Целокупният български народ или поне тази част от него, която се интересува от родния футбол, бе вперил поглед в телевизорите вчера около 15,00 часа. Очакваше се на стадион "Хювефарм Арена" в Разград да се проведе решителната битка за титлата между Лудогорец и ЦСКА.
Интригата наистина бе голяма - "червените" тъкмо бяха наближили съперника на 3 точки, имаха зад гърба си 8 поредни победи и самочувствие да превземат върха. В същото време деветкратните шампиони изглеждаха здраво разклатени след драматичната загуба на "Лаута", а литовският треньор Дамбраускас - подложен на огромно напрежение.
Какво се случи на терена? Нищо подобно на дерби и то по една единствена причина - трагичната игра на ЦСКА, чийто отбор така и не отправи удар в очертанията на вратата за 90 минути. Загубата за "червените" фенове става още по-болезнена, защото най-добър на терена за съперника беше големият им любимец до преди половин година Кирил Десподов. Който спокойно можеше да качи бившия си отбор на разлика, ако беше реализирал двете стопроцентови положения през първото полувреме...
Всъщност като прибавим и героичното спасяване на новия защитник Кох в края при перфектната контра на Доминик Янков и Клаудиу Кешерю, се оказва, че тази сутрин можеше да осъмнем с историческа тежка загуба на ЦСКА в Разград...Макар, че и 0:1 в този момент е достатъчно болезнено за всички, които обичат "армейския" тим.
Големият въпрос е защо се стигна до този крах и кой е виновен. Като оставим настрани като абсолютно несъстоятелни вечните теории на някои "червени" фенове за някакво задкулисие, то безспорно основните причини са три - напускането на "тримата големи" от есента Антов, Санкаре и Али Соу, неспокойната обстановка в клуба след обявеното напускане на собствениците и тактиката на треньора Бруно Акрапович.
По въпроса за продажбата на Антов и Соу и раздялата със Санкаре се изговори много, но няма две мнения по въпроса, че ЦСКА засега не разполага и не се знае дали някога ще разполага с равностойни техни заместници. Пребледнелият от уплаха Гълъбов, тичащият напред назад като "муха без глава" Йомов и все още аклиматизиращият се по нашите географски ширини Кайседо са доста далеч от нивото на триото и е логично в играта на отбора да настъпи осезаем спад. Всъщност той се усети още в снега на "Овча купел" и домакинството на Черно море, измъкнати буквално на косъм от ЦСКА.
И както гласи старата българска поговорка, стомната се счупи на третия път...И то точно на най-неподходящото място. И в най-неподходящия момент. Всъщност, ако Ганчев и Инджов са целяли някакъв обединяващ ефект с анонсираното си, но явно неосъществено напускане, то се получи точно обратното. Няма как да бъдат на 100 процента мобилизирани чужденци, дошли да изкарат някое евро в България, които е логично да се притесняват за бъдещето си. Затова е наложително час по-скоро Гриша Ганчев да удари по масата и да каже кратко и ясно: остава или не в Борисовата градина...
И тук вече стигаме и до Бруно Акрапович. Босненецът в последните няколко години си изгради имидж на блестящ тактик и мотиватор, което е в основата на успехите му. Всъщност малцина вече помнят, че всъщност големите успехи в треньорската кариера на Бруно започнаха след идването му в България и бяха резултат и на щастливо стечение на обстоятелствата.....
Вчерашният мач, обаче компрометира до голяма степен двете мантри за Бруно. На стадиона в Разград ЦСКА беше всичко друго, но не и мотивиран за битка до последна капка кръв отбор, пред когото се е открил невероятен шанс да атакува така мечтаната титла. Отделно от това в играта цареше тотален хаос, а броящите си на пръстите на едната ръка полуситуации за гол се получиха след статични положения...
А това да сложиш срещу най-добрия нападател на противника Кирил Десподов по фланга футболист като Синклеър, който никога не е играл на тази позиция си е просто самоубийство....Защото именно от дясно на защитата на ЦСКА се реши мача, а с него и до голяма степен борбата за титлата. А да започнеш със смените чак около 75-та минута, след като до момента на терена не се получава нищо пък е белег за страх, нерешителност и абдикиране пред противника. Нещо, което е твърде притеснително за "червена" България, вярваща до този момент безрезервно на Бруно Акрапович...
Какво да кажем за Лудогорец. Симпатягата с очилата от Литва Дамбраускас "се върна в играта" след загубата на Лаута и може спокойно да си отдъхне. Неговият отбор за пореден път показа, че е далеч от най-добрите си дни, когато играеше като равен с равен срещу Реал Мадрид, Ливърпул, Арсенал и ПСЖ...Но е достатъчно силен, за да спечели след няколко месеца историческата Десета...
