Даниел Пеев е повече от добре познато име у нас. Продукт на славната школа на Локомотив (София), Дани прави своя дебют в професионалния футбол именно с фланелката на столичните „железничари“.
Следва кратък престой в Левски, след което полузащитникът разкрива пълния си потенциал в редиците на Родопа (Смолян). След четири години в Родопите, следват силни периоди в Пирин (Благоевград) и Славия. През 2012-та Пеев се завръща в изпадналия в криза любим Локомотив, за да му помогне да се спаси.
Две години по-късно роденият на 6 октомври 1984-та играч за първи път излиза навън, като подписва с казахстанския Спартак (Семей). След един сезон в бившата съветска република преминава в хърватския Осиек. Престоят му там обаче е твърде кратък и през 2015-та юношата от "Надежда" се завръща в Спартак. Сезон 2016/2017 Пеев посреща пак в редиците на родния Локомотив, а от началото на тази кампания отново е част от българския елит, след като се присъедини към „Семейството“ на Витоша (Бистрица).
Дани е поредният човек от клуба, който се включи в кампанията „За една успешна кариера“ и се срещна с част от талантите в школата, за им даде ценни съвети и препоръки по пътя им към големия футбол.
„Много от вас днес се мръщят, когато трябва да играят на изкуствено игрище, но ако видите ние на какво сме тренирали като малки. Нямахме бутонки, а играехме с китайски бели гуменки, които след 1-2 пъти ритане се късаха. Днес вие имате всички предпоставки да успеете. За тази цел обаче трябва да се трудите много.
От моето поколение, от около 20 души, 15 бяха много талантливи наистина, но въпреки това само няколко успяхме да стигнем до първия отбор на Локомотив, а след толкова години само аз и Валентин Галев продължаваме да играем. Като млад смятах, че съм страшно добър. Взеха ме в първия състав и започнах да правя петички и разни други измишльотини. След 4-5 години обаче осъзнах, че съм късал нервите на по-опитните, защото съм бил трагичен“, започна лекцията си Пеев.
„Във футбола ще има моменти, в които ще играете и ще печелите много пари. Но ще има и такива, в които ще ви е трудно – няма да играете или пък ще сте без отбор, няма да имате пари и пр. Това обаче не бива да ви отказва. След Локомотив например бях за една година в Левски, след което останах без отбор. Дори Доростол (Силистра) – клуб от „В“ група, не ме искаше в един момент, което звучеше абсурдно, при положение че бях младежки национал и продължавах да поддържам форма и тренирам с Левски. Тези моменти обаче не бива нито да ви разколебават, нито да ви отказват", върна се назад в годините юношата на столичните „железничари".
„Не трябва да гледате на играта само и единствено като начин за печелене на пари. Уважението, което може да получите от хората, не може да се сравни с нищо друго. Това, което вие направите през кариерата си, то стои зад вас целия живот. Вашите родители ще се гордеят с вас, вашите деца, вашите внуци... И след 50 години пак ще се говори за вас. Ето това е истинското признание. Парите, пак казвам, са основен фактор, но днес ги има, а утре – не. Това обаче, което можете да направите с футбола и с имената си, е нещо, което никой не може да ви вземе“, посъветва младите Дани.
„В чужбина осъзнаваш наистина кой си и какъв си. Там обаче е много по-отговорно, отколкото тук, в България. У нас отговаряш само за себе си, но навън трябва да направиш така, че след теб да не затвориш вратата и за други българи. Никога не трябва да се предавате. Трябва да сте много уверени дори и в периода, в който сте резерва.
Не трябва да се съмнявате в себе си, нито да стигате до етап, в който си казвате: „Край! Не ставам!“ Не, продължавате да тренирате и да се борите. Не се сърдите и не се карате с треньора. Ако има проблем, отивате и човешки говорите с него защо не играете, къде грешите и пр. В никакъв случай обаче няма да се отказвате“, завърши лекцията си един от голмайсторите на Витоша този сезон.
