Навръх 50-годишния си юбилей, спортният директор на "Ботев" Марин Бакалов се съгласи да коментира ситуацията около себе си и клуба, в който е прекарал по-голямата част от живота си.
- Как се чувствате навръх юбилея си?
- Честно казано чисто духовно и физически не ги усещам тези 50 години. Но все пак половин век е едно немалко житейско постижение и човек, дори неволно, си прави равносметка. Замисляш се за това, което си постигнал и за грешките, които си допуснал...
- Съжалявате ли за нещо?
- Не, за нищо не съжалявам. Като млад имах възможност да тръгна и по друг път. Завършил съм математическа гимназия и ВИХВП, но вътре в себе си още тогава знаех, че искам да се реализирам във футбола. За мен беше страхотно преживяване да играя в Ботев. Бях част от онези романтични години, в които изиграхме много силни мачове, бяхме сплотен колектив и записахме големи победи. Това е по-силно от всички лишения и нерви, които съпътстват футбола. Ако върнем времето назад пак ще избера същия път.
- Сега обаче Ботев е далеч от тези времена...
- Времената и футболът сега са различни, но колективът си остава все така важна част от този спорт. Той е необходим за добрите резултати и задължително трябва да го има. Ако погледнем 100-годишната история на Ботев ще видим, че в най-силните си периоди нашият клуб е разполагал с отбори, съставени предимно от пловдивски футболисти. И докато Левски и ЦСКА винаги са събирали най-доброто от страната, именно кадрите от собствената школа се превърнаха в марка за Ботев. Сега това е трудно постижимо, защото, както казах, времената са различни. Въпреки това, с идването на мажоритарния собственик преди година, обявихме, че възраждането на школата е най-важната задача пред клуба. Много хора казват, че се спекулира с това, но работата, която се върши около базата в Коматево и работата с подрастващите ще бъдат оценени след 3-4 години. Това е инвестиция в бъдещето и тя ще даде тласък на Ботев за дълго време напред.
- Да поговорим за моментната ситуация в представителния отбор. Коя е основната причина Ботев да не оправдава очакванията от началото на сезона?
- Направил съм равносметка сам за себе си. Истината е, че допуснахме грешки, но не е сега моментът да ги коментираме, защото първенството е в разгара си и важните мачове следват един след друг. Ситуацията е сложна и според мен трябва да се фокусираме върху това как да печелим до края. Като фигури разполагаме с най-добрия отбор в групата и все още имаме шансове за промоция. Трябва да се постараем да ги използваме в максимална степен. След края на сезона ще можем да коментираме всичко, което се случи през последната година. Отново ще кажа, че сега най-важното е футболистите да оценят важността на момента, да се сплотят и да изиграят оставащите мачове така, както трябва. На дневен ред е срещата с Етър, която просто трябва да се вземе.
- Чисто спортно – технически какво липсва на отбора, за да бъде лидерът на групата не само на думи?
- Най-вече постоянството. От началото на сезона сме изиграли най-много 3-4 мача по начина, по който трябва да играе Ботев. Това е прекалено малко. В много моменти ни липсва характер и самочувствие.
- Сезонът е съпътстван от скандали и провокации както към клуба, така и персонално към Вас. Последната дойде от един от ветераните на Ботев. Как ще ги коментирате?
- Наистина годината е трудна и се налага да повтаряме неща, които сме говорили много пъти. Явно обаче, трябва да продължим да го правим, защото няма чуваемост, а и има хора, които не искат да възприемат истината такава, каквато е. Същите искат да преиначават нещата и да създават интриги, и конфликти в отбора. Преди 12 месеца имахме голяма преднина във „В” група и тя ни позволи спокойно да планираме нещата. Още преди Петър Хубчев да приеме да води отбора решихме да осигурим всичко необходимо на следващия треньор, така че той да си върши работата без никой да му се меси. Бил съм треньор и знам, че това е много важно в тази професия и така трябва да бъде. Една от грешките ни беше, че за по-малко от година сменихме стратегията си два пъти. Ако иска да има тежест, всеки клуб трябва да има стратегия за развитие, с която хората работещи в него да се съобразяват.
Що се касае до скандалите – наистина имаше много провокации. Най-много съжалявам, че развалихме единството от преди две години. Видя се, че когато ситуацията е критична ботевистите могат да се обединят и да бъдат силни. След като нещата потръгнаха обаче, допуснахме всичко това да бъде разбито при първите трудности. Тръгнахме да градим собствената си къщичка от основите. Искахме всичко да бъде подредено, прозрачно и канализирано, но бързо се разединихме. Върнахме се в последните няколко години, в които за Ботев се пишеше само покрай скандали и интриги.
За персоналните атаки срещу мен ще кажа, че не бягам от отговорност и съм готов да поема критиката, стига тя да е градивна, а не изцяло злонамерена. В България обаче, на много хора им доставя удоволствие да клеветят без да проверяват фактите. Сигурно съм сгрешил някъде, но да се излива такава помия ми се струва ненормално. Ако тръгна да отговарям, ще стане една безкрайна въртележка. Няма да го направя, най-малкото, защото това е лош пример за младите. Искаме те да обичат Ботев, а какво правим, за да ги привлечем към идеята?! Навсякъде се сипят злоба и омраза, които пречат на футбола, спорта, а и като цяло в живота...
Мислите ми в момента са насочени единствено към това да мобилизираме футболистите за оставащите мачове. За другото ще говорим пак след края на сезона.
- Преди време казахте, че Ботев има уникалния шанс да тръгне на чисто и да заработи по европейски модел. Всичко, за което говорихме досега, успя ли да събори безвъзвратно основите на „къщичката”, която споменахте?
- Не мисля. Пак ще кажа, че най-важното, което се случва са стадион „Христо Ботев” и базата в Коматево. Те са основите на нашето бъдеще. Хубаво е нещата да се получават едновременно и представителния отбор да се върне в елита още тази година. Шансовете още ги има и аз съм убеден, че можем да го направим. Добре е обаче всеки един ботевист, било то футболист, треньор, ръководител или запалянко да си зададе въпроса: „Какво правя аз за Ботев?”...
Нямаме основания да проваляме това, което заедно създадохме преди година.
- Какво си пожелавате за 50-годишнината си?
- Имам прекрасно семейство и си пожелавам дъщерите ми, съпругата ми и родителите ми да бъдат живи и здрави. В професионален план си пожелавам Ботев да влезе в „А” група. Останалото знам, че ще се случи.
