Сър Алекс - безчувствен гадняр или весел шегаджия

Всеки знае, че 26-те години на сър Алекс Фъргюсън с Манчестър Юнайтед донесоха трофеи, състезателни коне и куп напрегнати финали на сезоните, но какво още? Три декади след пристигането му на "Олд Трафорд" сп. "44-2" разкрива неразказаните 30 вътрешни истории.

Изхвърлил сак с бейзболни бухалки
Бил Бесуик, консултант по спортна психология (1999/01):
Помня първия ден от предсезонната подготов­ка през лятото на 1999-а, са­мо няколко седмици след спе­челването на знаменития требъл (Премиършип, Шампи­онска лига и ФА Кьп). Един от играчите се появи на сбора с чанта бейзболни бухалки, на които пишеше: "Носители на требъл", след което започна да ги раздава на останалите футболисти. Тогава дойде Фъргюсън, който започна да събира бухалките, върна ги в сака и след това ги хвърли в кофата за боклук. "Требълът бе за миналия сезон, момче­та", каза той на играчите и допълни: "Вече е минало. Сега сме нов сезон". По този начин той винаги ще изкорени отк­лонение от стремежа към по­беди.

Минава за дипломат в Белгия
Дани Хигинботъм, защитник (1997/00):
Големият ми спо­мен е как Алекс защити мен и Рони Уолърк пред белгийската федерация през 1999-а по вре­ме на наем в Антверпен. Има­ше инцидент в края на плейо­фите. Рони бе обвинен, че е стиснал рефера за гърлото. Мен пък ме набедиха, че съм го ударил с глава. Всичко бяха глупости, но получих първона­чално наказание за 1 година. Рони пък бе изключен от фут­бола до живот. Тогава Фъргюсън реши да лети за Белгия и да свидетелства в наша полза на обжалването. Говори за нас със суперлативи, а всъщност не бе длъжен да го прави, тъй като можеше да си седи в Манчестър, където имаше много работа и бе фо­кусиран върху защитата на требъла. Но въпреки всичко дойде! Заложи си репутация­та на карта заради нас, но той не гледаше на това по този начин. Вярваше ни иск­рено, може би не играхме мно­го за първия отбор, но пък за 9 години в Юнайтед знаеше всичко за нас. След неговата намеса наказанията и на два­ма ни бяха масивно намалени, а след нашето прибиране в Манчестър ни награди с нови 4-годишни договори.

Всеки е застрашен
Пол Скоулс, халф на Ман­честър Ю (1992/13):
Веднъж бях резерва в гостуване на Нюкасъл. Падахме с 1:3, когато аз се появих като резерва и набързо изравнихме за 3:3. Създадохме няколко положения, аз самият пропуснах едно. После сбърках една топка, те ни уда­риха на контра и спечелиха с 4:3. След мача нищо друго не се запомни - само как съм загубил топката. И получих голямо ви­кане за същото.

Винаги е с няколко мача напред
Бил Бесуик, консултант по спортна психология (1999/01):
От всички специалисти, с които съм рабо­тил, той бе най-ясен по отношение на собствената си роля. Повечето като него се лутат между треньорство и мениджмънт, без да зна­ят точно какви са. Викаха им мениджъри но се чувстваха далеч по-комфортно по анцузи да водят тренировките. При Фърги бе об­ратното. Той бе добър в раздаването на задачи - остави треньорите и останалата част от щаба да си вършат работата и им вярваше. Вярваше, че всеки трябва да прави то­ва, в което е специалист, а в същото време имаше дос­татъчно време да се фоку­сира върху следващия мач и това как да го спечели. Зна­еше състава си не само за предстоящия двубой, но и този след него. Имаше по три готови отбора на таблото си във всеки мо­мент.

Вманиачен наблюдател
Мик Клег, треньор по силово развитие (2000-11):
За мен той е най-добрият наблюда­тел на човешкия характер. Той отиваше в Карингтън в 7 часа сутринта, а от офиса му се виждаше паркингът. Така той щеше да гледа как всеки играч слиза от колата си и в какво настроение е. Някои почти танцували по пътя, други се карали с жените си по телефона, трети изг­леждали депресирани, а четвърти нямали търпе­ние да започне трени­ровката. След като всички пристигнат и минат през масажа, Фъргюсън продължава­ше да ги наблюдава как стъпват на терена. Гледаше ги през цялото време. Може­ше да види кой наистина е го­тов и кой е уморен. Във всеки момент можеше да каже дали играчите му са на върха или на дъното.

