Тодор Янчев е емблемата на ЦСКА за новия век. Спечелил е всичко - три титли, две суперкупи и една купа на България. Рекордьор в историята на клуба по мачове в евротурнирите - 49. Има още 263 двубоя за “червените” в “А” група. Затова всички фенове на “Българска армия” го наричат просто Капитана. Отдавна Янчев е заслужил да бъде звездоносец и да се нареди до плеядата капитани на ЦСКА - от покойния Нако Чакмаков, през Димитър Пенев, Георги Димитров и Христо Стоичков. С раздялата с Янчев и треньора Стойчо Младенов ЦСКА загуби и последните шампионски гени в сегашния си вид.
- Липсва ли ви, че вече цяла седмица ЦСКА тренира, а вие не?
- Не просто ми липсва! Най-голямата ми болка в момента е. Когато съм бил жив и здрав, никога не съм стоял отстрани. За първи път ми се случва и повярвайте - боли много.
- Напуснахте заради отношението на шефовете към марката ЦСКА. Какво не ви харесваше?
- Начинът на управление преди всичко. В началото винаги намирах оправдание за шефовете. Казвах си, че им трябва време. Управляват огромен бизнес, но футболът е от друга материя. Тръгнах си, защото не можех повече да издържам това, което се случваше с ЦСКА. Не можех да гледам отношението към клуба, който е градил история, в който са играли славни личности. А постигнатото от тях се потъпква с лека ръка. Не можех да приема и отношението към легенди на клуба, които бяха поругани.
- Георги Илиев каза, че някой е манипулирал решението ви...
- Да, моята съвест. Не мога да стоя безучастен. Георги Илиев говори пълни глупости. Аз имам семейство, остават ми още девет месеца от договора, имам и една прилична заплата. Няма кой да ми повлияе да остана на улицата. Просто не можех да продължа да казвам на детето си да постъпва правилно, а аз да не го правя.
- Как приемахте в съблекалнята постоянните компромати, излизащи срещу треньора Стойчо Младенов?
- Ние сме футболисти и нямаме право да ги коментираме. Но напрежението между Младенов и шефовете беше видно, отразяваше се върху атмосферата. Играчите усещахме несигурност. За съжаление в ЦСКА от четири години треньорът не е фактор. Думата му не се слуша. А иначе отдавна съм казал, че е порочна практиката пешкира винаги да отнася треньорът, а играчите никога да не сме виновни.
- Толкова ли лош треньор е Стойчо Младенов, че беше уволнен дори дисциплинарно.
- В цялата ми кариера съм работил с много добри специалисти и винаги съм бил неизменен титуляр. При това не само в ЦСКА. При Стойчо Младенов постигнах най-големите си успехи и по най-категоричен начин. Винаги когато е поемал ЦСКА, е предавал шампионския дух на отбора. Не само - възпитава футболистите с философията на клуба.
- Забавените заплати са формалният повод да разтрогнете договора си. Имало ли е случаи, когато собствениците обещаваха и не изпълняваха при даването на заплати?
- Имало е много обещавания, които не са изпълнени. Проблемът не е, че забавят дадено плащане. В цял свят има финансова криза. Който е играл в Западна Европа, знае, че го има навсякъде. По-лошото е, когато обещаваш и не изпълняваш. Футболистите винаги сме се отнасяли с разбиране към забавянията. Всеки може да потвърди, че аз от всички най-малко съм хленчил за пари.
- Съмнявали ли сте се в лоялността на ваши съотборници?
- Никога не съм вярвал, че футболист на ЦСКА може да играе против отбора. Затова казвам, че нямам съмнения. Аз спя спокойно, дано така да е с всички.
- Обади ли се някой да ви покани в ЦСКА през последната седмица?
- Говорих единствено с изпълнителния директор Венцислав Живков още в понеделник. Той е коректен човек и винаги сме работили добре. Каза ми да размисля и че не трябва по този начин да завършва кариерата ми в ЦСКА. Но обясних на Живков, че решението ми не е плод на емоция, на импулс. Напротив - много добре го премислих. Само аз си знам колко е тежко. Повтарям и пред вас - не напуснах ЦСКА заради пари.
