Дечо Коешинов, който в момента е селекционер, мениджър и старши треньор на БК Черноморец, даде обширно интервю за Novsport.com, в което говори най-вече за стремежите на клуба да развива бургаските таланти и да върне публиката в залата.
- Г-н Коешинов, нормално е да започнем с тривиалния въпрос – как върви отборът на Черноморец? Знаем, че не се представя много добре, но видяхме, че през уикенда спечелихте срещу нелош противник като Рилски спортист. На къде върви отборът?
- Надявам се на по-добро. Дали се получава… Не винаги се получава. В спорта винаги има победители и победени. Това, което показахме последните два мача, последните две седмици за мен са положителни неща и мисля, че отборът, поне сега, върви в положителна посока, играем по-добре от началото на сезона, но е нормално – идват нови момчета и няма как да няма спадове, а и нормално – когато финансовото положение на отбора е такова и селекцията е такава в зависимост от финансите – нормално е, получават се и такива слаби резултати. Колкото и да искаме да направим по-добра селекция, идеята е да направим нещо за в бъдеще, защото аз съм казвал и друг път, че идеята е да създадем бургаски момчета, да направим бургаски отбор. Но това става с много време и ще ни трябва доста време да преглъщаме такива лоши хапки, да кажем.
- Точно затова исках да ви попитам – относно селекцията. Знаем, че миналогодишният център напусна. После дойде Прийст Лодърдейл, и той отиде в посока Левски. Въобще някакви новини около селекцията, нови момчета да очакваме ли?
- Не. То селекция просто вече не може да се прави в България. След 22 януари не може да се селектират играчи. Затворен е трансферният прозорец. Това е отборът, с който ще разполагаме. Дори аз специално съм удовлетворен от това, че ние наистина имаме централен нападател в лицето на Джъстин Нойхаус и вече с централен нападател отборът вече изглежда малко по-различно. Напускането на Лодърдейл вече там беше много сериозният проблем, който имахме. Но сега виждам, че има желание у всички момчета, това се показа в последния мач, да не кажа в последните два мача, защото срещу Лукойл реалностите са съвсем различни. Но това, което показахме срещу Рилски спортист, ни дава надежди за нещо по-добро за в бъдеще.
- С тази селекция и с тези момчета възможно ли е да се търси място в челната тройка, примерно ако не сега, то поне другия сезон? В близко бъдеще каква е перспективата този отбор да се превърне в един от водещите отбори в България?
- Първото нещо още когато миналата година се събрахме да правим нещо като отбор, идеята пак казвам – да направим отбор от бургаско ядро. Оттам, когато всеки отбор дойде в Бургас, да има едно наум, че идва да играе сериозен мач, а това всичко става да не кажа труд, но и с друго нещо, което да не кажа е много важно в съвременния живот и сега изобщо – това са финанси. Благодарение на финанси, ние можем да направи[м някаква селекция, която ще ни помогне да изградим един отбор с бъдеще, защото все пак радостното е, дори сега точно това разговаряхме с един колега от другия клуб, който е бургаския, има в момента около 150 и 200 деца в Бургас, които се занимават с баскетбол, което е много добре.
- Това клуб Делфин ли е?
- Да. И когато в бъдеще, това са двата клуба, не е точната бройка, но бройката е ориентировъчна, и когато благодарение на този фундамент мъжкият отбор е притегателната сила на младите и на малките деца да искат да идват и да играят баскетбол. Защото те няма към какво да се стремят, няма кой да ги кара да идват в залата и изобщо да се занимават с баскетбол. И ако го няма този мъжки отбор, ще бъде много трудно, ще бъде нещо подобно, което беше предните години в Бургас – имаше отбор, който играеше в друга група и да ви кажа всичко си беше замряло. Не искам да го кажа аз, защото може някой да ме разбере неправилно. И когато нещо е замряло, трудно можем да върнем хората в залата, оттам да накараме и децата да играят баскетбол, а и оттам да излязат и някои таланти след някоя година, които да бъдат основата на този мъжки отбор, и това е един много труден и дълъг етап. Тръгнали сме да го правим, да видим как ще се получи. Иначе е много лесно, когато има много пари – да се направи един отбор, борещ се за медали, тогава е много лесно.
