Станислав Османлиев: Треньорите в България не рискуват с налагането на юноши

През миналата седмица гост в предаването за детско-юношески футбол на радио Beroe Online гостува централният защитник на старшата възраст Станислав Османлиев. Той е роден на 9 февруари 1990 г в Стара Загора, висок е 183 см и тежи 72 кг. В интервюто бранителя говори за очакванията си за републиканското първенство, за своя пост, школата на "зелените", любимият си отбор, базата, юношеска и дублираща група и т.н.

- Какви са очакванията ти за осминафиналът който ви предстои и до къде може да стигне отборът?
- Подготвяме се много добре, благодарение на това, че през тази година имаме много добра база. Надявам се да ни се падне по лесен противник. Може да стигнем и до финал. Всичко зависи от късмета, топка е и всичко е възможно.

- На какъв пост се подвизаваш и малко повече за досегашната ти кариера?
- Играя на пост централен защитник. Тренирам в школата на Берое от 12-13 годишен. През тези години съм бил в повечето от мачовете титуляр, наскоро имах два мача като резерва. Надявам се да стигнем по нататък до финал. Надявам се да вземем медал, заслужаваме го. Мисля, че можем да спечелим отличие т.к. имаме сили.

- Вярваш ли, че и ти скоро може да попаднеш в полезрението на Илиан Илиев?
- Надявам се, че имам сили за там. Поне да ми се даде възможност. Ако ми дадат шанс мисля да се възползвам 100% от него.

- Вярваш ли, че евентуалното ти попадане при мъжете ще мине леко и ще успееш да се наложиш в представителният отбор?
- Вярвам, че мога. Естествено няма да е лесно, но ще дам 100% от себе си и вярвам, че мога да покажа, че има хляб в мен.

- Поста централен бранител в момента е невралгичен в Берое. На какво отдаваш това, че по принцип футболистите на този пост трудно се изграждат като качества и начин на игра?
- Не знам. Може би защото е много рисково и най-много се гледат грешките на централният защитник. Един централен защитник сбърка ли работата отива на 90% гол. Затова може би на някои не им издържа психиката. Специално защитата на нашият набор е доста добре построена и до момента сме допуснали най-малко голове в първенството. По принцип като набор доста малко голове сме допускали винаги. С Герги Хашев се разбираме чудесно.

- Мнението ти за това, че много момчета като теб които тепърва трябва да стартират в големият футбол много често бъдат преотстъпвани на други отбори? Очакваш ли Берое ако влезе в елита да те преотстъпи някъде или направо се надяваш да стартираш направо в представителният отбор на "зелено-белите"?
- Естествено, че се надявам да играя за Берое и мога да гарантирам не само за мен, а и за всеки един юноша на Берое когато е качен при мъжете ще даде 100% от себе си, защото сърцето му е зелено. Смятам, че един юноша ще се представи много по добре отколкото някакъв чуждестранен играч, защото той идва тук за пари и слава, а юношата играе със сърцето си за футбола.

- На какво отдаваш факта, че по принцип на млади момчета рядко се дава шанс за изява в представителните отбори?
- Може би на това, че треньорите у нас много често се сменят и те предпочитат да не рискуват с юноши. Така или иначе разчитат повече на старите футболисти, защото те са играли. По лесно е като си играл в даден отбор на даден пост. Просто не искат да рискуват с юноши, защото все пак един юноша ще се притесни в един - два мача, което е нормално.

- Момчетата на твоите години постепенно ли трябва да бъдат налагани в представителният отбор или веднага да стартират?
- Мисля, че трябва да му се даде шанс. Естествено това трябва да стане постепенно, а не от първият мач да стане титуляр, естествено ако не си заслужи доверието на треньора естествено. Но мисля, че постепенно може да се наложи и ще е много по добре така.

