В събота президентът на футболния клуб Сливен и кмет на града Йордан Лечков ще седне в ложите на "Българска армия" като съперник на ЦСКА. Бившият играч на червените води своя тим в София с надеждата, че сливенци ще покажат най-доброто от себе си. Пред "7 дни спорт" Лечков връща лентата и разказва спомените си от мачовете си за Сливен срещу ЦСКА, преживяванията си на Армията и очакванията за съботния двубой.
- Г-н Лечков, носили сте екипа и на Сливен, и на ЦСКА. Коя победа като футболист срещу червените ви е била най-сладка?
- Играли сме доста силни мачове с ЦСКА, но никой в Сливен няма да забрави финала за Купата на България през 1990 г. Тогава футболният съюз реши, че финалният мач за трофея ще се проведе в Габрово. Спомням си, че стадионът беше претъпкан, имаше хиляди привърженици от Сливен, дошли на мача. ЦСКА беше считан за фаворит в този двубой. Предната година бяха играли полуфинал с Барселона за КНК, станаха шампиони, разполагаха с най-силния отбор в България. Ние бяхме по-скромни, но силата ни беше в колектива. Мачът тръгна добре за нас, играта ни вървеше и спечелихме с 2:0. Единия гол вкара Валери Вълков, другият беше мой. Голяма радост беше!
- Всъщност дебютът ви в "А" група като футболист на Сливен е точно срещу ЦСКА в София. Какво си спомняте от мача?
- Беше през 1985 г., ЦСКА тогава бяха преименувани на Средец. Излязох без напрежение на стадиона, бяхме гости и нямаше какво да губим. Спомням си, че тогава контузих моя приятел Недялко Младенов. И до днес, като се видим, си припомняме този момент.
- Твърди се, че навремето Сливен е лягал на ЦСКА, тъй като двата клуба бяха армейски?
- Това е безумие, аз в уговорен мач между Сливен и ЦСКА не съм играл! Винаги сме излизали много мотивирани и се стараехме да покажем най-доброто от себе си. Как ще се предаваме, нали после цял Сливен ще ни се смее?!
- И преди сте казвали, че в Сливен сте имали щастието да попаднете на треньор като Людмил Горанов?
- Да, той е човек, който ми помогна да се развия много като футболист. И не само на мен, а въобще на отбора на Сливен. Навремето той пое един млад състав от кадърни футболисти и направи много силен тим. Людмил ни водеше и в големия финал срещу ЦСКА за купата. По-късно нещата, на които той ме е учил, са ми влизали в работа и докато играех в Хамбургер, Марсилия и Бешикташ.
- Играхте и за ЦСКА, макар и сравнително кратко време. Какво си спомняте от престоя ви на "Армията"?
- Когато дойдох, ми дадоха фланелката с №9. В ЦСКА тя означава много, тъй като е носена от едни от най-големите футболисти в историята на клуба. Тръгна ми много добре - за пет мача вкарах десет гола! Стоичков чак се беше притеснил да не взема да го надмина по голове за ЦСКА, той имаше 58, ако не се лъжа... Ицо тогава беше в Барселона, но следеше как се представя ЦСКА.
- Екипът с №9 в ЦСКА обаче изглеждаше прекалено задължаващ. Спомням си, че на вашия треньор Аспарух Никодимов често му се задаваше въпрос - защо Лечков не вкарва по два-три гола в мач?
- Помня, че в един момент от сезона ме беше налегнал някакъв голям карък. Имаше един мач, в който ударих три греди! А и честно казано, аз бях такъв тип футболист, че предпочитах да създавам голови положения, вместо да вкарвам голове. Имал съм ситуации, в които мога да избирам - да бия във вратата или да подам на съотборник, който също е в добра позиция. Винаги предпочитах второто, такъв беше моят футбол.
- Кой е мачът ви с екипа на ЦСКА, за който най-често си спомняте?
- Разбира се, това са двубоите с Парма. В първия мач на "Армията" завършихме 0:0. Не ни даваха големи шансове за реванша. Италианците водеха на тяхна земя с 1:0 и вече се чувстваха победители. И към края Велиян Парушев изравни 1:1 с глава. Елиминирахме италианците с гол повече на чужд терен. В София ни посрещнаха като герои, беше незабравимо. Освен това имахме голяма битка с Левски за титлата. В началото бяхме натрупали аванс, но след това те започнаха да ни настигат. Ние обаче удържахме до края и триумфирахме с титлата.
- Ще имате ли сантименти към ЦСКА, когато в събота седнете в ложата на "Армията"?
- Вижте, имам хубави спомени от ЦСКА, но аз съм си сливналия. Сливен е моят град, Сливен е моят отбор. Разбира се, уважавам ЦСКА като достоен съперник и като клуб, чийто екип също съм носил. Но съм от Сливен, това е.
- Какво очаквате от самия мач?
- Ние не сме под напрежение. Излизаме и играем. Нямаме поставени цели за класиране, участие в европейски турнири или нещо такова. Градим футбол, без да бързаме. Това, че през есента спечелихме мача с ЦСКА в Сливен, не означава нищо. Онова си е друг мач, сега предстои нов двубой.
- Твърде много се коментираха съдийските решения в двубоя на стадион "Хаджи Димитър" през есента?
- Според мен нещата се преекспонираха прекалено много. Аз използвам случая да благодаря на Димитър Пенев. Чичо Митко беше един от малкото, които запазиха мълчание и не започнаха да търсят оправдание в съдийството. Атаката дойде от странични хора. За мен това е минало, предпочитам да гледаме напред.
- Какво мислите за треньорската смяна в ЦСКА?
- Първо ще кажа, че чичо Митко е голям треньор, велик. За Любо съм сигурен, че ще успее.
- Имаше доста коментари, че на Любо Пенев му липсва достатъчно треньорски опит, за да се ангажира с ЦСКА?
- Глупости, не се връзвайте на такива думи. Бекенбауер и Кройф да не би да са имали чак толкова опит, когато станаха треньори? В ЦСКА е налице и примерът с Паро Никодимов - той пое отбора дори по-млад от Любо и направи от ЦСКА тим от европейска класа. Извинявайте, но това, което Любо го е видял и научил в Испания, е много по-голям опит. Любо разбира много футбола и това е ясно на всички. Според мен това е правилният път във футбола ни - да се ангажират млади и способни хора като него, като Краси Балъков, като Мъри Стоилов.
- На Любо какво ще му пожелаете?
- Много успехи начело на ЦСКА. Ама успехите, ако може, да дойдат чак след мача със Сливен.