Ивайло Стефанов: Не знам кой какви мераци има, но срещу ЦСКА е трудно

 

 

- Последните 2 години сме или втори, или трети. Миналата година станахме трети, но играхме на финал. Горе-долу съставът ни е почти без промяна. Не вярвам плюс-минус един човек да оказва чак такова влияние върху играта. Всеки отбор, който играе срещу нас, трябва да има едно на ум. Не сме за подценяване спрямо нивото, на което е българският волейбол. Окомплектовани сме добре, тренираме здраво. Не знам кой какви мераци е имал преди сезона, но срещу нас се играе трудно. 

 

 

- За мен не е изненада нито играта на отбора, нито класирането за момента, макар че за някои може и да е изненада. Селекциите – всеки се простира според чергата си. Който има повече финанси, прави селекции. Лошото при новата селекция е, че трае по-дълго време сработването, не знаеш дали даден човек ще пасне на схемата, докато при нас нещата са малко по-улегнали, както се казва. 

 

 

- Играем мач за мач. Ако са излезли да ни бият, няма да им е лесно. Ако си мислят, че са страшният отбор, според мен, ще се излъжат. Аз прогнози не давам. Отиваме за победа, все пак сме ЦСКА. 

 

 

- По принцип в последния мач може и да е изглеждало лесно, но лесна победа няма. Дори и срещу по-слабите отбори трябва да си я извоюваш. Мач с мач не си прилича, а и ще има нови хора при тях, т.е. един човек. Ние срещу Николай (б.р. Учиков) сме играли, знаем какво може. Но не сме гледали никакви мачове, твърде рано е.

 

 

- Все пак играем в отбор, който е дал много за българския спорт – с много титли, със съвсем друг манталитет. Това отборите от провинцията не могат да си го представят. ЦСКА е отговорност. Винаги се търси класиране, дори да не се обявява. Всеки знае за какво играе тук и макар да казвам „мач за мач”, крайната цел винаги е да си първи. Без значение дали се получава накрая.

 

 

- Специално за мен, през целия си живот не съм играл в отбор, който не се бори за първо място. От малък е така - другото място го забравяш. Фокусирал съм се и гледам хората около мен да се приучават, но насила хубост не става. Във всяка държава съм гонил първото място. Отбор на шесто място предния сезон, си е отивал там, където искам аз – нагоре, визирам в Турция. И после станахме голям шампион. Така е и с ЦСКА. Дори и Сашо (б.р. – Попов) да не излиза и да казва „Тук играем на всяка цена”. В момента играем за купа, какво ще стане независимо от по-добрите селекции, дали в кавички, дали без – нямам представа. Но ние се борим за това.

 

 

- Това е решение на старши треньора. Аз си тренирам, а младите дали застъпват, трябва много да доказват. В смисъл – трябва да направят успех, всеки мач да поддържат необходимото ниво. Аз се чувствам добре, в нормална форма съм си, изненадващо и за мен. Все пак сме колективен спорт. Когато имам възможност, давам каквото мога, за да помогна на отбора.

 

 

- Не мисля, че ще мога да си дам мястото. Все пак си е клубна политика – младите трябва да се развиват, да имат повече игрово време. Целта е да развиваме състезатели, които да могат да направят и трансфери в чужбина. На младите им се дава шанс, да ги видят хората. Защото, ако сме като някой друг клуб, на грешка-две и се изважда човекът, тези млади хора не биха играли толкова дълго. Аз нямам претенции да ме види някой, защото съм достатъчно познат (смее се). Нямам намерение да ходя в чужбина, да правя кариера. Пламен не е първият, преди него и Бранимир Грозданов, и доста други хора са минали по същия път – с изчакване, с толериране. Ако някой от младите си мисли, че си е спечелил мястото да играе, не е точно така. Просто на тях им се дава шанс, за да могат един ден да застъпят с пълна сила и да носят отговорността. В момента те не носят отговорност, а просто им се дава възможност да играят. 

 

 

- Може би имаше преди известно време някакво залитане, но в момента не мисля за подобно нещо. Аз им помагам непрекъснато. Опитвам се, като виждам нещо, да им казвам. А че се водя помощник-треньор и в някои тренировки замествам Сашо, това е в реда на нещата. Но изцяло да се отдам на треньорството не го обмислям сериозно. Вече си минаха годинките и може би не съм и точният характер за треньор. Което за другите клубове означава малко да си склонен някой да ти казва какво да правиш. А в момента не съм много склонен на това нещо. Като изключим Сашо Попов и Владо Николов, на тях няма кой какво да им каже, но по другите отбори си има хора с пари, които диктуват нещата. И се съобразяват много хора. Не ми е характерът такъв, което е мой недостатък. 

 

 

- Не, аз съм си възрастен отвсякъде за спорт, не го крия. Ако продължа и следващия сезон, ще ми е 10-та година за ЦСКА. Преди 10 г. ми викаха пенсионер. И аз съм играл с 20 години по-големи от мен, но сега има деца с по близо 30 години разлика, което е стряскащо. Но нормално се чувствам, не е да не ми стигат сили и да се изморявам. А дали съм най-възрастен, не съм се стремял към това никога. Не ми е било фикс идея, не е и сега. Преди време Папи (б.р. прекрати кариерата си на 43 години през 2017 г.), докато играеше – аз съм ставал световен шампион срещу него, но той не е играл. Но той е бил в родината си, аз – в чужбина. Когато играеш в друга държава, те гледат по друг начин. Неща, които можеш да си ги позволиш в родното първенство, не може да си ги позволиш навън. Не се стремя да правя рекорди. Тренирам си нормално, водя нормален живот и всичко си идва – може би е талант, може би така е писано. Това, което ти дава спортът, като завика публиката зад тебе и си свикнал с него, то ти доставя удоволствие. Спортът не е никога розов. Напротив – той е свързан с много лишения, компромиси. Не мога да седна на празника да се напия, да се наям и да отида на тренировка на другия ден. Макар че съм на такава възраст, че няма кой да ми каже нещо. Но няма как да се отпуснеш, да се разплуеш, пък и това е по-здравословният начин. 

 

 

- И аз бях починал 3 години преди да се върна. Владо много набързо трябваше да влезе да играе, но не искам да го коментирам този мач, защото мене не ми беше удоволствие да играя срещу Владо, така да го кажем. Защото той е израснал пред очите ми, познавам го и знам какво може да бъде. Сега не беше в най-приятното състояние за наблюдаване. Но той си го знае, предполагам. Странен мач! Понеже и аз съм баща, знам едно 15-годишно дете какво може (б.р. – синът на Владо Николов – Алекс, дебютира за Левски). Нито сервис съм бил в него, щадящо гледах да е. Този мач не беше супер голямо удоволствие за мен. За Владо може би е било приятно, че играе редом до сина си, но от моя гледна точка не беше. 

 

 

- Надявам се да е възможен, но пак е в сферата на прогнозите. Това е дълъг процес. Би било приятно, би било страшно хубаво, но това е спорт.