- Трябва ли да има отделна юношеска група каквато идея се прокрадна в БФС или си на мнението, че първенството трябва да остане в сегашният си формат - разделено на области?
- Мисля, че трябва да има отделна група, защото има много отбори които няма от къде да намерят толкова много деца да играят, а ги задължават заради мъжките им отбори да имат юношеска школа. Според мен трябва да е отделно.

- Добра ли е идеята за дублиращата група и смяташ ли, че и се отделя достатъчно внимание?
- Не знам дали се отделя достатъчно внимание. Смятам, че е много добра идея, защото ако един треньор го е страх да си пусне юношата срещу някой добър отбор, ще му даде шанс в дублиращият отбор и от там ще има шанс за изява и повече хора ще могат да го наблюдават. Ако я няма тази група и не се дава шанс много юноши остават недооценени.

- Какво ти е мнението за терените в България и защо според теб продължава да се гледа на базата с пренебрежение?
- Нямам представа. Явно собствениците на отборите не искат да наливат толкова пари. Смятам, че базите в България малко по малко се подобряват, но все още са критични. Има някои игрища на които няма как да се играе футбол. Подаваш топката на крак тя ти идва на гърди. За наша радост базата на Берое с идването на Благомир Митрев всичко се подобри. Вече имаме изкуствен терен, който е много по добър от третият терен на стадион Берое естествено. В момента долу на Кольо Ганчево се прави единият терен напълно нов. Така, че нещата отиват все по на добре и по на добре. Сигурен съм, че до няколко години школата на Берое ще покаже много. Има много формации които съм наблюдавал и от малки започват да играят много правилно и ще видите, че в най-скоро време ще имаме много призови места.

- Очакваш ли за в бъдеще Берое да разчита повече на собствените си кадри?
- Надявам се. Мисля, че Илиан Илиев е такъв човек който би рискувал и който може би ще разчита на юноши.

- Кое свое качеството в играта смяташ за най-силно?
- Борбата. Боря се успешно един срещу един с нападателят и не го оставям много да се движи.

- Казват, че във футбола истинските футболни постове започват след №7. За вас които сте по надолу - защитници и опорни халфове малко ви подценяват. Споделяш ли това мнение?
- Не. Над седми номер ги харесват заради Кристиано Роналдо и всякакви ей такива футболни стойки, които прескачат топката и естествено зрителят гледа по ефектното, по подскачащото, а не забелязва всъщност кой пази вратата и това, че ако защитник сбърка пред вратата става 90% гол. Тези работи не се забелязват, а за тях е важно кой е вкарал гола. Затова всички искат да стават нападатели, да вкарват голове, всички да викат тяхното име, докато защитника не е така. Защитникът е борецът, те са черните работници, работят за отбора и най-накрая нападателите вкарват и обират лаврите, но навсякъде трябва да го има и това.

- Как виждаш развитието на поста си в един по нов етап? Какво трябва да владее добрият централен бранител?
- Определено един централен защитник трябва да играе много силно с глава, да е много борбен, да играе с хъс и да има бързина. За приливането по скоро трябва да си намери халфа или евентуално централният нападател.

- Дадоха ли ти индикации от ръководството на Берое, че ще те следят?
- Специално шефовете не. Благо Митрев и нашият треньор Борис Киров са ни казали и са ни обещали, че всеки мач се наблюдава от представител на мъжкият отбор, което е и така. Дали ще е Ивко Ганчев, Илиан Илиев или който и да е винаги има някой с нас. Отделно Благо Митрев говори с тях и им казва за нашите качества и как сме се представели. Така, че те знаят кои как се представя. Надявам се лятото да ме привлекат при мъжете, ако не е така здраве да е.

- Берое се връща в А група. Как оценяваш представянето на мъжкият отбор в момента и вярваш ли, че догодина връщайки се отново в елита той ще е фактор?
- Еми да. Вярвам, че отборът ще се представи на много добро ниво. Специално на критиците мога да кажа, че за мен Берое играе много добре. Има и слаби мачове естествено, примерно този с Любимец. Не може винаги да побеждаваш. Мисля, че играят много правилно, много добре и това, че плюят Илиан Илиев е напълно несправедливо.

