Преди няколко дни на нарочна среща в сградата на община Плевен Пламен Николов и Веселин Ванев - президенти съответно на Спартак и Белите орли, изявиха готовност клубовете им да се обединят в един нов с общинско участие. Намерението им бе приветствано както от първите хора на града, така и от бившите футболисти, феновете и въобще цялата общественост. За първи път от доста време май всички бяха от едната страна на барикадата. Нещо подобно на едновремешните гласувания на конгресите на БКП. В случая обаче не става въпрос за лековерно вдигане на ръка в знак на съгласие. Просто това е единствената искрица надежда, че в града под Панорамата отново ще има футбол. То и в момента на книга се води, че такъв се развива, но май на самодейни начала.
Оценката не може да бъде друга, когато става въпрос за клуб /Спартак/, който е на десетото място във вечната футболна ранглиста на България. Изхождайки от тези традиции, е повече от срамно да имаш два отбора, които да обитават позиции след десето място в класирането на Западната “Б” група. Настоящата действителност показва обаче, че местата на Спартак и Белите орли са полагаемите им се според демонстрирания от тях потенциал.
Оценката не може да бъде друга, когато става въпрос за клуб /Спартак/, който е на десетото място във вечната футболна ранглиста на България. Изхождайки от тези традиции, е повече от срамно да имаш два отбора, които да обитават позиции след десето място в класирането на Западната “Б” група. Настоящата действителност показва обаче, че местата на Спартак и Белите орли са полагаемите им се според демонстрирания от тях потенциал.
От някогашния Спартак остана само името
Вглеждайки се в статистиката от последните няколко години, трудно може да се открие домакински мач на Спартак, на който са присъствали повече от 150-200 зрители. Причината е ясна – няма какво качествено да видят. Този недостатък на отбора и клуба като цяло “осакати” най-вече младите фенове. Те никога не видяха любимия си тим да мери сили и побеждава цвета на елита, както беше някога. Някои с гордост отбелязват времето, когато последният плевенски национал Ивайло Петков обличаше екипа на родния си Спартак. Абсолютна грешка. И тогава клубът не бе това, което е истинската му същност. А тя вещаеше тревоги дори за така наречените български грандове. Години наред Левски си тръгваше с наведена глава от Плевен. С ЦСКА отношенията бяха по-топли и често се стигаше до разумно разбирателство, което бе най-изгодно за някои от съперниците в дадения момент. Славистите пък отнасяха за София по седем топки в мрежата си. За останалите едва ли е нужно да се говори.
Плевен даде и много национални играчи. Ето това беше Спартак. А сега какво е останало от него… Е, останало е тренировъчното игрище, което преди повече от тридесетина години било покрито със сгурия… Сега обаче я няма и сгурията, а зловещо са се оголили остри камъни. На тях тренират децата и юношите.
Бившият стадион “Слави Алексиев” /сега “Плевен”/ прилича на кратер на угаснал вулкан – смрад, мизерия, повече трева по занемарените трибуни, отколкото на терена, а цяло щастие е, че пистата около него все още не е осакатила някой лекоатлет. Казано накратко това е материалната база на Спартак.
Що се отнася до ръководството - то я кара по течението на водата и просия. Президентът Пламен Николов прави всевъзможни комбинации за да скърпи минимален бюджет. До тази мярка се стигна, след като скандално известният бизнесмен Мирчо Петков от Койнаре, подгонен от проверки и разследвания, оттегли финансовата си подкрепа от клуба. В момента в отбора са събрани опитни състезатели, които по нищо не отстъпват на тези от Монтана, Пирин /Блгр/, Рилски спортист, Спортист и останалите. Повечето от половината от тях обаче излизат за мачовете недохранени, защото нямат пари. И ако досега, използвайки тази формула Спартак оставаше при професионалистите, то от лятото това няма как да стане, защото схемата вече не е актуална. За капак Николов обяви и дълг от 30 000 лева.
Плевен даде и много национални играчи. Ето това беше Спартак. А сега какво е останало от него… Е, останало е тренировъчното игрище, което преди повече от тридесетина години било покрито със сгурия… Сега обаче я няма и сгурията, а зловещо са се оголили остри камъни. На тях тренират децата и юношите.
Бившият стадион “Слави Алексиев” /сега “Плевен”/ прилича на кратер на угаснал вулкан – смрад, мизерия, повече трева по занемарените трибуни, отколкото на терена, а цяло щастие е, че пистата около него все още не е осакатила някой лекоатлет. Казано накратко това е материалната база на Спартак.
Що се отнася до ръководството - то я кара по течението на водата и просия. Президентът Пламен Николов прави всевъзможни комбинации за да скърпи минимален бюджет. До тази мярка се стигна, след като скандално известният бизнесмен Мирчо Петков от Койнаре, подгонен от проверки и разследвания, оттегли финансовата си подкрепа от клуба. В момента в отбора са събрани опитни състезатели, които по нищо не отстъпват на тези от Монтана, Пирин /Блгр/, Рилски спортист, Спортист и останалите. Повечето от половината от тях обаче излизат за мачовете недохранени, защото нямат пари. И ако досега, използвайки тази формула Спартак оставаше при професионалистите, то от лятото това няма как да стане, защото схемата вече не е актуална. За капак Николов обяви и дълг от 30 000 лева.
