Бившият директор на детско-юношеската школа на Берое Румен Брънеков бе гост в предаването “Млади таланти” на радио Beroe Online. Дългогодишният директор и треньор в школата на “зелените” говори за миналото и настоящето, проблемите и трудностите през които е минал през последните години, за спортната база в Стара Загора и своят наследник Благомир Митрев.
“Тридесет и седем години съм в сферата на мъжкият и детско-юношеският футбол в Берое. Най-големите ми успеха са когато водих деца младша и старша възраст, като всяка група е ставала шампион на България по футбол и когато бях треньор на мъжете заедно с Гошо Белчев станахме носители на Балканската купа и върнахме отборът в представителната А футболна група. Целият ми живот е изпъстрен със спорт. Още в ученическите години минах през всички школи – лека атлетика, гимнастика, конен спорт и какво ли не беше докато накрая се спрях на футбол. Играх в юношеският отбор, а по късно и в представителният отбор на Локомотив (Стара Загора). След това завърших НСА и след приключването на спортната си кариера се установих в ДЮШ на Берое през лятото на 1971 година”, заяви Брънеков.
“Намаляването на желаещите да тренират футбол в школата на Берое се дължи изключително на нестабилността на мъжкият отбор. Винаги в сферата на детско-юношеският футбол и по точно в Берое сме имали наплив. Селекция сме правили почти в цяла Югоизточна България, не сме пренебрегнали и деца от Северна България, каквито имаме и сега. Разковничето на ДЮШ е да се направи добра селекция. Но пречката беше нестабилното положение на мъжкият състава. Благодарение на един човек от Гълъбово – Антон на който синът му беше при нас успяхме да запазим школата преди година. Той отпусна някой друг лев, ние бяхме в чудо, нямаше от къде да намерим пари, стискахме до последно. По едно време дори не плащахме на съдиите. Такива неволи сме изпитвали, като това беше вторият път в който спасихме школата. При Кеби положението беше много тежко. Нямате на представа как съм го чакал от 14 до 22 часа да дойде и да му се моля да даде пари за да се играем мачове. След това ходихме в ресторанта на Петко Петков и той от собственият си джоб вадеше пари за школа. Не искам никога да има подобни моменти”, каза бившият директор на ДЮШ.
“Причината да не се отпускат достатъчно средства за ДЮШ е недалновидността на ръководителите. Бъдещето на всякакъв един спорт е в децата и младежите. Трябва да се направи широка, пирамидална основа и от там да се започне, и след това да се търси майсторството нагоре. Ние какво правим? Чакаме на готово, събираме хора от вън, виждаме се в чудо, много пари се хвърлят и накрая нищо. Сега един хубав футболист струва хиляди, милиони. Трябва да се направи всичко, като се започне от базата и се мине през всичко. Трябва да се помага и на спортното училище”, допълни дългогодишният треньор в школата.
“В лицето на Илиан Илиев виждам едно момче, което винаги може да помогне на представителният отбор. Още от сега най-талантливите деца от школата се качват при мъжете периодично, за да се адаптират. Това е една идея, която ще помогне много на футболният клуб и най-вече на развитието на футбола в Стара Загора. От Хашев, Митев и Байрамали зависи дали ще се наложат при мъжете. Птичето веднъж каца на работа и трябва да го хванат. Не го ли хванат няма да могат да играят. Убеден съм, че в мъжкият отбор има сериозни момчета които с радост ще приемат младите и ще ги приютят към себе си. Това е един плюс, който ще радва после и нас. Трябва да се набляга на младите. Убеден съм, че тези момчета могат да намерят място. Каквато система играе мъжкият състав трябва да играят и всички отбори в школата – от децата до юношите старша възраст, за да може преминаването да става без сътресения. Глупав човек не може да играе футбол. Играе, движи се, дава всичко от себе си, обаче той е глупав и не може да разсъждава. За да стане добър футболист трябва да може да излиза лесно от трудните ситуации, не може ли нищо не може да го спаси. Интелекта е на първо място”, заяви Брънеков.