- Вярваш ли, че повечето хора споделят твоето мнение?
- Мисля, че е така. Вярвам, че по голямата част от публиката е с моето мнение.

- Какво липсва на юношеските формации на Берое да спечелят голямо отличие?
- Специално нашият набор е последният набор който се класира по напред в класирането. Преди 5-6 години станахме втори в България. Мисля, че съдийството е голям фактор когато играем срещу софийските отбори, да не говоря за Сливен. Няма какво да се оплакваме от Сливен, там е критична работата. Ако отиде някой да ги снима там трябва да няма футбол, не го знам Йордан Лечков какво прави и дали е той изобщо. Относно това може би липсва малко доза късмет и съдийският фактор е важен. По малките формации не са обиграни толкова и може би малко ги е страх като се класират на осминафинал, защото аз знам какво е чувството да отидеш на осминафинал. Знаеш, че ако ти вкарат гол и падаш. Като си по голям не е така.

- Имаш самочувствие което е похвално...
- Еми да, имам самочувствие и вярвам в себе си и качествата си. Няма от какво да се притеснявам, излизам на терена и показвам каквото мога. Има и слаби мачове, но се стараеш да ги превъзмогнеш и да играеш много по добре.

- Защо липсва публика на вашите двубои и вярваш ли, че сега ще се увеличи с навлизане в заключителният етап на първенството?
- Надявам се да имаме много повече публика. Може би една от причините за липса на интерес е, че не играем в много силна зона. В нашата зона има точно четири силни отбора, срещу другите отбори ще им е безинтересно да дойдат и да гледат мач в който ще бием с 6-7 на нула. Специално на наши мачове има по 100 - 200 човека на дербитата с Черноморец, Локо (Стара Загора) и Нафтекс. На такива мачове се събира публика като се пише по форуми и сайтове. По 100, 200, 300 човека мисля, че е нормално за юноши. Сигурен съм, че за осминафинали и по нататък ако има мачове в Стара Загора както се очертава да се играе на разменено гостуване ще дойдат много хора.

- Как би реагирал ако евентуално те преотстъпят на някой отбор от региона?
- Не би ми станало приятно, защото от малък съм на стадиона. Баща ми ме е водил на мачове още когато отбора беше във В група, когато имаше Берое 2000 ме водеше на мачове. От тогава сърцето ми е зелено и аз винаги съм милеел за този отбор. Като отида на стадиона или отбора отиде някъде като вкара гол целият потрепвам. Не би ми станало много приятно, но съдба - каквото стане.

- Какво знаеш за историята на тима и кой момент никога няма да забравиш?
- Определено няма да забравя равенството 4:4 срещу Левски в Стара Загора, защото съм го преживял и победата над ЦСКА за Купата на България в 120 минута, когато цялата публика изригна и беше неописуемо. Знам много за историята на Берое. Знам, че в началото отборът не се е казвал Берое. Знам, че има големи спорове дали на емблемата да пише 1916 или 1949 г, защото знам, че тогава са се съюзили и всъщност е станало Берое. Естествено знам и за шампионската титла през 1986 година. Треньори с ми били Иван Танев и Борис Киров, които са ни разказвали за много такива мачове, как е било преди, какви са били историите с ЦСКА - военните, как са командвали, колко е било трудно, как се е знаело, че там ще паднеш и там ще биеш.

- Сега по лесно ли е да си футболист отколкото през онова време?
- Нямам никаква представа. Може би не, сега мисля, че има по голяма конкуренция в постовете, защото всеки иск да стане футболист.

- В същото време сте в пъти по платени в сравнение с вашите предшественици?
- Определено. Може би преди харесваха повече Берое, защото хората играеха със сърцата си, а не за заплата или нещо друго. Играят за футбола, за играта. А сега играчите си мислят - като отида в Манчестър там ще ми дават толкова милиони, милиарди и не знам си какво.

