпим от опита му.
- Какви са методите му? Каква е разликата с това, което знаете до момента?
- Има много неща. Не мога да давам оценка на работата му, защото неговите методи са донесли сериозни успехи през годините. Не е коректно аз да коментирам работата на такива светила в баскетбола.
- И все пак - какво ви впечатли от тренировките до момента?
- Първо - професионализмът. Второ - детайлите, на които набляга. Абсолютно всичко ме впечатлява, всичко, което прави. Няма нещо, което да подминава. Работи се до най-малките детайли. С една дума - Пешич. Няма какво да говорим.
- Познавате достатъчно добре всички играчи. Има ли потенциал този отбор?
- Разбира се. Защо да няма? Това са нашите играчи, това е отборът, с който разполага България в момента като разширен състав. Тук вече зависи как ще се използва този потенциал.
- Напуснахте Лукойл преди Нова година. С какво се занимавахте в последните месеци?
- Бях по бащинство (смее се). Занимавах се със сина си. Това бе почивка, която много не ми се нрави, но такъв е животът. Такава е съдбата на треньорите. Няма нищо изненадващо. Нито съм първият, нито ще съм последният треньор, който е напуснал своя отбор. Чакам и търся варианти. В края на краищата това е животът ми.
- Потърсиха ли ви от някъде?
- Имах 1-2 обаждания, но не става толкова лесно. Минали са само 2 месеца. Не може да се намери отбор. Чакаш и се надяваш това да стане възможно по-бързо. За човек, който се занимава с баскетбол в последните 30 г., да не кажа и повече, работата ми липсва. Но такава е съдбата, трябва търпение.
- Тежко ли е да си треньор на баскетболен отбор в България? За хората е странно как име като Георги Младенов стои без работа.
- Не искам да коментирам тази тема, има си хора, които могат да кажат. Защо да е тежко? Когато имаш отбор, играчи и успехи, всичко е наред. В България обаче не сме толкова търпеливи към неуспехите. Има отбори, които губят 7-8 мача в първенствата си и не се случва нищо, но тук не е така. Не искам от моите думи да се почва полемика, не визирам никого. За мен важна е крайната цел. Това, че един отбор губи мачове, няма значение, ако в края на шампионата е постигнал целта си.
- Лукойл върна Перо Антич и Уили Дийн, привлече още играчи. Логичният въпрос е: защо тази селекция не бе направена при вас?
- Нека да не коментираме. Селекцията преди сезона бе направена от мен и Сашо Везенков. Аз съм участвал в този процес. Не е нужно да коментирам тези неща. Така са решили след моето напускане. Нямам право да говоря за неща, които са се случили след мен.
- Американците при вас бяха изгонени заради проблеми с дисциплината.
- Всеки знае себе си. Виждате, че и тримата вече не са там. Имаха потенциал, показаха го в началото. Когато обаче не знаеш какво искаш и как да го постигнеш, не може да стане. Това е техният начин на мислене, те са малко по-особен вид играчи Всеки сам определя поведението си.
- Следите ли НБЛ?
- Първенството е доста по-интересно от миналата година. Отборите са с изравнени сили. Няма нищо сигурно и това е добре за публиката. Виждате, че отборите не се предават, независимо къде играят. Дори Левски и Лукойл губят мачове. Тази година е непредсказуема.
- Кой е фаворит за титлата?
- Лукойл остава фаворит.
- А за купата?
- Там всичко се решава от един мач. Нормално е на финала да играят Лукойл и Левски. Доста от двойките се предсказуеми. Единственият мач, където не се знае какво ще стане, е 1/4-финалът между Ямбол и Левски. Не забравяйте, че Ямбол са домакин на турнира, а и в последния мач победиха сините след 2 продължения. Все пак смятам, че Левски ще продължи и ще играе финал с Лукойл.
- Надявате ли се до края на първенството да поемете някой отбор?
- Много силно се надявам.
- Има ли шансове?
- Разбира се. Докато дишаш, шанс винаги има. Зависи какво ще се случи. Ясно е, че не е леко, но то къде е леко.
- Кой е най-добрият играч в първенството до момента?
- Много баскетболисти показват добра игра, имат потенциал. Дурчев от Бургас, младите във Варна: Янев, Кьосев и Желев, в Левски константно силно играе Стефан Георгиев, в Балкан - Иван Лилов, Данчо Бозов и Наско Радев. В Ямбол по традиция добре се представят Радионов, Ангелов и Говедаров. Във всеки отбор има по двама-трима, които поддържат постоянно ниво и могат да получат повиквателна за националния отбор. Имат класа, качества и могат да помогнат на България.
- Изредихте много български играчи. Значи ли това, че може този път да няма чужденец в националния отбор?
- Е, това вече е тема за разговор с новия треньор на националния отбор. Аз не мога да кажа такова нещо. Когато се обяви новият селекционер, той ще прецени какво е положението и ще каже дали ще вика чужденец или не. Хубаво е в националния да има български играчи, но когато нямаш на някоя от позициите, се принуждаваш да натурализираш чужденец. Не искам в никакъв случай да омаловажавам труда и качествата на българските баскетболисти, но на някои позиции нямаме хора.
- А чужденец или българин трябва да води националния отбор?
- Това е въпрос към Михов, Глушков и Барчовски. Аз не мога да кажа.
- Федерацията твърдо стои зад чужденец. Какво е вашето мнение?
- Ако го дам, ще се появи полемика, така че предпочитам личното мнение на някой от федерацията. Най-вярно на този въпрос може да ви отговори г-н Михов.
- Какви според вас са шансовете за класиране на Евро 2011?
- Има шансове. Групата изглежда привидно лека, но ако се подходи с пренебрежение, става страшно. Полша, Португалия, Белгия и Грузия са отбори, които ще те накажат, ако ги подцениш. Гостуванията на всички са много трудни, но шансове определено има.
- Вие бяхте треньор на юношите до 18 г. Ще продължите ли с тях?
- В момента се водят разговори за 20-годиш-ните, но нищо не се знае. Знае се само, че Георги Димитров е с 16-годиш-ните, а Любо Минчев с 18-годишните. Не е решено нищо на 100%. Сега този отбор, който аз заведох на европейското във Франция, ще бъде воден от Минчев.