Единствено базата крепи Белите орли
В сравнение със Спартак още по-зле е ситуацията в съгражданина Белите орли в спортно-технически аспект. Настоящият отбор си е чиста трагедия. Достатъчно само едно полувреме да е изгледал дори и неразбиращ от футбол човек, за да му стане ясно, че перспективата е нулева. Чиста случайност бе единствената победа през есента над друг кандидат за изпадане – Чавдар /Бяла Слатина/. Положението е ясно. Щом президентът Веселин Ванев е закъсал с парите и клубът изпада в кома. Именно по тази причина “орлите” са на “командно дишане” от началото на сезона. Ванев е единственият финансов благодетел на клуба си и вече десетина години сам изнамира формули да го поддържа жив.
Комбинативният му нюх успя да изтегли отбора до подножието на “А” група в някои сезони, но това си е чист мазохизъм. Едва ли има друг роден клуб с такова текучество на играчи както е в Белите орли. Всяко лято и зима идват изгонени от други клубове футболисти. За учудване на мнозина старши треньорът Благой Кръстанов успяваше за кратък срок да сглоби от тях боеспособен състав, който всяваше респект и у най-силните в “Б” група. След даден успешен сезон обаче Ванев нямаше пари да задържи същите играчи, но и не вземаше нищо за преминаването им в други клубове, защото не ги държеше с договори.
Миналата есен обаче президентът нямаше пари да реализира още веднъж познатата вече схема и падението логично дойде. Собствеността на базата е единственият светъл лъч при “орлите”. Тя обаче трябва да се строи, а както стана ясно - пари няма. Ванев изкупил дела на общината – 25 % от комплекса, но какво от това, след като нищо не се прави за модернизирането му. Поне клубът е на нула без задължения. Така за Белите орли остана единствено да чакат края на шампионата и да се стягат за аматьорския футбол.
Комбинативният му нюх успя да изтегли отбора до подножието на “А” група в някои сезони, но това си е чист мазохизъм. Едва ли има друг роден клуб с такова текучество на играчи както е в Белите орли. Всяко лято и зима идват изгонени от други клубове футболисти. За учудване на мнозина старши треньорът Благой Кръстанов успяваше за кратък срок да сглоби от тях боеспособен състав, който всяваше респект и у най-силните в “Б” група. След даден успешен сезон обаче Ванев нямаше пари да задържи същите играчи, но и не вземаше нищо за преминаването им в други клубове, защото не ги държеше с договори.
Миналата есен обаче президентът нямаше пари да реализира още веднъж познатата вече схема и падението логично дойде. Собствеността на базата е единственият светъл лъч при “орлите”. Тя обаче трябва да се строи, а както стана ясно - пари няма. Ванев изкупил дела на общината – 25 % от комплекса, но какво от това, след като нищо не се прави за модернизирането му. Поне клубът е на нула без задължения. Така за Белите орли остана единствено да чакат края на шампионата и да се стягат за аматьорския футбол.
Бъдещият нов клуб с непременното участие и управление на общината
След всичко казано дотук, е пределно ясно защо двамата президенти търсят обединение. Желанието е едно, но осъществяването на идеята съвсем друго. На първо време Николов и Ванев трябва да седнат и се разберат до най-малки подробности. Тук обаче има и един не малък проблем. Доста от така наречените футболни хора в града адмирираха подобен ход, но с едно наум. Някои от тях още тогава негласно са таяли надежда да попаднат по някакъв начин в новия клуб. Трябва обаче да се направи много обстойна преценка кои, как и защо от тези ще влязат в клуба, и има ли въобще нужда от тях в него.
Историята показва, че плевенският футбол е изпадал в крайно срамни ситуации, за които вина имат някои от тези хора. Достатъчно е само да споменем изхвърлянето на Спартак от “А” група за уредени мачове през 80-те години на миналия век. Друг гаф бе моделиран в началото на това хилядолетие, когато същият клуб от кандидат за призовата четворка изпадна от “А” група в резултат на “любовните” си отношения с Левски, чийто проводник бе Вили Вуцов. В други периоди Спартак така и не успя да пребори далеч по-рехави съперници за майсторската група.
Казано накратко плевенският футбол страда от липсата на качествени футболни хора. Такива, които да работят и след това да отидат за възнаграждението си, а не да чакат някой да дойде с чувалите с пари, а те да галят ушите му с угочнически приказки и интриги срещу бивши колеги.
Единственият печеливш вариант е бъдещият клуб да е с участието на община Плевен и именно нейните членове да посочат ръководството, което ще се грижи за благото развитие на футбола в града. Експериментите с носителите на медали и ордени за минали футболни заслуги вече са отживелица. Време е за трезви и хладнокръвни решения и действия за да тръгне във вярната посока начинанието.
Историята показва, че плевенският футбол е изпадал в крайно срамни ситуации, за които вина имат някои от тези хора. Достатъчно е само да споменем изхвърлянето на Спартак от “А” група за уредени мачове през 80-те години на миналия век. Друг гаф бе моделиран в началото на това хилядолетие, когато същият клуб от кандидат за призовата четворка изпадна от “А” група в резултат на “любовните” си отношения с Левски, чийто проводник бе Вили Вуцов. В други периоди Спартак така и не успя да пребори далеч по-рехави съперници за майсторската група.
Казано накратко плевенският футбол страда от липсата на качествени футболни хора. Такива, които да работят и след това да отидат за възнаграждението си, а не да чакат някой да дойде с чувалите с пари, а те да галят ушите му с угочнически приказки и интриги срещу бивши колеги.
Единственият печеливш вариант е бъдещият клуб да е с участието на община Плевен и именно нейните членове да посочат ръководството, което ще се грижи за благото развитие на футбола в града. Експериментите с носителите на медали и ордени за минали футболни заслуги вече са отживелица. Време е за трезви и хладнокръвни решения и действия за да тръгне във вярната посока начинанието.