- Кой е най-големият абсурд, който се случи през 2012 година?
- Класацията ще е доста трудна. Всеки месец се е случвало нещо абсурдно. Неслучайно след всеки мач казвах, че изпращаме най-трудната година в историята на ЦСКА, която никога не трябва да се повтаря. Ще дам само няколко примера - кой отбор излиза в евротурнирите с 13 футболисти? ЦСКА. Не се оправдавам за отпадането от “Мура”, това беше срамна страница. Страница, предизвикана от всички абсурди, които се случваха и се случват в клуба. Но дори тя не подейства като електрошок, с който нещата да потръгнат. След това дойдоха първите четири кръга, когато бяхме общо 11 картотекирани футболисти. И стигам до може би най-големия абсурд - нито един домакински мач не беше на нашия стадион и никой не го отрази като минус. Митарствахме от град в град, от стадион на стадион. А ЦСКА винаги е бил най-силен, когато е на “Българска армия”. Ще продължа, че в последните два месеца имаше несигурност в отбора. След всеки мач хора обясняваха, че този или онзи не става за ЦСКА, без сезонът да е приключил. В и без това тежката ситуация в съблекалнята това е последното нещо, което може да мотивира играчите.
- По това време преди година чакахте присъда за допинг. Тогава ли ви беше по-трудно или сега?
- Със сигурност сега. Тогава знаех, че не съм виновен и ще плащам за чужди грехове. Тренирах всеки ден, макар не с отбора. Бях силен и уверен. И стана - пак бях на терена с червената фланелка. Сега съм убеден, че взех правилното решение.
- Три пъти сте шампион с ЦСКА. Какво беше различно преди?
- Организацията и структурата в клуба. Треньорът беше оставян спокойно да работи, да налага идеите си. Дисциплината беше на много високо ниво. Публиката беше единна, идваше на стадиона, подкрепяше ни. Твърдя, че феновете ни са барометърът за състоянието на ЦСКА. И най-силният играч. За хората, които не са играли, е трудно да разберат колко много значи да видиш пълните трибуни. Чувстваш, че си хиляди пъти по-силен и добър. Важното е, че сега всички подкрепят решението ми. В това число и феновете. Щастлив съм, че са ме оценили, това е смисълът на цялата ми кариера. Пари се печелят и губят, но споменът за победите и любовта на феновете са безценни.
- Помните ли първия и последния си ден в ЦСКА?
- Забравят ли се? Още в деня на първия ми мач срещу “Литекс” през 2000 година публиката с гръм и трясък ме подкрепи. Вдигна революция пред БФС, за да взема картотека. Как да предам тези хора. Тръгнаха да се бият за мен, без да ме познават! Последният ми ден беше тъжен. Един от най-тъжните в живота ми. Почти не съм спал. Знаех, че ще изведа ЦСКА за първа тренировка...
- Какво не успяхте да постигнете с ЦСКА?
- Много исках още веднъж да вдигна шампионската купа. Бяхме толкова близо до нея. Но сега титлите не са най-важното за ЦСКА. Приоритетът сега е клубът да се изправи на крака.
- През лятото можеше да изиграете юбилеен 50-и мач с ЦСКА в евротурнирите.
- Не съм и искал да подобрявам рекорди. Единственото ми желание е било да играя за ЦСКА. Горд съм, че имах възможността да се докосна и да бъда малка частичка до историята на най-великия български клуб.
- Мислите ли за деня, в който отново ще работите в ЦСКА?
- Моето сърце е в ЦСКА. Никога не съм искал ръководни постове, а само да съм на терена. Бих се върнал при други обстоятелства. Винаги бих искал да работя и помагам на любимия ми отбор.
- Какво спешно трябва да се промени в ЦСКА, за да тръгне отборът нагоре?
- Цялостното мислене. Да се сложат хора, които обичат клуба и гледат да го развиват. Жалко е да потъпкваш и да не надграждаш.
- Решихте ли дали ще продължите да играете?
- Имам две оферти. Но в главата ми е такава каша, че не мога да дам отговор и на себе си дори. Объркан съм и засега не бързам с решенията. Играе ми се, но не съм сигурен, че бих искал да нося екипа на друг отбор.
Боян Бойчев, "Труд"