Николай Митов проговори: Трябваше да подам оставка след Славия

 

- Да, починах. И в момента чакам офер­ти към мен. В нашата професия е така.

Защо толкова дълго време не гово­рихте?

- Следващия въп­рос.

Предстои дерби Славия - Левски. Какво е първото не­що, което ви идва на ум?

- Безспорно послед­ният мач между двата отбора. Изпуснахме да станем шампиони, което беше много те­жък удар, както за нас, така и за привър­жениците на Левски. Този мач повлия и за отпадането от Иртиш. Смятам, че и до ден днешен тегне над от­бора. Това е едно пет­но върху футболисти­те, което влияе много.

Може ли да се ка­же, че Левски има да си връща на Сла­вия?

- Във футбола няма какво да връщаш. Чо­век е по-амбициран в такъв мач. Няма ника­къв смисъл да се тър­си някаква вина в Славия заради изпус­натата титла. Те хора­та излизат и играят. Били дали огромни премии на „белите"... По-добре ли е да вли­яят други фактори? За мен това с премиите е по-добрият вариант и не може да ни бъде като оправдание. Знам, че Левски ще играе за победа утре (б.р. - днес). Същото важи и за Славия.

Евентуална побе­да с 5:0 за Левски на „Овча купел" ще из­мие ли срама от 1:1 на „Герена"?

- 5:0 няма да върне титлата. Това 1:1 въоб­ще не трябва да мина­ва през главите на футболистите. Трябва да се гледа напред. Беше много тежко след предишния мач със Славия. Ние имах­ме 2 греди, 3-4 чисти положения. Станислав Ангелов също липсва­ше много, но така е във футбола. Никой не очакваше да се полу­чи това. За съжаление без атака, с един ав­тогол... изпуснахме титлата. За мен това ще е голям урок.

След мача ми ка­захте, че и с трион да ви режат месо от тялото, няма да усе­тите. Колко време ви държа това чувство след мача?

- До ден днешен се сещам за този мач. Неприятно, но трябва да продължиш, взел съм си поуки.

Отчитате ли ня­каква грешка, която сте допуснали в ма­ча?

- Може би трябваше да бъдат по-мотивирани футболистите, по-концентрирани, защо­то имахме своите шансове, но ги пропи­ляхме. Не знам обаче как футболистите мо­же да са по-мотивирани и концентрирани, когато титлата зависи само от един мач и той се играе пред соб­ствена публика.

Щяхте ли още да сте треньор на Левс­ки, ако бяхте били Славия на „Герена"?

-Да, ако бяхме спечелили титлата, още щях да съм треньор на Левски. Аз за себе си отчи­там една голяма греш­ка. След мача със Сла­вия не трябваше да ос­тавам на „Герена". Не трябваше да оставам старши треньор. Тряб­ваше да хвърля остав­ка. Това беше най-пра­вилното решение, но бях много амбициран да вдигнем класата на отбора, да станем шам­пиони следващата година... Сега, като мина известен период, осъз­навам, че трябваше да се оттегля след този мач. Психологическият удар беше страхотен за всички - за привър­женици, играчи, тре­ньори, въобще всички в клуба. Шокиращият „хикс" със Славия вли­яе негативно на футболистите и до ден днешен.

Като стана дума за психологически удар, Димитър Везалов продължава да е на „Герена". Правилно ли е това, като тук въ­обще не визирам фут­болните качества на защитника?

- Аз имах разговор с Везалов няколко дни след мача. Казах му, че ще му бъде много труд­но да преодолее авто­гола. Дадох му за при­мер Иво Иванов. Той каза, че ще го преодо­лее, но аз бях взел ре­шение да го освободя. Мисля, че беше пра­вилно да напусне Левс­ки. Но имах един разго­вор с човек от клуба, преди да започне под­готовката, след който беше решено Везалов да остане в отбора. За да бъда честен ще ка­жа, че случаят „Везалов'" беше единственият, в който ми беше повлияно отгоре.

Кой беше човекът, който ви повлия?

- Предпочитам да не казвам.

Вече няколко ме­сеца след уволнение­то чувствате ли се ка­то бушон в ръцете на Сираков, Тонев и Батков, който беше пред­виден да изгори?

- Не, аз съм с добри чувства към всичките. Всеки един от тях ми е подавал ръка преди то­ва. Така че... точно бу­шон не мога да кажа. Грешката ми беше, че не си тръгнах след ма­ча със Славия.

Оттогава чували ли сте се с някои от тях?

- Чухме се с Иво То­нев. Те в момента имат много работа. Виждате какво е положението в клуба, трябва да се вдига отборът, имат проб­леми. Ни­що не се знае, коле­лото се вър­ти.

Според вас, без уволнение­то на Илиан Илиев и вашето назначава­не, Левски щеше ли да играе два фи­нала?

