Бившият футболист на ЦСКА Шикозе Удоджи се подвизава от миналия месец в Беларус. Нигериецът с наш паспорт подписа с „Динамо“ (Минск) и даде обширно интервю за местното списание „Офсайд“, в което говори много и за престоя си в България.
- Как се озова в България?
- Когато бях на 15 г., получих предложение да отида в школата на „Арсенал“. Родителите ми обаче не ме пуснаха, за¬щото бях още малък според тях. След година и половина ми се обадиха от академията на „Реджина“ и се отправих към Италия. През 2003 г. с мой приятел футболен агент заминахме на почивка в България. Стана така, че се разбрахме с един местен клуб да мина проби. Харесаха ме и подписах професионален договор. Във „Вихрен“ играх до 2007 г., а след това преминах в софийския ЦСКА.
- А как се случи така, че попадна в младежкия национален отбор на България?
- Получих български паспорт, защото без такъв не можех да участвам в официални мачове, и след това се случи една интересна история. Младежкият отбор игра контрола с Гърция през 2007 г., за която бях извикан. Представих се добре и вкарах 2 гола. На приятелската среща имаше скаути от Англия. Те ме харесаха и бях поканен в „Блекбърн“. Там останаха доволни от мен и изразиха готовност да ми предложат договор. Прът в колелото обаче сложи ЦСКА, на който вече бях футболист. Беше ми казано, че ако не подпиша договор за 4 г. с тях, ще остана без българско гражданство. Опитах се да съкратя срока на 2 г. Вече бях изкарал 5 г. в България и исках да играя на по- високо ниво. По-късно с помощта на адвокати си взех паспорта. Оказа се, че в момента, когато от ЦСКА (бос на „червените“ тогава отново бе Александър Томов - бел. ред.) са ме шантажирали, документите ми вече са били готови. Мафия...
- Имаше ли възможност да продължиш да играеш за България?
- След тази история с шантажа загубих желание. Още повече че се появи шанс да ритам за националния на Нигерия. Няколко пъти ми се обаждаха с покана да играя за България, но отказвах.
- Разкажи за периода си във „Вихрен“.
- „Вихрен“ е малък клуб. Там играех с №1. Този клуб ми е като баща. Там започна кариерата ми и го свързвам само с хубави спомени.
- Защо си играл там с вратарски номер?
- Това бе знак на уважение към мен от президента (Коко Динев - бел. ред.). Той каза, че аз съм най-добрият футболист в отбора и трябва да играя с №1. С №1 ритах и в „Брашов“.
- Във „Вихрен“ получи българско име - Митко Георгиев.
- Да, така е. (Смее се.) Президентът имаше малък син, който постоянно идваше на тренировките. След тях ми харесваше да си играя с него. За момчето беше много странно, че всички в отбора ми викат Удоджи. Интересуваше се откъде е това неразбираемо име. Опитах се да му обясня, че идва от баща ми, но за него бе трудно да разбере. То ме помоли да си избера някое по-просто име - българско. Когато пристигнах в България, ми хареса името Митко. Лесно се произнася. Затова го избрах. Когато на следващата тренировка момчетата почнаха да ми викат Удоджи, синът на президента извика, че се казвам Митко. След кратко време всички свикнаха да се обръщат към мен така. Феновете на ЦСКА често скандираха „Митко“ от трибуните.
- Разкажи за престоя си в ЦСКА.
- Това е велик отбор, с велика история. Единственото, което ме напрягаше в София, бе постоянната смяна на ръководствата. Нямаше чувство на стабилност. Много неразбираем мениджмънт. Харесваше ми да печеля трофеи с ЦСКА, а това ставаше често. Играехме редовно и в европейските турнири.
- Вярно ли е, че се познаваш с Димитър Бербатов?
- Да, имаме много добри отношения. Когато Бербатов играеше в Англия, по време на паузите в първенството тренираше с ЦСКА. Така се запознахме. Много готино момче. Постоянно ми казваше, че няма какво да правя в България и мястото ми е в Англия. Неговият агент се опитваше да ми помогне. Външно изглежда, че Димитър е много спокоен и сдържан, но когато се опознаеш с него, виждаш, че е много весел и общителен. Бербатов ми даваше съвети, които ми бяха много полезни.
- Играл ли си в дербитата срещу „Левски“?
- Да, по време на тези мачове атмосферата на стадиона бе луда. Наистина в момента градусът на съперничеството не е толкова висок, както преди. Нивото на футбола, както и на зрителския интерес пада. Така че дербитата от моето време абсолютно не са такива като сегашните. През 2006 г. „Левски“ игра в групите на Шампионската лига срещу яки отбори като „Барселона“ и „Челси“. На мачовете отидоха много хора, които бяха фенове на ЦСКА, но поддържаха „Левски“, защото играеше срещу грандове. Доколкото знам, и в Беларус се случва същото с „БАТЕ Борисов“, за¬ради който идват известни европейски отбори.
- Спомена, че имаш съпруга. А деца?
- С жена ми се запознахме през 2009 г. в България. В края на следващата година ни се роди дъщеричка, а след това направихме сватба. След още една година ни се роди син. Когато пристигнах в България, нямах за цел да си търся жена. Щом обаче я срещнах месец преди да отида в Гърция, разбрах, че това е любов от пръв поглед.
- А защо нямате автомобил?
- Когато играех за ЦСКА, си купих BMW Х6. Живеех в квартал, в който 6 човека имахме такъв автомобил. На всички ни ги откраднаха. На един даже разбиха гаража, свиха му Х6 и оставиха на негово място BMW Х5. Ето това е заменка (смее се).
Удоджи за ЦСКА: Мафия
„Спряха ме за Блекбърн с шантаж за паспорта, после загубих желание да играя за България”
