1. Novsport
  2. Волейбол
  3. Матей Казийски: Много неща не са наред, но аз вярвам

Матей Казийски: Много неща не са наред, но аз вярвам

Подлагаха се момчетата и вършеха геройства от храброст. Браво на тях! Наистина за пръв път виждам нещо, което да ме впечатли до такава степен. За японците може и да е нормално, защото техният стил на игра винаги е бил такъв. Не знам дали имаха ден, но заслужават комплименти.

Матей Казийски: Много неща не са наред, но аз вярвам

Въпреки че България загуби шансове да се класира за финалите на Световната лига в Белград, българин води в една от индивидуалните класации на турнира. Звездата на националния отбор по волейбол Матей Казийски е първи при изпълнителите на начален удар с 16 аса в 8 мача. В понеделник вечерта националите се прибраха след 16-часов полет от Токио през Париж. Най-добрият волейболист на Европа говори специално за читателите на "7 дни спорт".

- Мачовете с Япония приличаха на стрелбище. Вие ги сваляхте на земята, а домакините пак се подлагаха. Тяхната жертвоготовност изглеждаше нереална...

- Подлагаха се момчетата и вършеха геройства от храброст. Браво на тях! Наистина за пръв път виждам нещо, което да ме впечатли до такава степен. За японците може и да е нормално, защото техният стил на игра винаги е бил такъв. Не знам дали имаха ден, но заслужават комплименти. Трудно е да се играе срещу съперник, готов на всичко. Вярно е, че загубихме, но аз съм доволен, защото за разлика от мача във Варна, когато не играхме нищо, в Токио се борихме до последно. Това е положението - за да продължим напред, трябва да преживеем един момент на слабост.

- Сигурно не ви е приятно, че изпуснахте 5 точки при гостуванията на Русия и Япония, а с това и първото място в групата?
- Не е приятно, още повече, че след последната загуба нямаме шансове дори и теоретично да се класираме за финалите в Белград. Оттук нататък ще играем, за да докажем на себе си, че сме отбор, който може да побеждава. Мачовете са с наистина силни отбори. Младежите на Куба се оказаха доста сериозен съперник, а руснаците са традиционно силни. Така че все още има тръпка.

- Силвано Пранди пуска много неопитни състезатели. Какво мислите за включването на Цветан Соколов и Георги Братоев?
- Много съм щастлив да видя, че има млади момчета, които влизат и играят с хъс и търсят победата. Въпреки че са дебютанти, те се включват добре и помагат на отбора. Единствено е жалко, че не можаха да издържат докрай, за да обърнем мача. Пожелавам им да продължават да се стараят.

- Съжалявате ли, че бяхте с националния отбор в Хабаровск, а не отидохте да си вземете наградата за най-добър играч в Шампионската лига?
- Не! В никакъв случай.

- Ако можете да избирате, какво предпочитате - още една награда или нова победа срещу Русия?
- Победата срещу Русия, защото чувството е по-приятно. Освен това всяка награда бледнее пред националния отбор.

- Отборът прави промишлено количество блокади (56 в 4 мача). Това ли е основата, от която тръгвате?
- Справяме се добре и успяваме да спрем противника, въпреки че и на блок има още какво да се желае. До миналата година имахме големи резерви на този елемент и трябва да се научим да го използваме. В модерния волейбол блокадата е едно много силно оръжие и ако го нямаш, изоставаш от другите отбори. Атаката обаче ни куца и ме кара да се замисля какво толкова се е случило, че един елемент, на който традиционно разчитаме, сега не върви. Имаме страшно много неща да доизглаждаме. В единия мач започваме добре на един елемент, по някое време той рухва, после го поправяме. В следващия мач е точно обратното. Малко е сложно в това отношение. Треньорите ще решат за какво да работим в бъдеще, но аз съм обнадежден - колкото повече време минава, толкова по-добре ще играем.

- Възможно ли е да вземете две победи от мачовете с Куба събота и неделя?
- Не се наемам с предсказания, но няма да се учудя, ако го направим. И преди сме показвали, че в трудни моменти може да се изправим всички заедно, като отбор.

- Успяхте ли да гласувате в Япония?
- Да гласуваме ли? Даже не съм чул, че съществува подобна възможност. Пък и не вярвам да сме имали време.