Светльо Тодоров: Литекс показа правилния път

 

- Доста по-различна от предишните. Спрях с фут­бола, но преминах към ново предизвикателство - треньорството. От него изпит­вам още по-голямо удовол­ствие, отколкото когато бях на терена. Да чукна на дърво - семейството ми е живо и здраво. Това е най-важното, защото всичко ос­танало рано или късно се постига с труд. Затова оп­ределям отминаващата го­дина като успешна.

 

- Ооо, аз инвестирам в себе си от 4-5 години, за да се захвана с този зана­ят, факт е обаче, че всичко стана много бързо. Очаквах да поиграя още една-две го­дини. Но дойде поканата от Добруджа и нямаше закъде да отлагам. Все пак това бе уникална възможност да за­почна кариера директно ка­то старши треньор. Много малко млади специалисти за­почват веднага като таки­ва, малцина са получили та­кава подадена ръка. Оценя­вам много шанса, който ми даде Добруджа, благодарен съм.

 

- В Б група има много та­лант. Млади момчета, на които им се работи и искат да се развиват, за да минат на по-горното ниво. Трябва да им помогнем да го сто­рят, защото те са бъдеще­то. Трябва да работим мно­го с тях.

 

- Има както в мъжкия отбор, така u в школата. Момчета, които имат же­лание и качества. Но всичко си зависи от тях на терена. Там футболистът се дораз­вива и всичко е в неговите ръце. Каквото и да приказва и подсказва един треньор - те си взимат решенията как да живеят живота си, да спазват ли режим, да пазят диета, да правят упражне­ния в почивните дни. Неща, които са задължителни за всеки професионалист. В мо­мента съм раздал на всички програма за празниците. От тях ще зависи каква подго­товка ще направят и дали ще са в кондиция. Като няма контузии, е по-леко, човек е готов за предизвикател­ствата. Ще разбера набързо кой какво е правил и не е в почивката (смее се).

 

- Може да се каже, че сме трети, защото три тима сме с равни точки в подреждането (б.а. - заедно с Банс­ко и Калиакра). Изоставаме само на три пункта от вто­рия Хасково. Момчетата се справиха много добре. Дос­та хора не очакваха такова представяне от Добруджа. Дано да сме зарадвали феновете си и след Нова година да има повече хора на ста­диона, които да ни подкре­пят. Един от проблемите пред нас бе, че много труд­но накарахме футболисти­те да повярват в себе си, че имат качества. Много от тях не бяха играли професи­онален футбол, други не бя­ха желани в предишните си клубове. Били са смачкани и не са играли редовно. Важно­то е, че им показахме, че имат талант. Въпрос на време бе те да си повярват.

 

- Нека не казваме какво може u какво не. Всичко си зависи от нас - както в Б група, така и за купата. Дано всичко е нормално с момчетата. Задачата ни е във всеки мач да се стремим да играем добър футбол.

 

- Категорично пос­тавена цел няма. Въпросът е да се нау­чим да играем добре.

 

- Да. Тя е продъл­жение на годините ми като играч там. Искам да се уча, дър­жа да се развивам. Получих покана от Ливърпул, която ня­маше как да не ува­жа. Бях заедно със спортния директор на Добруджа Светос­лав Петров. Покрай Ливърпул успях да по­сетя и моите бивши отбори Портсмут и Чарлтън, бяхме и при бившия ми треньор Хари Реднап в Куинс Парк Рейнджърс. Гледахме негова тренировка, поговорихме си. Бях­ме на посещение и в Евертън. Запознах се с ме­ниджъра им Роберто Мартинес, имах много позити­вен разговор с него. Всичко стана покрай човек, с кого­то съм работил в Портсмут, който в момен­та отговаря за кондиционната подготовка на юноши­те в цялата школа на Евертън. Видях как се рабо­ти с децата, като се започ­не от 9-годишни и се стигне до 15-16-годишни, които навлизат в мъжкия футбол. В момента в Евертън разчи­тат на доста младоци и то­ва се дължи на добрата ра­бота в ДЮШ. Естествено, имах среща и с мениджъра на Ливърпул Брендън Роджърс. Той ме окуражи, ка­за ми, че се движим в пра­вилна посока. Е, не можем да се сравняваме с този клуб, но с идеите, които имаме, ще помогнем на младите си футболисти. Изгледахме ма­ча Ливърпул - Кардиф, ат­мосферата на стадиона бе невероятна. Имах късмет да гледам и двубой на отбора go 21 години на Чарлтън. Програмата ми бе доста запълнена.

 

- Там хората залагат твърдо на младите. И там за млади не считат 21-годишни, а 15-16. Опитват се още тях да интегрират в първия отбор. Мисля, че това е приложимо и в България. Но за целта трябва да има доб­ра комуникация между шко­лите и мъжките отбори. В Добрич също имам 15-16-годишни в първия тим, които ще започнат подготовка. Децата ще получат шанс да се развиват. Така ще започ­нат с желание да ходят на тренировки, ще видят, че пътят до мъжете не е тол­кова дълъг. В българските отбори това нещо го има в Литекс. В Ловеч показаха пъ­тя. Някои от юношите им вече ги продадоха в чужби­на, други са наложени и утвърдени футболисти. То­ва е пътят специално за на­шите условия. Макар че в сравнение с живота в Бълга­рия футболът ни е на много високо ниво. Инвестициите са доста големи.

 

- Мисля, че да. Кажете ми друг отбор с толкова много млади играчи, при това собствено производство. Ще отговорите, че съм пристрастен, но ако също­то се прави в Левски или ЦСКА - ще го отчета. Вмес­то това всеки иска бързо да спечели нещо. Въпросът е да се разбере, че с младите хем ще се върне публиката, хем и националният отбор ще бъде по-добре. Трябва тър­пение към юношите включи­телно и от публиката.

 

- Не може да не отчетем стореното от Лудогорец -направиха нещо изключител­но. Спечелиха си групата в Лига Европа - това е голям успех. За Литекс вече казах­ме, а те на всичкото отго­ре с кадри от школата ще зимуват първи. ЦСКА започ­на от нулата и успя да мине през много тежък период. Там свършиха много. Това трябва да е пример, че в България се успява напук на всичко. Дано хората се вър­нат по стадионите. Защо­то без публика футболът е различен. Онзи ден бях на мач на Портсмут, който е в четвъртото ниво на анг­лийския футбол - на стадио­на имаше 17 хиляди човека. Тук на дербитата няма тол­кова.

 

- Да накарам футболисти­те си да се наслаждават на играта, да се развиват. Аз ще продължа да уча и да имам високи цели. А дали ще стигна пак до Англия в новото поприще - ще ви­дим.