- Трудно ми е да отго­воря на този въп­рос. Знам само, че в един момент ни бяха тотално отписали, а в следва­щия играхме два фи­нала - за тит­ла и ку­па. Аз през цялото вре­ме бях убеден, че ще вземем трофеите. Ка­зах това и на Илиан, когато ме назначиха. Не съм се съмнявал и за миг в титлата. Дори и след злополучните мачове с Пирин (ГД) и Монтана не ми е мина­вало през главата. Лич­но аз за себе си бях сигурен, че ще станем шампиони и ще вземем Купата, аз затова и ос­танах. Но за себе си бях сигурен. Даже вечерта в 22,00 часа из­виках Мариян и Топузаков и седнахме в едно кафе и им казах на тях, че ще станем шампио­ни и ще вземем Купата и трябва да предадем тази мисъл на футбо­листите.

Защо при Илиан Илиев отборът играе­ше ужасно и изгуби всички дербита, а при вас същите футболис­ти биха ЦСКА, Лудо­горец и Литекс в Ло­веч и бяха на крачка от титлата?

- Аз ценя Илиан като треньор. Няма да кажа лоша дума.

Тук не говорим за Илиан Илиев, а за Левски. Как успяхте да вдигнете светка­вично един затънал отбор?

- Бях много мотиви­ран за успехи. Още на другия ден говорих с всички футболисти по­отделно. Извиках Ста­нислав Ангелов и Йовов и им казах, че разчитам много на тях. Стиснахме си ръцете и си казахме: каквото би­ло - било. Те двамата много помогнаха. Каз­ват, че сме победили ЦСКА и Лудогореи с късмет, но това не бе­ше точно така. Да, го­ловете паднаха в пос­ледната минута, но за да стане това, ние тър­сихме победата докрай и топката беше в нас.

Може би завинаги ще останете във фол­клора на Левски с уникалното си изра­жение в последните минути на мача с Лу­догорец. Какви мисли тогава ви минаваха през главата?

- Тогава напра­вих грешка, че нахлух на терена в радостта си от гола. Не ус­пях да се въз­държа и съдия­та ме изгони. То­ва са неща, които не се забравят. Не съм сигу­рен, какво съм си мислил тога­ва, но знам, че най-вече гледах колко секунди ос­тават до края на срещата, подобни моменти на върховни емоции не се забравят. Гледал съм многократ­но мачовете с Лудого­рец и Славия, а емоци­ята е почти същата.

Кое дерби сте гле­дали повече - със Славия или Лудого­рец?

- Не мога да кажа точно, но съм ги гле­дал по над 10 пъти.

Предвид слабото представяне на Левс­ки от началото на се­зона, назначението на Славиша Йоканович вдигна ли класа­та на отбора?

- Всеки треньор си има виждания... нямам право да коментирам Иоканович.

Тук не става дума за сърбина, а за Левс­ки. По-силен ли беше отборът, когато вие бяхте треньор или об­ратното?

- Това не искам да го коментирам, трябва да го каже друг човек. За мен онзи мач със Сла­вия още влияе негатив­но на футболистите. То­ва трябва да се пре­махне. Играчите тряб­ва да се освободят от тази тежест. Виждат се нервни изблици, а това се получава, когато не са сигурни в себе си. Аз пожелавам успех на Левски. Дано да станат шампиони. От друга страна, оби­чам отбори, които атакуват, които пресират. Ако можех да повторя мачовете с ЦСКА, Сла­вия, Литекс, Лудогорец, щях да ги изиграя по същия начин - преса от 1-вата минута, особено на „Герена". В Лудого­рец играят от доста време заедно, имат синхрон и ако ги оста­виш да играят, трудно можеш да ги победиш. Да, миналия сезон на „Герена" имаха две по­ложения, но те дойдо­ха, след като промених схемата и останахме с трима в защита. Пратих всички в атака, защото нямаше значение дали мачът ще остане 0:0, или ще паднем 0:1. В крайна сметка бихме.

Имаше огромна разлика в играта на Левски срещу Лудо­горец на „Герена" ми­налия сезон и този. Йоканович беше изб­рал доста предпаз­лива дори импотен­тна тактика срещу шампионите?
- Явно Иокано­вич искаше блокът да му е по-назад, да играе на конт­раатака. Всеки треньор си има виждания и не трябва да се казва кое е пра­вилно и кое не. Аз лично, ако утре играя с Лудогорец, ще ги пресирам от 1-вата минута.

Наско Сираков постоянно повтаря, че настоящите футболисти не стават за Левски, а Йоканович иска 8-9 нови попъл­нения. Как се чувст­ват играчите след по­добни думи?

- Това трябва да пи­тате футболистите. Аз мога да кажа, че със същите футболисти ние станахме шампиони. Казвам „станахме", за­щото реално погледна­то мач като този със Славия, който завърши с автогола на Везалов, става веднъж на 100 000. Иначе, когато бях треньор, тези футбо­листи биха всички -ЦСКА, Литекс в Ловеч, Лудогорец и бяха хва­нали титлата.

Толкова ли са сла­би играчите, че това трябва да се напомня на тях и феновете след всеки мач?

- Аз лично, като тре­ньор, не бих имал сме­лостта да кажа, че мо­ите футболисти не ста­ват. Ти разчиташ на тях. Аз винаги съм си уважавал футболисти­те. Защото от един иг­рач можеш да извле­чеш максимума. Точно това е работата на тре­ньора. Всеки е с разли­чен характер, но ти трябва да направиш така, че да извлечеш максимума от него. Аз се гордея, че им бях треньор, защото дава­ха максимума от себе си във всеки мач.

