Старши треньорът на мъжкия волейболен тим на Левски Николай Желязков коментира първата победа в груповата фаза на Шампионската лига, извоювана с невероятен обрат - 3:2 срещу Шомон. Той говори пред клубния сайт на отбора.
- Исторически момент с първа победа в Шампионската лига за Левски. Часове след този успех какви са вашите мисли, емоции и какво искате да споделите?
- Съвсем нормално е емоциите да са наистина много позитивни. Много искахме тази победа. Тази победа е едно удовлетворение за всички, защото в крайна сметка всички положиха много усилия и много труд. Не е тайна, че когато един труд не се отплаща по най-добрия начин, понякога се губи мотивация. Не е най-приятното нещо. Но аз смятам, че тази победа е един следващ трамплин за този отбор, за да повярва още повече във възможностите си, момчетата да повярват. Да видят, както е казано в клишето, че дяволът не е толкова черен. И това да даде още по-голяма мотивация за работа.
Формулата в Левски е с млади състезатели, които успяха да се представят добре, независимо от двата предишни мача, които загубихме. Смятам, че имаше момчета, които се представиха на много високо ниво, това е един много голям успех. Удовлетворение е за нас в щаба, за екипа, за хората, които работим с отбора, за всички, а и за ръководството със сигурност. Защото в крайна сметка, когато започнеш един проект с едни мечти, едно желание, и те започнат да се сбъдват, съвсем нормално е удовлетворението да е много голямо.
- Да поговорим малко конкретно за мача. На феновете винаги им е интересно как може отборът да започне така – да пада с 0:2, и след това да постигне такъв впечатляващ обрат. Всъщност Левски влезе в мача с неприятна контузия на основен състезател – Ливан Осориа, която ви постави в особено положение.
- Да, наистина ситуацията с Ливан беше много неприятна, защото никой не я очакваше. Тя се получи в един такъв много неприятен момент. Но това го има в спорта. Това, което казах на момчетата в съблекалнята е, че на всички ни е криво от факта, че Ливан се контузи, всички проклинахме късмета си, но в крайна сметка им казах, че сме отбор и, че в спорта винаги има такива моменти – някой да се контузи, да се разболее, и въпреки всичко ние като отбор трябва да успеем да се справим. Това не трябва да ни демотивира, а да ни мотивира още повече. И аз се радвам, че отборът наистина се мотивира много и наистина искаше да спечели. Винаги е трудно да говориш, когато загубиш, и лесно, когато спечелиш. Но наистина момчетата дадоха всички от себе си. Не само в тази среща, а и в предишните две.
Относно срещата. Как можеш да започнеш така? Аз смятам, че нашият план беше подготвен добре. Не можахме да се справим в ситуации на пръв поглед леки, в които те правиха грешки в посрещане, които очаквахме. Сервиращият знаеше и въпреки това правихме грешки точно в тези зони. Това беше малко демотивиращо. Случваше се това, което очаквахме, но напрежението и несигурността дали очакваното ще се случи, направи разлика в край на геймовете.
В първите геймове ни липсваше и атаката. Имахме превъзходно посрещане, но нямахме атака. Когато атаката не върви, всички гледат разпределителя. Смятам, че Стоил Палев в някои моменти направи грешни избори в началото. Но като цяло проблемът не бе в него, а в нападателите. Или трябва да отдадем заслуженото на отбора на Шомон, който на моменти вадеше страхотни топки.
Всички знаем френските отбори как защитават. На една от почивките казах на момчетата, че когато правим всичко по най-добрия начин, а от другата страна някой се противопоставя, просто трябва да имаш търпение. Не трябва да изпадаш в отчаяние, че си забил феноменална топка и някой я е извадил и след това има контраатака. Продължаваш да играеш. Защото ние също направихме един изключително силен мач в защита. Извадихме изключително много топки. Играхме на този елемент като равен с равен. Смятам, че двубоят бе прекрасен пример за добра игра в защита.
- Кой детайл според вас или ако щете, коя смяна, включването на някой състезател може да отличите? Или общото, отборното, както казвате, наклони везната към успеха?
- За смените е ясно. Юли Фиркал влезе и игра феноменално. Включи се фантастично. Даде тази острота в атаката. Даде ни тази свежест, тази енергия, от която имахме нужда.
Ники Николаев също се включи добре. Свърши добра работа. Него никой не го очакваше в атака. Топките, които му се дадоха, си ги отигра момчето. Свърши добра работа. Блокира, пипна топки. Справи се добре. Нещото, което най-много наклони везните е непримиримостта в борбата за спечелване на мача. Независимо, че губихме с 0:2, продължихме да имаме тази енергия да се борим и да вярваме в себе си.
Отвън не се вижда, но на почивката усещаш мириса, виждаш едни лица, едни хора, които не са изпаднали в паника. Няма елемент на отчаяние, а напротив - още по-голямо желание да постигнат повече. Това е нещо феноменално и прекрасно, когато го видиш в очите на тези млади момчета. За мен това е невероятно удовлетворение от работата, която сме свършили.