- Сега доколкото знаем общината е основният и може би единствен спонсор…
- В общи линии да ви кажа – всичко зависи от общината до голяма степен. 80% съществуваме, благодарение на общината. Макар че никой не ми вярваше в началото, когато казах, че основната идея с привличането на Лодърдейл беше точно това – да успеем някой да ни обърне внимание и да видят, че нещо се опитваме да правим, а не просто да се харчат пари или нещо от този род. Идеята беше, че с привличането на Лодърдейл да успеем да намерим рекламодатели и хора, които искат да помагат на баскетбола, за да можем да направим по-боеспособен състав. Лошото беше, че всичко беше в рамките на наша идея, не мога да кажа точно моя, наша идея, на ръководството, и дори хора, които са били в баскетбола години наред, не ни подават по някакъв начин ръка, за да може да съществуваме не говоря много добре, а говоря нормално като клуб, за да може да няма писания по вестници как Черноморец са толкова зле финансово и т.н., каквито неща излизаха няколко пъти в пресата, макар в тях да не кажа, че имаше голяма доза лъжа.
- Ти каза, че искаш отборът да бъде съставен от бургаско ядро, което наистина трябва да е така. Да питам, доколкото сега се сетих, миналото лято или по-миналото лято Васил Стоянов-Дългия беше гласен да помага на отбора като мениджър, като играещ треньор, не мога да се сетя. Доколкото знам той сега е в Бургас ли, в България? Какво стана?
- Беше поканен като мениджър най-вече, но той имаше нагласа за някакви други неща – той искаше най-вече да играе. За мен Васко Стоянов беше един от най-добрите български състезатели. Той си е изиграл, поне за мен, това, което е трябвало да играе, когато трябва, и мисля, че такива хора като него щяха да бъдат полезни за клуба, за да може точно това нещо, което ни беше като идея – търсене на рекламодатели с работа в клуба, защото има немалко работа, която трябва да се свърши, ни трябваше точно такъв човек като него да иска работи. Но явно неговата идея е била съвсем друга и поради тази причина той замина за Щатите и знам, че се е прибрал преди може би месец и нещо, но само това имам като информация, просто видяхме се на един мач в Бургас, видяхме се и това беше.
- Но с две думи вратата за такива бургазлии като Васил Стоянов и други отворена за баскетболен клуб Черноморец?
- Естествено, защото ако искаме да направим нещо, трябва да го направим тези хора, които сме тук. Лошото е, че има много хора, които, не искам да обиждам никой, просто говорят, но не искат нищо да направят по въпроса. Защото всичко е стискане на зъби. Много е лесно, когато някой дойде и каже – ето ви, например, пари и правете нещо, това е най-лесното. Но на мен ни ме се е случвало да го видя някъде, с изключение на Лукойл, там нещата са съвсем други, всичко става много трудно и трябва много работа.
- Дечо, да те попитам, гледам така залата постепенно се напълва. Ти как приемаш критиците, защото съм чувал, че има хора, които те критикуват, което е нормално? Въобще ти как гледаш на тези неща, вземаш ли си поуки или?
- Човек се учи. Аз съм на 35 години и доскоро бях състезател, няма научени хора, всеки прави грешки, важното е да се учиш от грешките си. Така или иначе критици има колкото искате. Навсякъде, не само в Бургас най-лошото е, че в залата трябва да има и фенове, не само критици. Ето това е проблемът. Критици ще има винаги. За мен по-болната тема е, че в общи линии, това беше идеята, да запазим баскетболната общественост в Бургас. И не може като идва отбор като Лукойл, шампион колко пъти на България, отбора на Левски, който играе в европейските турнири, да не казва и други отбори и залата да не може да се напълни, при положение че нашата зала в Бургас е около 700 човека. Представете си колко е трудно да запалим това нещо в бургаския баскетбол, което в общи линии беше заряд в бургаския баскетбол и колко трудно се запалва.
- И последно да те попитам – предполагам си оптимист, че ще дойде времето, когато преди години Бургас беше фактор в баскетбола по времето на Бойчо Брънзов, после на Петко Маринов, Димо Костов, Евтим Банев и твоето поколение дори.
Дано да стане, искрено се надявам, защото аз няма да забравя, когато аз бяха на 15 и какви мачове съм гледал в Бургас и какво е било положението в залата. Аз съм стоял прав на страничната линия, защото е нямало място къде да седнем. Може днес да го видя това нещо и мисля, че ще бъда удовлетворен, а това може да стане ей с такива игри, които показаха момчетата тази седмица с Рилски спортист. Защото дори малкото хора, които бяха в залата, окуражаваха отбора не така, както беше други пъти, защото виждаха желанието от тяхна страна да се борят за всяка една топка и мисля, че точно това е начинът да накараме хората да се върнат в залата, макар и да бъде трудно. Защото и положението в България е такова, че, а и манталитетът на българите е малко такъв – в общи линии я да ви видим какво ще направите сега, а не да видим някакъв начин как да ви помогнем, да направим нещо по-добро заедно, защото в общи линии фенове и играчи трябва да бъдат едно цяло и да бъдат заедно.
Кирил Евтимов
