Президентът на Българската федерация по ски Цеко Минев очаква отличните отзиви за Световната купа по сноуборд в Банско да натежат пред световната централа при избора на домакини за следващия сезон. Падането на Радослав Янков преди финала в неделя пък не може да го разубеди, че чепеларецът бавно но сигурно се превръща в най-добрия състезател в паралелните дисциплини в света.
– Световната купа вече е в историята. Каква е оценката ви?
– Това събитие беше изключително напрегнато и трудно за организация. Времето непрекъснато се променяше, но в зимните спортове е така. Преди последния старт имаше и сняг, и дъжд, и пак сняг, и вятър, който дори унищожи стартовата врата. Като цяло екипите на пистата и извън нея, състезателите, треньорските щабове, медицинското осигуряване и всички останали се справиха на високо професионално ниво.
– Банско има опит в организацията на подобни събития – мащабът на състезанията в ските беше по-голям, но пък сега ние бяхме в центъра на събитията заради Радослав Янков. Каква е разликата?
– Наистина мащабите в Световната купа по алпийските дисциплини на ските са два или три пъти по-големи от тези в сноуборда. Тогава по пистите работеха около 500 души, а сега бяха 200. Да включим България в календара, беше изключително трудно, тъй като домакините са ясни с пет години напред. Дори не искам да разкривам някои от детайлите около процеса на лобиране, тъй като ставаше въпрос за много високо ниво. Успяхме да се преборим с много изявени курорти, за да вземем стартовете у нас. Но сега отзивите на всички – състезатели, треньори, експерти – са, че летвата вече е вдигната толкова високо, че другите трябва да му мислят. Ние сме ясни. Именно заради двете ни звезди Радо Янков и Сани Жекова толкова много искахме да вземем състезание от Световната купа в сноуборда. Те от години радват България в зимните спортове и мисля, че и заради самите тях си заслужаваше да се изявят пред родна публика. Емоцията беше невероятна.
– В неформални изявления представителите на Международната федерация по ски (ФИС) твърдят, че отново искат да се върнат в България. Ще искате ли ново домакинство на Световна купа по сноуборд?
– Тук бяха всички водещи експерти от Международната ски федерация, които отговарят за различните аспекти на подготовката. Те първо ще трябва да представят докладите си, след което ще продължим разговорите. Ние не сме заявени в календара за следващите години, но след всички тези отзиви искрено се надяваме, че ще можем да успеем за още една Световна купа догодина в името на нашите големи звезди и нашата прекрасна публика. Колкото до алпийските ски, там нещата са четири пъти по-сложни. Класическите състезания са непоклатими и остават едно-две места, за които се борят двеста курорта. Отсега мога да кажа, че Банско е заявено за 2019 г. за мъжки състезания и за 2020-а за женски.
– Радослав Янков спечели победа и второ място. Сякаш в негово лице България има световен спортист…
– Така е. Тук беше целият елит на сноуборда – и в двете дисциплини. Многократни олимпийски и световни шампиони. Но Радо показа по недвусмислен начин, че става най-добрият от всички. Опитът и формата, които придобива, техниката, която изгради в последните две-три години, го поставят сред петимата най-добри в света. От чисто техническа гледна точка карането му е превъзходно, всички специалисти, които го гледаха, бяха единодушни по въпроса. В никакъв случай не искам да пренебрегвам Сани, която е една от водещите състезателки в света в нейната дисциплина и е дала толкова много за развитието на сноуборда в България, тя също направи фантастично каране.
– Преди този уикенд беше поставен въпросът за публичното финансиране на подобни домакинства на спортни състезания. След края на този старт каква е равносметката?
