Нася Димитрова: Ако не бях волейболистка, щях да съм народна певица

2017-а определено е една от най-интересните в кариерата на волейболната национална Нася Димитрова. В началото на май тя спечели златен дубъл с отбора на Марица, а в момента се готви с представителния ни тим, в който през 2016-а бе основен състезател в състава на Иван Сеферинов.

190-сантиметровата нападателка започва кариерата си в ямболския Тунджа, след което преминава в Левски. При „сините" играе до сезон 2015/16, като печели три титли на България и две купи на страната. В края на 2016-а тя откупува правата си за 10 000 евро, но така й не може да бъде картотекирана за Марица. Дисциплинарната комисия на БФВ дори й постанови наказание с мотив "уронване на престижа" на клуба от квартал Люлин. Сагата приключи в началото на 2017-а, когато Нася получи зелена светли­на за турнира за Купата на CEV.

За пловдивския хегемон, националния отбор и... народната му зика красавицата говори в специално интервю за "Меридиан Мач":

- Нася, спечели две титли с Мари­ца. Как реално оценяваш конку­ренцията ви България?
- За съжа­ление ниво­то у нас е много слабо. Нямахме конкурен­ция, а искахме да имаме такава, за да видим и нашите грешки. Както видях­те, дори на Купата ни беше лесно с изклю­чение на това, че срещу ЦСКА се от­пуснахме в третия гейм и допуснахме да има четвърти.

- Срещу друг бе­ше ли ви трудно?
- Не. Единствените затруднения, които сме имали е било в нашето поведение по време на игра, когато не сме давали макси­мума от себе си дори в леките мачове.

- Къде ще играеш догодина?
- Все още не съм решила...

- Как смяташ, че слабото първенство се отразява на на­ционалния отбор, въпреки че там все още се разчита на момичета от чужди пър­венства?
- Вие самите виждате какво се случва в България и чужбина. Там се залага на елитен волейбол въпреки мал­ките бюджети, които имат съставите... и все пак се справят да имат едно прилич­но ниво. Тук обаче се залага на друго. Де­ца на едва 13 години са в редиците на женското направле­ние и едни от основ­ните играчи в отбо­ра. Не казвам, че е лошо, но в случая тук не говорим за женски волейбол на ниво като в чужбина. Дори залите не са изпълнени с публика, както преди.

- Какъв е изходът според теб?
- Нямаме особено добри изяви в по-малките възрасти на националните ни от­бори, а това не гово­ри добре за бъдеще­то на женския нацио­нален отбор, факт е, че и на стари лаври не може да се лежи вечно. Мисля, че трябва да се дава път на младите да израстват. Преди всичко се запали искрата в децата. Трябва да се даде усещане на подсрастващите, че това не е просто спорт, а игра, която се играе с голямо удоволствие. Много е важно как ще се изг­ради и колектив. Виждам, че това в България е много трудно, дори на по-високо ниво, за това според мен трябва да се започне от са­мото стъпване в за­лата.

- Как се чувства­ше на терена срещу Левски? Затворила ли си тази страни­ца?
- Отдавна затворе­на страница за мен. Важното е, че моята съвест и тази на Марица е чиста. А от­носно срещите ми срещу тях, бяха просто едни двубои, в които трябваше да си свърша работата.

- Какво очакваш от лятото с националния отбор?
- Възможно най-доброто представя­не.

- Какво е наст­роението в тима, Иван Сеферинов и Ники Иванов ще успеят ли да ви изведат до ме­дал?
- Силно се надя­вам да успеем. Ще се постараем, как­вото зависи от нас ще го направим.

- За какво меч­таеш?
- За неща, които не се купуват с па­ри.

- Ако не бе ста­нала волейболист­ка, с какво щеше да се занимаваш?
- Щях да наследя таланта ми на майка ми - тя е народна пе­вица.

- Имаш ли хоби? Какво обичаш да правиш в свобод­ното време?
- Моето хоби е да се отдам на хората, които обичам, защо­то времето ми с тях е много малко. Така че, когато съм свободна, искам да прекарвам колкото се може по­вече време с тях.

- На кого си кръс­тена?
- На баба ми Ата­наска.