- Мечтаеш ли за националният отбор и мислиш ли, че като футболист на Берое може да стигнеш до там?
- Надявам се да съм играч на Берое. Не се надявам в юношеските формации, защото там има малко корупция. Естествено няма да визирам конкретни имена, защото са ми били колеги, а може и да греша. Но един ден много бих се радвал да играя мъжки футбол в отбора на Берое и един ден да получа повиквателна за националният отбор, защото доста отдавна не е имало повиквателни за футболист на мъжкият отбор на Берое.

- Берое е институция, но през последните години трудно се задържа повече от 3-4 години в елита. Вярваш ли, че местни момчета като теб могат да го променят това и тимът да намери своето място за по дълъг период от време?
- Убеден съм. Убеден съм, че можем да го направим това.

- Най-тежкият момент в кариерата ти?
- Най-тежкият момент беше миналата година когато имах контузия на глезена и трябваше да прекъсна за 3-4 месеца. След това се наложи да спра с футбола за още 5-6 месеца и през тази година започнах да тренирам наравно с отбора. Това беше най-тежкото, защото след това имаш големи страхове да не те заболи пак на същото място. В началото през първите 1-2 месеца е много трудно, защото си мислиш, че ще се удариш там и ще те заболи.

- Кое е това нещо което ти дава основания за самочувствието което имаш?
- Това, че във важните мачове се стягаме. Отзад защитата ни е доста добра и трудно допускаме грешки, а пък отпред вс някой вкарва. Вярно е, че нападателите ни не вкарват много голове, но пък има и защитници, които успяваме да вкарваме от време на време. Георги Хашев много често бележи с глава, Мирослав Иванов също.

- Как се промени твоята кариера през годините в различните формации и къде успа да израснеш най-много?
- Най-много израснах при Иван Танев и Борис Киров. Те са двамата ми основни треньори и от тях съм научил изключително много. Повече съм бил при Иван Танев и определено на него дължа много. Той ме откри и ме наложи като футболист в отбора, а след това и на Борис Киров. На тях двамата дължа най-много.

- Защо избра футбола?
- Защото от 5-6 годишен се прибирам в къщи целият черен, ритам топка отвън на игрището, което дори няма и врати. Правили сме си импровизирани врата, играхме зад блока и съм ял доста шамари заради футбола.

- Гледаш сериозно на бъдещето си. Разбрах, че имаш намерения да продължиш образованието си...
- Естествено. Все пак всичко става. Дори да ми бъде даден шанс в Берое не дай си Боже някоя контузия може да ми прекрати кариерата. Все пак футбола е до време. След това какво правим ако не си някой много добър футболист. Затова мисля, че не само аз, а и всеки трябва да гледа на обучението си независимо от годините и колко добър футболист си. Все пак футболът не е игра за тъпаци и трябва да мислиш доста при нея.

- Как преодоляваш нападателите?
- Заставаш до него и му показваш, че няма къде да мърда. Влизаш му здраво и така. Поне на тази възраст като му влезеш 2-3 пъти по твърдо и него после го е страх. Като му покажеш, че ти си по здравият.

- Имал ли си съперник на терена с когото ти е изключително приятно да влизаш в единоборства и са се получавали интересни единоборства между вас?
- Еми да. Като бяхме по малки като играхме срещу Траяна нападателите им наистина бяха добри и всеки път като играхме срещу тях беше интересно. Срещу тях всеки път се получаваха доста интересни мачове, както казах нападателите им бяха доста добри и на тази възраст е доста интересно да играеш срещу тях, защото си влизаш здраво, играеш си на максимум, знаеш че може да те изненадат и си концентриран на 100%.

- На кой стадион мечтаеш да играеш?
- На „Олд Трафорд” може би.