– Самите състезания доказаха – този ресурс не е изразходван погрешно. Фактът, че го излъчва първи канал на китайската телевизия с аудитория от 500 милиона зрители, говори достатъчно. Състезанията бяха излъчени по „Евроспорт Интернешънъл” и „Евроспорт Азия”. Можем да прибавим и европейските страни, също тези от Северна Америка, където сноубордът е много популярен. По-голяма реклама на България няма. Така хората по света свързват спорта с природните красоти на България и с изключително позитивни емоции. Освен това тези пари са инвестирани в нашите млади спортисти, в бъдещото поколение. А това няма как да се измери. Радо Янков сигурно е раздал над хиляда картички, Сани също. Мисля, че това са едни от най-добре изхарчените пари от държавата по отношение на имидж и реклама.
– И един малко страничен въпрос – за поредна година се вижда че има опашки на кабинковия лифт. Всички правителства обещават да има решение за втори лифт, но развитие няма.
– Въпросът наистина трябва да бъде поставен. Банско само по себе си е някакъв феномен, тъй като очевидно туристическият продукт е толкова качествен, че хората продължават да идват отново и да чакат на опашките. Онзи ден семейство англичани се наредиха на опашката, въпреки че имаше и бус линия. Казаха: „Ще стоим на опашката, защото искаме да се качим с лифта. Така е по-екологично и искаме да покажем на вашите управници какво трябва да направят”. Да, така е, картинката наистина е много жалка. Да принуждаваш всички тези любители на белите спортове да чакат с часове. Ако цялата тази инфраструктура и логистика на пистите не беше изградена, всичко това, за което си говорим днес, нямаше да се случи. Но е факт, че го има и хората идват. Затова аз не мога да намеря смислено обяснение как държавата се оставя да бъде манипулирана с фалшиви новини и факти, които са представени от т. нар. зелени. Тази прословута кабина се иска от много години, а правителство след правителство все е на позицията, че трябва да стане. Идват тук, виждат какво е положението, но някои медии успяват да ги манипулират с тезите на „зелените”. Появяват се едни хора на жълтите павета и всичко приключва. Бенямин Карл, когото Радо победи на двата полуфинала, беше много учуден, че в България само 200 км писти общо, за разлика от Австрия, където само един курорт има по 200 км писти. Каза, че не е възможно при това положение да имаме такива спортисти. Той е австриец и за него най-естественото нещо е да имаме много планински курорти, за да може да се създават и професионални спортисти. А ние какво правим, при положение че една трета от България са планини, над 120 върха са над 2000 метра? При тези природни дадености на България най-логичното е България да има още три-четири големи курорта и десетина локални.
– Но при обсъждането на възможни варианти за държавна стратегия в областта на туризма някои изтъкват становището, че зимата в България била един-два месеца…
– Сезонът е до средата на април, винаги е така. Ние като федерация винаги в първата седмица на април правим голям блок състезания. Тук виждаме поредните спекулативни лъжи. Реално сезонът винаги е от средата на декември до средата на април. Но през лятото планината също има голям потенциал за туризъм. Ако направим сравнение с морските курорти – сезонът там започва през май и свършва септември, също четири месеца. От октомври хотелите слагат ключ до средата на май. И сезонността там е много по-голяма, отколкото в планинския туризъм, но никой не говори за това. Освен всичко развитието на този бранш като цяло дава тласък на хранително-вкусова промишленост, на търговията и услугите. Може да се изреждат още много възможности за хората, но основното е, че се обира безработицата в подобни малки населени места. Всичко това помага на населението да си остане по родните места, а така се преодолява и демографският срив. Планинският туризъм има голям икономически потенциал – хората имат целогодишен поминък, прилични доходи, които им гарантират добро качество на живот.
– Реално това са така наречените устойчиви модели на развитие?
– Точно така. Никой от нас не е срещу природата и екологията. Белите спортове са свързани с любовта към природата и планината. Така е и в Австрия, и в Швейцария. И там има и национални, и природни паркове, но има и курорти, и инфраструктура, и развиват туризъм, без да се пречи на екологията. Ние не сме измислили топлата вода, просто трябва да използваме добрите примери. Всичко останало са манипулации и популизъм или просто някой пречи нарочно.
