Маргарита Амиджинова – шампион на България (2007, 2008) и носител на Купата с волейболния отбор на ЦСКА (2008), любимка на феновете, участник в телевизионното реалити "Сървайвър", модел.
Това е част от биографията на волейболистката, която преди седем години избра да продължи кариерата си във Франция. Какво се случва с Меги, играе ли още волейбол на високо ниво, с какво се занимава в момента, има ли човек до себе си след раздялата с баскетболиста Симеон Найденов? Отговорите на всички тези въпроси даде самата тя.
Преди няколко дни зрителите в зала "Васил Симов" отново видяха Маргарита Амиджинова, но вече не на полето, а на трибуните. Тя изгледа на живо загубата на бившия си отбор ЦСКА от Марица (0:3) в мач от първенството. За няколко дни, в които бе в България, Меги намери време да разкаже пред BGvolleyball.com за живота си във Франция.
Първият отбор на Маргарита Амиджинова във Франция е Ниор, където тя игра две години, следват три сезона в Тюл и една година с екипа на Арн от Лил във второто ниво на шампионата.
"Изобщо не беше предвидено да оставам във Франция. Играех в Арн. Още в първия мач ме направиха капитан, което за мен беше изненада. Това бе един от най-хубавите ми сезони във Франция. Предложиха ми да остана още една година при доста добри условия. Но аз отказах. Беше изключително трудно решение, но го направих. Психически не издържах вече на натоварванията, тренировките, мачовете", призна Меги.
.jpg)
"Прибрах се в Тюл, града, в който живее моят приятел. Той е основна причина да остана във Франция. Беше много странно да не играя повече волейбол. Отборът, в който преди това бях 3 години – Тюл, беше фалирал. От ДЮШ на клуба ме помолиха да съм треньорка. Аз естествено приех, защото оставам на терена и от време на време играя с тях. Обаче това е като хоби, всичко е за удоволствие, не получавам заплата. Помагам, защото искам. Така реших, че трябва да остана", разказа Амиджинова.
"В клуба съм играещ треньор, шофьор, психолог, мултифункционална. Тренирам момичета от 15 до 18 години. Играем в регионалното първенство, което е Пета лига. В момента сме втори в класирането, което е най-големият успех в историята на клуба и всички са в шок. Президентът не може да повярва какво се случва. Момичетата са много сладки, но ...
Например имаме важен мач в събота, играем срещу първия. Обажда ми се едно от децата и ми казва, че няма да дойде, защото има час по езда. Нищо професионално. Трябва да кажа, че по отношение на ДЮШ в България сме светлинни години напред. Много по-напред от французите. Повечето добри треньори там, дори най-високото ниво - в Про А, са чужденци", сподели Маргарита.
Спирайки активна състезателна дейност, пред нея изниква въпросът, който си задават повечето спортисти в тази ситуация: "Ами сега накъде?"
"Трябваше да започна да работя. Нещо различно от волейбол. Беше много трудно. Чувстваш се непълноценен човек. Животът ти преди няма нищо общо със сегашния. Няма волейбол. В друга държава си. Оставаш си чужденец. Почнах от нулата. Почнах да уча по-сериозно френски. Преди това говорех, но колкото да се разбирам със съотборничките. Сега гледам филми, чета книги, правя презентации на френски", гордее се 31-годишната Меги.
"В момента работя в едно училище с дечица от 11 до 15 години. Спортен аниматор съм. Това е различно от час по физическо. Същевременно се записах на курсове, квалификация след висше образование, защото ми е необходима диплома. Аз съм завършила семестриално НСА, но имам изпити. Много ми харесва да работя с деца, страхотно удовлетворение е. Виждаш ги как прогресират. Предавам им опит и честно казано, чувствам се доста възрастна. А те ме гледат с отворени очи и се кефят, защото правят неща, които не са и мечтали, че могат да постигнат", доволна е Меги.
"Тази диплома ще ми даде базата да работя като спортен аниматор. Това, което искам да правя, е свързано с различни асоциации и организации за болни дечица, инвалиди. Да им помагам чрез спорта. Там има възможност за това. След като взема дипломата, има няколко допълнителни квалификации. Идеята е един ден аз да създам такава организация. В училището има глухи деца, по-изостанали и те имат нужда от повече подкрепа. А на мен много ми харесва да им помагам. Предполагам, че ще е много трудно това, което искам да направя, но ще опитам.
В същото време много нашумели са курсовете по йога, пилатес, съвети за здравословно хранене. Дипломата ще ми даде възможност да правя и това. Дори искам да направя и уроци за български народни танци. Знам, че французите са много скептично настроени. Много трудно е получиш доверието им. Но приемат ли те веднъж, е завинаги", споделя Меги Амиджинова.
Преди раздялата с волейбола, Меги прекъсна връзката и с модния подиум: "Никога не съм била професионален модел. В България се занимавах с това, само когато ми се обаждаха познати. Във Франция е трудно да го правя, защото живея в малко градче, а хубавите агенции са в големия град."
"Аз съм си родолюбка. Ако мога да си изкарвам парите тук и ако не се беше появила любовта, може би щях да се прибера", призна Меги и разкри повече подробности за новата любов: "Приятелят ми се казва Алекс, играл е футбол на по-ниско ниво, сега си има работа, която не е свързана със спорта. Запознахме се съвсем случайно."
Меги се прибира в България при всеки възможен момент, когато в училището, в което работи, има ваканция. Със съжаление обаче заяви, че мачът, който е гледала от българското първенство, не й е харесал:
"Като влязох в залата, имах чувството, че все едно вчера съм била там. Едно и също. Няма никакво развитие. За съжаление не ми хареса това, което видях на мача ЦСКА – Марица. Нивото е паднало. Спомням си ние колко много сме тренирали. Никой не се е оплаквал и нямаше как тогава някой да пропусне тренировка. Явно нещата се променят."
