Владимир Зографски е роден на 14 юли 1993 г. в Самоков. Световен шампион за младежи през 2011 г. Най-доброто му класиране в състезание от Световната купа е 6-то място от голяма шанца в Рука (Фин), постигнато на 24 ноември 2018 г., а на зимни олимпийски игри - 14-о в ПьонгЧанг от нормална шанца. Негов треньор в момента е Миран Зупан. Избран е за най-добър млад спортист на България за 2011 г. Зад гърба си има 107 старта за Световната купа и 8 на световни първенства. Баща му Емил е бивш скачач и негов наставник, а брат му Maртин, роден 1998 г., също тръгна по неговите стъпки.
- Влади, правиш много силен сезон. Какво промени в подготовката си?
- Честно казано нищо не съм променил в подготовката. Просто повярвах в себе си и може би на това се дължи промяната в резултатите. До миналата година бях неуверен, несигурен, страхувах се от конкуренцията. Докато сега прос то мисля по по-различен начин и това е нещото, което ми помага.
- Кой ти помогна да промениш мисленето си или успя сам?
- Това е нещо, което трябва да направиш сам. Все пак имах разговори с няколко треньори, с приятели. Всички те от няколко години ми повтарят, че съм супер талантлив. Че съм много по-добър от повечето и че трябва просто да си повярвам. Аз обаче бях несигурен, въпреки че миналата година скачах по-добре от сега, но не постигнах никакви резултати. Но с времето започнах да мисля по различен начин, да бъда по-позитивен, да вярвам в себе си и стъпка по стъпка нещата започнаха да се получават.
- С друго око ли гледат вече съперниците към теб?
- Определено може да се види повече респект от тяхна страна. Интересуват се какво правя, къде и как тренирам. Защото, пак искам да го кажа, миналата година технически скачах по-добре, а в същото време нямах резултати. Именно това е интересно за тях в момента.
- Риойо Кобаяши спечели всички скокове от „Четирите шанци", като се превърна в едва третия човек, който го е правил. Може ли да се ка же, че японецът е феномен във вашия спорт?
- Мисля, че да. Ако погледнем как върви сезонът му... Просто в последните години аз не съм виждал състезател като него. И когато погледнем как убедително спечели и четирите старта на Шанците, можем да кажем, че той е едно ниво над всички останали. Ако продължава така, не мисля, че ще има кой да го спре.
- Какви са целите ти до края на сезона?
- Да скачам по-добре и по-уверено. Да вървя нагоре. Последните седмици имах проблеми с техниката и не мога да кажа, че скачах добре. Цели са ни в близко бъдеще да стабилизирам представянето си и да мога да правя два поредни добри опита.
- Подиум за Световната купа реална цел ли е?
- На този етап е трудно, но не е невъзможно. Ако продължавам да вярвам в себе и да работя в същия дух, защо не? Но реално погледнато имам още дълъг път да извървя, докато стигна до подиума.
(1).jpg)
- Може ли да се каже, че след представянето ти на олимпиадата в ПьонгЧанг си повярва, че можеш?
- Честно казано - не. Всичко стана след разговорите с някои треньори, които са доста близки до мен. Също така семейството ми постоянно повтаряше, че мога. След като го постигнах на 17 години, защо да не мога и сега, когато вече съм по-възрастен, по-опитен и физически по-подготвен. Така в един момент аз си зададох въпроса защо нещата не се получават. Осъзнах, че сам си поставям бариерите. През лятото се опитах да променя всичко това и до някаква степен се получи.
- Преди години имаше сериозни проблеми с екипировката си. Как ги преодоля?
- В момента разполагам с по-голям екип, отколкото преди. Това ми помага, защото преди работих само с баща ми и само двама човека няма как да покрият абсолютно всичко, което е необходимо за професионалния спорт. В момента, благодарение на федерацията по ски, за което съм безкрайно благодарен, имам по-голям екип и е много по-лесно и по-бързо.
- Разкажи повече за каската си, която е с тасманийския дявол и емблемата на ЦСКА. Специална поръчка ли е, кой ти я направи?
- Идеята беше на един мой приятел. Аз съм голям фен на ЦСКА и винаги съм подкрепял този отбор, както и цялото ми семейство. Хрумна ми идеята да направим нещо по-различно. Първоначално направихме каската със същата картинка, но с фланелка на ЦСКА, не само с емблемата. Оказа се обаче, че това не влиза в регламентите на FIS и трябва да я променим. Приеха фланелката на отбора като реклама и трябваше да я махнем. Изобщо не бях доволен, защото каската с тасманийския дявол, носещ тениска на ЦСКА, изглеждаше уникално. Но нямаше как, трябваше да я прерисуваме. Аз обаче държах да оставя емблемата на клуба, което се оказа, че не е проблем. И това е най-интересното, защото емблемата рекламира клуба, а не самата тениска. Но реших да не рискувам.
- Следиш ли българския футбол?
- В последната една година не мога, тъй като нямам време. Изцяло съм в Словения и нямам българска телевизия. Освен това през по-голямата част от времето пътувам.
- Кога за последен път си бил на „Българска армия"?
- Преди две години. Но в периода 2008 до 2015 г. бях доста по-често на стадиона.
- Какво правиш в свободното си време?
- Ако трябва да съм честен, нямам никакво свободно време. Лятото дори ми е по-важно от зимата, защото тогава ми е сериозната подготовка. Зимата е старт след старт. Програмата е доста уплътнена.
- Имаш ли някакви ритуали преди скок?
- Не! Преди имах и мисля, че това ми пречеше. От година и половина избягвам такива неща. Човек трябва да вярва в себе си, а не в някакви суеверия. Преди скок съм съсредоточен и гледам да си свърша работата. Знам, че трябва да направя това, което зависи от мен.
- Виждаш ли скоро решение на проблема с шанците в България?
- Надявам се скоро да се разреши и това. Тук няма виновни и хора, които трябва да се упрекват. Все пак това е едно много скъпо съоръжение, което се използва само от нас, скачачите. Но има малка шанца в Самоков и идея да се направи същата около София, така че за този етап това е напълно достатъчно.