“Детско-юношеската школа на Берое винаги е била в челото, говоря и за предишните години. Почти всяка година по 1-2 отбора имаме на финалите. Но понякога върви и на поколения. Трябва да се работи. В момента в школата има няколко млади момчета в лицето на Сидер Димитров, Митко Митев, Кольо Христов и с 1-2 нови попълнения в треньорският състав ще продължи да се развива. В Стара Загора няма места където да се играе. Може да отидеш в Кольо Ганчево, горе на стадиона и на Локомотив. Ако някой ми каже, че това са съвременни игрища за футбол здраве му кажи. Младежта си иска своето, иска да изживее своите детски и младежки години. Ако няма места с които да ги задържим тя отива другаде – било то в кръчмата, дискотеките или пред компютърът. Няма те на представа колко е трудно един треньор да научи дете на 14-15 години на нещо заради безобразно лошите терени. Нямате представа какво представлява една база от 5-6 игрища на запад. В Кольо Ганчево за 3 игрища ще се сбият 3-4 клуба. Турция ни изпревари, ние си ги биехме под път и на път. Защо? Защото се събраха 6-7 елитни бизнесмени и поддържат един отбор. Ние тук се делим, защо ги правим тези 5-6 отбора? Не може ли да има един отбор, цял Париж има един отбор. А ние какво правим? Град със 150 хиляди жители правим 4-5 отбора. Един отбор в А и един в Б е достатъчно за Стара Загора. Най-много да има един отбор и във В група, но всички отбори да са под едно звено”, каза още 70-годишният специалист.
“В течение на толкова години някои се опитваха да правят нещо. Това което виждам сега в лицето на новото ръководство на Берое искам да продължава и за в бъдеще. Всичкото постепенно ще си дойде на мястото. Това което направиха те в рамките на няколко месеца мисля, че е доста показателно. Като започнем от съблекалнята, облеклата, единият терен долу го засяхме, а другият ще се подравни съвсем скоро, изкуственият терен над ст. Берое който е почти готов, веднага започва да се прави най-горният терен. Юноши старша възраст трябва да са близко и на разположението на мъжкият състав. След като направят игрищата те трябва да се прехвърлят горе и да се правят съвместни тренировки с мъжете. Едно време когато аз бях старша-възраст, а Иван Танев треньор на мъжете през седмица правихме мачове с мъжете и от там дойде цялата работа”, допълни бившият директор и треньор на школата.
“Едно от удоволствията които изпитах след напускането на школата е, че мястото ми бе заето от наш възпитаник – Благомир Митрев. Едно момче, което със своите умения, което е бил много добър футболист приема едно много трудно поприще. Убеден съм, че той ще се справи. На него трябва да му се помага - не само от ръководителите на клуба, но и от цялата старозагорска общественост, защото той е едно прекрасно момче, което може да помогне за развитието на детско-юношеският и като цяло за старозагорският футбол. Искам да вмъкна още нещо – зоната за юноши старша възраст трябва да се разшири. Отборите от Пловдив, Хасково, Кърджали, Стара Загора, Ямбол, Сливен и Бургас трябва да играят в една зона. От февруари месец приключвам всякакъв вид дейност в това отношение. И двете ми дъщери и внучето ми са в София, там направихме къщи и мисля там да живея. Но ще прескачам до Стара Загора за мачовете на Берое. Годините които прекарах в Берое не мога да ги зачеркна изведнъж. Обичам отбора, бил съм, горял съм, плакал съм, радвал съм се с него, изпитвал съм всякакви горчилки и веселия на удоволствие. Убеден съм, че разликата на Берое пред конкурентите през този сезон ще набъбне 2-3, а дори и 5 пъти и отборът ще влезе в А група. Не само ръководителите са заинтересовани и момчетата имат интерес от това нещо. Ако искаш да оставиш трайни следи във футбола като спортист и човек, излез на терена и докажи”, завърши Румен Брънеков.
Румен Брънеков: Бъдещето е в децата
Бившият директор на детско-юношеската школа на Берое Румен Брънеков бе гост в предаването “Млади таланти” на радио Beroe Online. Дългогодишният директор и треньор в школата на “зелените” говори за миналото и настоящето, проблемите и трудностите през които е минал през последните години, за спортната база в Стара Загора и своят наследник Благомир Митрев.