- Както казвате, не само няма паника, а изглежда има сериозна трансформация при Венислав Антов този сезон. Той, поне отвън, изглежда изключително концентриран в тези много тежки двубои и до момента в Шампионската лига показа сериозно присъствие и израстване.
- Цифрите говорят сами за себе си. Това, което искам да кажа, изключвайки тях, е, че Вени се превърна в един пример, той е млад, но вече е от опитните състезатели, той се превърна в един пример за професионализъм.
Неговият професионализъм в работата, работната му етика са на изключително високо ниво. Тактическата дисциплина, която той спазва – също. Това, което на него му помага много, е точно този професионализъм, който влага, тази енергия 24 часа той да мисли за волейбол, за работата, как да подобри играта си, как да направи една топка по-добре. Целият този процес помага много за неговото израстване. Аз съм безкрайно щастлив, че Вени успява да реализира потенциала, който има.
Относно човешкото му присъствие - като характер той е едно изключително момче. Неведнъж съм казвал, че за да имаш добър колектив, трябва да имаш група от хора, които да могат да комуникират един с друг. Вълци единаци трудно успяват да се включат в един отбор. Не, че няма такива, но при нас хората поставят колектива и отбора на първо място, а после егото си. В Левски това е едно изключително качество.
- Обратно към родната действителност. Сега предстои гостуване на Монтана. Малко по-генерално – в началото на сезона поне по заявка от водещите отбори, в първите срещи за Суперкупата, се очакваше малко повече конкуренция. До момента Левски има само един загубен гейм. Това доколко е притеснително, доколко не е? Какво е мнението ви?
- Аз смятам, че имахме срещи, завършили по 3:0, но в никакъв случай това не стана по статистически лесен начин. Те бях плод на много усилия от наша страна. Така че това, което сме направили, със сигурност е плод на нашите усилия. Що се отнася другите отбори, конкуренцията, не бих искал да коментирам тяхното състояние и ниво. Бях прочел някъде, че един колега треньор бе казал, че не са имали време да се подготвят за началото на сезона и затова играят така. Проблемът не е наш, че не са се подготвили добре. Ние се подготвихме добре.
- Въпросът е, че има мнения, че, за да се играе добре в Шампионска лига и в националните отбори, би било добре да има повече конкуренция в първенството.
- Това, че Хебър вече не е такъв, какъвто беше, със сигурност е загуба за българския волейбол. Защото състезателите, които бяха в този отбор, даваха много голяма класа и даваха отправна точка да се старае да ги догони и да ги победи.
Това, че тях ги няма, е загуба. Но винаги в живота има кръговрат. Дадени отбори стават силни, после стават слаби. Впоследствие изгряват други. Може би пък да е дошло нашето време. Не съм мислил толкова философски върху нещата. Винаги съм гледал повече върху работата в моя отбор. Следя противниците как играят, какво правят, как се развиват. Но в крайна сметка всичко е в моята специализация като треньор по волейбол. Мога много да говоря за странични неща. Не ми се иска. Смятам, че колкото повече си концентриран в работата си, поне на мен ми помага и не хабя излишно нерви, когато се занимавам с други глупости. Така че само да си върша работата ми доставя удоволствие и се чувствам прекрасно.
- Много пъти сме говорили с вас преди сериозни мачове, в които се предполага, че Левски не е фаворит в тях, и прави впечатление, че Вие винаги тръгвате с искреното вярване, че Левски може да спечели тези срещи. Сега обаче вече, когато е факт тази първа победа в Шампионската лига, мечтаете ли за още повече?
- Със сигурност. Ако треньорът не вярва в отбора, няма как той да е успешен. Това е 100 процента сигурно. Но не да вярва на думи, а наистина да вярва в момчетата, с които разполага. Аз съм абсолютно убеден, че ние имаме възможност да стигнем до следващата фаза.
Изпуснахме тук Люнебург. За жалост, Ливан Осориа имаше херния и не тренира, игра на 3 дни тренировки. Не можа да бъде в кондицията, в която трябваше да бъде. Юли Фиркал беше болен, с 40 градуса температура, не можеше да вземе участие. Тодор Скримов в един момент нямаше как повече да играе и нямаше кого да пусна. Има неща, с които може да подействаме на резултата, но има и такива, които са извън нашата юрисдикция. Нищо не можем да направим.
Надявам се Ливан да се възстанови за реванша с Люнебург в Германия. Ако всички са здрави, смятам, че ние можем да мечтаем и да вярваме, че можем ма спечелим мача там и при гостуването на Шомон и да направим нещо тук срещу Ястжембски. Не са невъзможни нещата. Не смятам, че е сбъркано и грешно да мечтаем, че можем да постигнем това.
В спорта сме виждали невероятни обрати, невероятни резултати. Срещу Шомон направихме такъв. Това, според мен, ще даде криле на момчетата, ще им даде увереност със сигурност. Имаме нашите шансове. Давам си сметката, че ще бъде изключително трудно. Люнебург играят различен волейбол, имат изпълнители с изключително физически качества, което нас на моменти би ни затруднило.
Но пък имат и слабости, които можем да използваме. Тъй че имаме нашите шансове.
