Красимир Анев: Близките се сърдят, но моят живот е биатлон

В неделя Красимир Анев стигна до четвърто място в масовия старт на 15 километра за Световната купа по биатлон в Оберхоф. Загуби медала в последните метри, изпреварен от руснака Дмитрий Малишко. Постижението е най-добро в историята на българския мъжки биатлон. На 27 години Анев все по-редовно е част от първите редове в класиранията на стартовете в много трудния спорт. Бори се наравно със състезатели на Германия, Норвегия, Франция, Русия... За него казват, че дори когато е време за почивка от сезона (през лятото), тренира със същото усърдие. Отдадеността му към спорта е пословична сред колегите и хората, които следят отблизо биатлона. Спечели европейска титла за юноши през 2007 г., участва и на две олимпиади с мъжете на България – Ванкувър 2010 и Сочи 2014.

Успехът ви в Оберхоф остава паметен за българския биатлон. Очаквахте ли добро класиране точно на масовия старт там?

- Логично беше, защото когато слезеш от подготовка на високо, както в нашия случай – от Белмекен, след първите 2-3 дни в ниското си в най-добра кондиция. Затова целта бе да влезем в масовия старт и да задържим там позиции. Знаех, че това е най-добрият ми шанс. Въпреки някои проблеми с вятъра, справих се приемливо добре.

Меко казано – добре. Малко преди финала изглеждаше, че и до медал ще стигнете. Повече сили ли събра в края руснакът Малишко?
- Да, и е нормално да е така. На награждаването после ми каза, приятелски, разбира се: „Благодаря, че ми направи състезанието“. Стана така, че аз бях пред него и обирах струята, поемах вятъра, а той се кри зад гърба ми. Опитах да го пропусна пред мен, но той не пожела. А знаех, че зад него са много силни състезатели и може да ме изпреварят. Исках да рискувам и тръгнах за медал, затова бях пред него през цялото време, но той се възползва в края – имаше повече сили. Ако беше друг, нямаше да дойде и да ми каже тези думи след финала, но с руснаците сме приятели. 

По-специални ли са отношенията на българския и руския тимове?

- Не само с тях. Аз се справям добре с езика им, но същото важи и за украинците, латвийците. Отношенията ни са по-близки, отколкото с останалите. Сходен манталитет, психика, език. С Мартин Фуркад например, с французите, германците – с тях сме само на „здравей“. Но с руснаците поддържаме контакти, гостуваме си, прекарваме време заедно.

Какво да очакваме след четвъртото място в Оберхоф? Да не се окаже, че вдигнахте високо летвата и сега едва ли не ще искат от вас всеки път да сте толкова напред?

- Надявам се, не. Аз се пазя от такова мислене. Искам във всеки старт да съм възможно най-напред, без да си поставям конкретни цели – тук да съм на това място, тук на онова. В нашия спорт нещата зависят освен от моментната форма, и от други фактори. Специално искам да кажа, че нашият екип ваксмайстори свърши отлична работа и в Оберхоф, а и през целия сезон. Това също е от голямо значение. Но в биатлона тази седмица си четвърти, следващата 34-ти – и така се случва понякога.

Конкуренцията изглежда наистина жестока...

- Особено на световната купа. Само за пример – в Оберхоф отборите от първо до пето място в ранглистата имаха по 6 състезатели. Това са 30 биатлонисти на най-високо ниво. И не са само те... Трябва много упоритост и хъс да се бориш в тази среда.

За вас казват, че именно това е едно от най-силните качества в характеристиката ви – че сте много отдаден на спорта и подготовката.

- За мен това е начинът. От това страда семейството, близките, приятелите... Сърдят се понякога. Цялото ми ежедневие е посветено на биатлона. Казват, че съм вманиачен, фанатизиран, че това е животът ми... Е, и така да е, аз друг начин да си добър в нещо не знам. Упоритост, отдаденост и с цената да жертваш много неща за сметка на спорта. Не оставям да ме разсейват странични неща, особено в разгара на сезона. Дори ще ви кажа, че през зимата си изтривам и профила във фейсбук, с който по принцип поддържам контакт с приятели, особено в чужбина. Правя го, защото не искам да губя време и внимание извън състезанията и тренировките. Изцяло се концентрирам върху биатлона. Казаха ми, че има някакъв профил с моето име, където дори са се появили думи от мен след състезанието в Оберхоф. Но уточнявам, че не е мой, не знам кой го поддържа... Аз с фейсбук по време на сезона не се занимавам.

Преди време имахте намерение да се откажете...

- Беше емоционално решение, повече плод на физическа и психическа умора в края на дългия сезон. Не искам да се връщам назад. Само напред гледам.

Имали ли сте възможност да се състезавате за друга държава?
- Предложение не съм имал. А и няма и да го приема. Не виждам причина за това, а и вероятно няма да ме пуснат от родната федерация. Не е тема, върху която изобщо съм се замислял.

Голяма ли е разликата между българските биатлонисти и тези от  Германия, Русия, Норвегия, Франция? Говорим за подготовката им, екипировката и организацията?
- Колко е голяма няма смисъл дори да започвам да обяснявам. Трябва да се видят камионите и екипите, с които идват тези отбори на състезания. Един отделен камион имат само за ваксите... Предполагам, че е нормално те да получават най-доброто. Но не се оплакваме – разлика има, но ние опитваме да се справяме. Биатлонът у нас е спорт с традиции, имаме и немалко медали. Както и олимпийски шампион, разбира се! Затова трябва да защитаваме и името на биатлона в България.

Достатъчно подкрепа ли получавате от спортното министерство и държавата?
- Не можем да се оплачем. Винаги спортното министерство е помагало, дори е имало случаи и на допълнително финансиране за нашия спорт. В това отношение проблеми няма. Останалото зависи от нас. Трудим се здраво, дано имаме и малко късмет, за да постигаме още добри резултати.

Интервю на Динко ГОЦЕВ, "Труд"