Съжалявам, но изпадате
Дани Хигинботам, защитник на Юнайтед (1997/00):
През 2005 г., кога­то бях в Саутхемптън, игра­ехме срещу Манчестър Юнай­тед в последния ден от сезона и имахме нужда от побе­да, за да останем. Юнайтед пък играеше финал за ФА къп срещу Арсенал седмица по-късно. Имаше слухове, че ще пуснат отслабен състав сре­щу нас, за да пазят силите си, но не го направиха. На всеки мач срещу Юнайтед разме­няхме по няколко думи с Фъргюсън, а в този случай ние загубихме с 1:2. Бяхме изпаднали! Аз, огорчен, последен се прибрах в тунела, където ме пос­рещна Алекс. Той сложи ръката си върху мен и ми каза: "Съжалявам, Дани, бяхме под голямо напреже­ние и нямаше как да пусна слаб състав". Извини се, че е победил. Не бе длъ­жен да го прави, но про­яви респект към бивши­те си играчи.

Понася и шеги... евентуално
Чарли Никълъс, приятел:
Малко преди световното през 1986 г. щабът на шот­ландския национален отбор, включващ Фърги, Арчи Нокс и Уолтър Смит, излязоха навън за вечерта. Ние със Стив Никъл пък решихме да се пошегуваме и запушиме стаята на сър Алекс с купища екипи. Толкова много, че ня­маше как да се влезе през вра­тата. Също така сложихме целофан на тоалетната чи­ния, разхвърляхме леглото и всички тези класически шеги. Очаквахме на следващия ден да има разследване кой го е сторил, но не бе така. Мисля, че ни е подозирал, но не каза нищо, докато не отидох на "Олд Трафорд" да гледам мач на Юнайтед години, години по-късно. Той се обърна към мен и ми каза от нищото: "Знам, че беше ти". Аз се чу­дех какво става, докато той не уточни: "За кошниците с багажа, целофана... Мислиш ли, че не знаех?". После прос­то започна да се кикоти. Та­ка винаги съм го намирал - много топъл и забавен човек. Е, разбира се, виждал съм в него и непоколе­бим гадняр, но в повечето време яростта в него не се долавяше. Оставя­ше просто топлина и обич за живота.

Раждането на футболно чудовище
Тони Пюлис, вражески ме­ниджър:
Тъкмо бях вкарал Стоук във Висшата лига, и ре­ших да се обадя на няколко ме­ниджъри, за да си поговорим какво ме очаква в елита. Пом­ня как разменихме приказки с Фърги. "Трябва да намериш на­чин да печелиш домакинства­та. Залагай на силните стра­ни. Забрави какво казват всич­ки останали. Не позволявай да ти влияят върху начина на иг­ра", посъветва ме той. Него­вите думи наистина останаха в моето съзнание и ние нап­равихме всичко възможно, за да се чувстваме силни и мощ­ни, да правим задачата труд­на за всеки гост на "Брита­ния". Венгер например се оп­лакваше от размерите на те­рена, други плачеха, че трева­та е прекалено висока, трети се мръщеха на начина ни на иг­ра, дългите тъчове на Рори Делап... Сър Алекс бе един от малкото мениджъри, които никога не се оправдаваха с те­зи неща, защото може би си даваше сметка, че съм послу­шал неговия съвет. Пък и ние никога не можахме да ги побе­дим. Щеше да е интересно как ще реагира.

Крале на ринга
Мик Клег, треньор по силово развитие (2000-11):
Подходът на Фърги към неговия личен фитнес бе нещо, от което имаше нужда, защото бе пре­калено зает. Идваше винаги първи в клуба (с изключение на котката и човека, който от­варя вратите) и винаги има­ше купища канцела­рска работа на бю­рото. Затова често се налагаше да чукам на вратата и да го приканвам да идва да тренира във фитнеса, а той все отговаряше, че няма време. Въведох бокса в нашите се­сии, тъй като Рой Кийн го пробва и много му хареса. Та­ка това стана част от наша­та методика - упражнения, свързани с бокса, които са приложими и във футбола. Ко­гато бяхме на турне, сър Алекс имаше малко повече време, дойде при мен и сам ме покани: "Ела, да тренираме бокс". И му се наслади.

Повече не му викайте "шефе"
Дейвид Мей, защитник на Юнайтед (1994-2003):
На не­говия ден за голф преди 3 годи­ни, веднага след като се бе пенсионирал, аз се обърнах към него с: "Как си, шефе?", а той ми отвърна: "Не, не ме наричай повече така. Викай ми просто Алекс". Не бе в мо­ята природа да му говоря на малко име, защото всички иг­рачи, които сме работили в Юнайтед, имаме голям рес­пект към него. Неговите уме­ния да изважда максимума от всеки, без да споменаваме не­говите мениджмънт способ­ности, не са чужди на никого. Знаеше как да те респектира със строгост, но и също да си сложи ръката около теб.