Сега максимума ли дават?

- Не, могат още.

Преди началото на този сезон вие исках­те само два трансфе­ра - двойка централ­ни защитници. Така и не ви бяха осигурени. Според вас провалът с Иртиш до каква сте­пен се дължеше на този факт?

- Провалът с Иртиш беше последствие от този със Славия. Оттам дойде огром­ното напрежение и разконцентриране в от­бора. Карвальо не бе­ше вече в Левски, гла­вата му беше някъде другаде, защото иска­ше трансфер. Не успях­ме да картотекираме Цецо Генков за този мач. Първото полувре­ме на мача с казахите на „Герена" играхме много добре. През вто­рото пък изпуснахме дузпа. Там ни провали­ха две индивидуални грешки на централните защитници. Не обвиня­вам никой. После дори и с 10 човека от 12-ата мин. доиграхме мача в тяхната половина.

Как ви се видя ре­шението да бъдат из­гонени Мюлдер, Сип­ва, Лопес и Рамос?

- Така са преценили. Не мога да го коменти­рам, защото не знам точните обстоятелства довели до тази чистка. Аз не бих изгонил Силва, Мюлдер, Рамос и Лопес.

Смятате ли, че бяхте готов да стане­те старши треньор на Левски?

- Да. Човек обаче се учи всеки ден, няма безгрешни хора. Но аз съм израснал в този клуб и винаги ще бъда от Левски. Разбира се, където работя, ще за­щитавам интересите на съответния клуб. Но ня­ма човек в България, който, ако го поканят в Левски, да откаже.

Смятате ли, че ня­кой ден ще се върне­те?

- Амбициозен човек съм и винаги ще ми е цел да бъда треньор в голям отбор като Левс­ки. Да, ще се върна.

Къде според вас е основата на кризата на „Герена"?

- Не искам да комен­тирам. Нямам право и не искам.

Кое е най-правил­ното решение, което ръководството тряб­ва да вземе?

- Те си знаят.

Обвиняват ви, че отборът е в слаба форма заради вашата подготовка. Как ще отговорите?

- Няма какво да се оправдавам. За мен то­ва обаче не е вярно. От старта на подготовката до първия мач с Иртиш имахме три седмици. Имах две опции - или да пусна играчите една седмица и да ги викна да тренираме, или да им дам две седмици. Като дори имахме национални играчи като Влади Гаджев, които дойдоха с още седмица закъснение. Предпочетох да дойдат футбо­листи, които са отпочинали, отколкото да тре­нирам невъзстановен отбор. В последния ме­сец и половина от ми­налия сезон играехме в цикъл сряда-събота, имаше контузени и за подготовката имаше неща, които трябваше да се довършат. Дори когато се връщахме от Иртиш, казах на Наско, че цялата подготовка е съгласувана с Ясен Екимов, той я знае, бяхме просто принуде­ни да я направим по та­къв начин. Трябваше да съберем тичания, да форсираме някои не­ща... Остана ни работа и след като бяха започ­нали официалните ма­чове. Сираков ми от­върна, че ще ме свър­же с треньорите, за да уточним тези неща, за­щото бяха важни. Но някои ме обвиняват и се оправдават с подго­товката. Ние срещу Ир­тиш останахме от 12-ата минута с човек по-малко и играхме само в тяхната половина. Да­вам ви друг пример -Владимир Гаджев иг­рае в националния от­бор по 90 минути на добро ниво. На него не му пречи подготовката, нали? Само в България, когато дойде нов треньор,започва да се оплаква от подготовката. Този филм съм го гле­дал преди 4 години, ко­гато бях помощник на Емил Велев и след нас се появи Ратко Достанич. Тогава се оправда­ваше с нас, но истина­та е, че от нашата инерция тимът отстра­ни Баку и взе Суперкупата.

Как ще коментира­те и факта, че фенове­те ви изпратиха доб­ре въпреки отпадане­то от Иртиш?

- Аз винаги съм ува­жавал феновете. След отпадането отидох на „Герена", защото няма от какво да се притес­нявам. Отидох да си взема колата и хората ме изпратиха, без да има никакви проблеми. 3-4 дни след това ми се обадиха от фенклуба и ме поканиха да отида, но не успях тогава. Трябваше да се видя с тях. Винаги ще обичам тази публика. И да ви­каш „оставка" е нормално. Всеки има пра­во на мнение. Когато ръководството реши, ставаш и си тръгваш. Но отборът е силен с феновете. Аз ги използ­вах, за да вдигна отбо­ра. Благодарение на тях победихме и Ли­текс, и ЦСКА, и Лудого­рец. Те подкрепяха от­бора до последната ми­нута, но и футболистите показваха, че искат по­бедата до последно.

Имате ли съмне­ния, че когато бяхте на „Герена", някой е работил срещу вас?
- Такива мисли не са ми минавали. Станеш ли мнителен, си умрял.