Сидибе носи първата победа на Стоук във Висшата лига

Един играч фокусира интереса на червените привърженици през последната седмица. Той е бивш национал и автор на 5 гола във Висшата лига на Англия.

Мама Сидибе и семейството му напускат родината си Мали, когато новото попълнение на ЦСКА е едва на 2 годинки. Баща му Сюлейман смята, че 10-хилядното градче Кремис не може да предложи много възможности за развитие, поради което, подобно на много хора с африкански произход, решава да потърси щастието във Франция. Това обаче е на косъм да се окаже пагубно за сина му, който, вместо да се възползва от възможностите на европейската държава, се забърква с лоша компания. Животът му е на път да се провали, но точно татко му го спасява. Благодарение на него Големият Мама се превърна в едно от известните имена в английския футбол, а през настоящата кампания и родните фенове ще могат да се убедят в колорита му. Стига, разбира се, да се опази от контузии, които напоследък го съпътстват непрекъснато.

"Израснах в много лош район в предградията на Париж. Много от приятелите ми отидоха в затвора, други починаха. Загубих четирима от тях, някои заради схватки между улични банди, други заради различни инциденти. Когато си в такава среда, нямаш избор - трябва да се впишеш в нея. Момчетата от моята компания имаха пари, правеха далавери, трябваше и аз да изкарвам нещо. Затова започнах да продавам наркотици", призна Сидибе пред "Дейли Мейл" преди няколко години.

Тази история звучи странно, имайки предвид, че идва от човек, защитавал цветовете на отбори като Суонзи, Стоук и Шефилд Уензди. И не само това. Нападателят освен с дългата си кариера на Албиона е известен и с изключително доброто си сърце. Често посещава различни училища, докато е на Острова. Там помага на децата с уроците по френски, понякога им говори и за ползата от спорта, давайки за пример собствения си живот.

Все пак какъв е пътят от продажбата на наркотици до футболните терени в Англия и по света? "Много се страхувах от баща ми. Той непрекъснато следеше какво правя, не се церемонеше да ме удря, ако го ядосах. Като тийнейджър бях събрал много гняв срещу него, но сега осъзнавам, че е направил всичко за мое добро", споделя 193-сантиметровото острие. Точно заради татко си той зарязва престъпния начин на живот и се отдава на футбола. В началните етапи на кариерата си рита за нискоразредните френски Ред Стар 93 и Париж-Шарентон. Когато е на 21, заминава за Уелс, където подписва със Суонзи след успешно изкарани проби. Дебютира за лебедите в първия двубой от сезон 2001/02, тогава отборът още е в Трета дивизия. В първия си мач се разписва за победата с 3:1 над Макълсфилд. С течение на времето блести все повече и повече и през зимата на 2001 г. Барнзли предлага 200 000 паунда за него. Сидибе обаче отказва предложения му договор. Малко след това се контузва, отива да се лекува във Франция. Не се връща навреме в лагера на тима, глобен е. Настройва се срещу ръководството и след само година на "Либърти Стейдиъм" напуска, преминавайки в Джилингам.

За времето си това е добър трансфер. Джилингам се подвизава в старата Първа дивизия (днес Чемпиъншип). При червено-сините е основен играч, но не успява да блесне. За три сезона участва 6 115 мача, но вкарва едва 13 попадения. През 2004/05 пък клубът изпада, а Сидибе по никакъв начин не помага за евентуално спасение (35/2).

Малко странно с оглед на бледото му представяне, Мама е привлечен от Стоук през лятото на 2005 г. Грънчарите са още в Чемпиъншип в онзи период, а малиецът отново не прави впечатление на кой знае колко класен състезател. Все пак изкарва там цели 8 години, а със сигурност ще остане завинаги в сърцата на феновете на червено-белите заради един специален момент. На 23 август 2008 г. вкарва третия гол при 3:2 над Астън Вила, което е и първата победа на Стоук във Висшата лига. През зимата на тази година започват и проблемите му с травми, от които не може да се отърве и досега. През декември контузва коляното си, след 2 месеца в лазарета се завръща само за да получи нова травма на същото място още на загрявката преди двубоя между резервите на Стоук и, по стечение на обстоятелствата, отново Астън Вила. Следват периодични завръщания, които биват помрачени от нови контузии. Особено неприятни са травмите в ахилесовото сухожилие, заради които получава доста груби подигравки. "Ахилесът му сякаш е направен от кашкавал", пише фен на Шефилд Уензди в официалния форум на тима, когато научава, че Мама ще отиде при бухалите миналия сезон.

Той често влиза в новините по неприятни поводи. През 2007 г. е наръган по време на двубой между Мали и Того, който страната му печели с 2:0. Треньорът на Мали Жан-Франсоа Жодар казва пред "Екип": Сидибе бе наръган в ръката, а Фреди Кануте бе бит с колан от бесни фенове на Того. Беше ужасно, все едно сме на война."

Едва ли има човек, който по-малко да заслужава подобно отношение. Да, Сидибе не е брилянтен футболист, а в кариерата си досега няма сезон с вкарани повече от 9 гола. Верен на традицията, "Тема Спорт" потърси мнението на колегите от Англия за играча.

"В никакъв случай не мога да го определя като класен състезател. Често се разправя със съдиите, проси си нарушения, изпуска чисти положения. Но поне е свестен човек с добра душа", казва Матю Уолъс от sportsun.org.

Лошото е, че в случая ЦСКА няма нужда от добри хора, а от добри футболисти, които да помогнат на армейците да се възстановят от трудностите, които изживяха в последно време.

Тиан Станчев, „Тема спорт”