Тоди: Искам в Добрич отново да се говори за футбол

 

- Нещата се случиха бързо. Не очак­вах точно така да стане. Дойде предложението от Добруджа и ре­ших, че това е добро начало за старт на треньорска кариера. Над­деля и това, че е мой роден клуб, ви­дях, че има добра атмосфера и орга­низация. Президентът Валентин Ва­силев, както и Живко Мартинов са осигурили много добри условия за ра­бота. Общината поема голяма част от издръжката на клуба. Когато има стабилност и добра основа, си заслу­жава да се работи. Има доста млади момчета и аз лично имам за цел да им помогна, да им покажа аз какво съм видял и да се опитам да им го предам. В Ловеч накрая помогнах на тези мом­чета, които сега са гръбнакът на мъжкия отбор. Разбира се, не бях само аз, но мисля, че в последната си годи­на се опитах да им помогна в много важен етап от развитието им, а именно прехода от юношеския към мъжкия футбол. Сега те са част от А националния и младежкия отбор.

 

- След като имаме терени и изоб­що база, на която да се работи, всичко може да стане. Искам да развия и клуба, и школата. От това, което съм видял в Англия най-вече, има какво да внедря тук. Нещата са на професи­онално ниво. На фона на обстановка­та в България дори смея да твърдя, че в Добрич всичко е перфектно. Каз­вам го с опита на човек, който е ви­дял доста неща в Англия.

 

- Като изграждане на отбор да, точно това е. Имаме момчета, кои­то са под наем, имаме си и наши. Имат желание. Тренират добре, въпpocът е после тoвa да го покажат на терена. Но всичко с времето си.

 

- От това, което видях срещу Банско, а и преди, всички подкрепяха отбора докрай въпреки загубата. Ряд­ко съм виждал това в България. На много места обикновено публиката е апатична някак си и дори при много негативен резултат си тръгва. При нас не е така. Надявам се това да продължи. Младите момчета имат нужда от подкрепа. Лесно е, когато всичко върви. Не съм очаквал и съм из­ненадан, че публиката се държи като английска. Мисля, че всичко ще се раз­вива добре.

 

- Джон работи пет години в Портсмут и знам способностите му. После беше в Борнемут и Бърнли и се­га е на свободна практика. Има много добри виждания за подготовка и раз­витие. Като бях наскоро в Портсмут за един благотворителен мач, гово­рихме доста. В Англия през цялото време имах лични кондиционни треньори. Това е масова практика там. Особено звездите, повечето от тях си плащат за лични треньори по кондиция и правят неща извън тези в клуба. Джон дойде в Добруджа, за да види как са момчетата и да им по­могне и остана много доволен от на­чина на работа в клуба и от отноше­нието на футболистите. Мисля, че това няма да му е последното идва­не. Не е смешно, но аз се научих да ти­чам правилно едва след като преми­нах от Литекс в Уест Хем. Този мо­мент се подценява. Виждаме го само в евротурнирите, където отчита­ме, че нашият отбор се изморява по-бързо от чуждия. Целта на английския специалист бе да покаже на момчета­та такива неща, че да могат да издържат да тичат 90 минути, като през цялото време им е леко и изпит­ват удоволствие от играта.

 

- Хубаво е, че млади момчета имат желание да работят, а и им се дава път. Асен Букарев пък е в Славия. А и нещата при мен станаха бързо. В съ­бота загубихме от Банско 0:2 въпреки доброто старание, но аз мисля малко по друг начин. Искам футболистите да имат ново отношение към игра­та, ново отношение помежду си, към феновете, към шефовете, към хора­та изобщо. На терена, извън терена, всичко е важно. Оттам се започва. Стриктен съм към хранене, възстано­вяване, всичко. Извън моя контрол всеки решава как да се храни, как да се поддържа и как да се развива, но който се опитва да кръшка, мелница­та го изхвърля. Ако всичко е както трябва, в един момент всичко се по­лучава. А и тези неща остават за след футбола и е хубаво играчите да се грижат за себе си и това ще им по­могне много. Ръководството е зад мен във всяко отношение. Прези­дентът Валентин Василев, както и Живко Мартинов помагат във всич­ко. Разбира се, и Светлъо Петров, който всъщност ме покани в Добруджа.

 

Няма как да подражаваш на някого, дори да е най-голямото светило. Ка­то се докосваш до всеки треньор, трябва да си отсееш най-доброто, защото безгрешни няма. И сега смея да твърдя, че ще се опитам да наложа мой си уникален стил на работа. От някой треньор съм взел нещо, от друг повече. Ще видим. Дано да съм взел най-доброто от всеки. Сега въп­росът е да извлека най-доброто от всеки играч. Сблъсквам се с деца, кои­то имат много талант, но трябва им се помогне да го покажат и да го развият. За мен в отбора няма слаби футболисти. Важно е да мислят на терена и да е само в полза на отбора. А не всеки да прави каквото си знае.

 

- Такъв пример е Джърмейн Дефо. Страхотен талант, но егоизмът в играта му попречи да стигне до топклубовете Манчестър Юнайтед, Ливърпул... Искам да предпазя млади­те футболисти от тази част от манталитета на игра. И аз като малък в България бях малко егоист на терена. Но като отидох в Англия, хо­рата ме научиха. Не е важно да вка­раш гол, а отборът да победи. Всеки го казва, но много малко хора го мис­лят, че е така. Колкото по-рано се проумее това, толкова по-добре.