Съвсем близко е новото футболно първенство на България и единствената причина то да се състои е евентуалното сваляне на Лудогорец от трона.
Защото десетата поредна титла на Разград ще е десетият пирон в ковчега на българския клубен футбол. Писал съм много по темата и няма да обяснявам защо.
На старта на Първа лига най-важният въпрос е има ли тим, способен да прекъсне зеленото робство. И отговорът е - единственият през това първенство, който може да конкурира Лудогорец, е ЦСКА. Да конкурира е едно, да изпревари е съвсем различно.
И затова, вместо да се впускам в анализ на моментната кадрова картина, ще потърся аналогии в миналото. На първо място отбелязвам факта, че в 72-годишната история на червения клуб, създаден да побеждава у дома и извън пределите на родината, периодите без титла са били огромна рядкост. Три до максимум четири години са били сушавите за армейците сезони до началото на демокрацията. Тогава настъпи първият по-дълъг период от 5 години без шампионско отличие. После границата скочи на 6 години до 2003-а, но това е нищо в сравнение със сегашните 12-13 години. Равно е на цяло училищно образование плюс първата от университета. Това за клуб като ЦСКА е равносилно на унищожение. И едно голямо чудо на съвременна България е, че ЦСКА и без никакви успехи продължава да бъде водещата футболна марка на държавата с милиони последователи. феновете доказаха, че не успехите са били в основата в тяхната отдаденост, а огромната страст и емоция.
Ситуацията с феновете е отлична. Проблемът е, че тези фенове заслужават много повече. Те заслужават да видят отплата за своята любов. Те своето от трибуните го доставят, но долу на терена нещата са далеч от историческата същност. И може би сегашните собственици, ръководители, директори, мениджъри, дори треньори и футболисти трябва да влязат в час по история. По съвсем нова история от сегашния 21-и век. Само щрихирам как ЦСКА се върна на върха през 1997 година със златен дубъл. Клубът беше в цветущо финансово здраве благодарение на Мултигруп, бе привлечен най-добрият тогава български треньор Георги Василев и бе направена качествена селекция от добри български футболисти. И трябваше много малко ЦСКА да се върне там, където им е мястото. Това беше отдавна – преди как беше осъществен шампионският блицкриг през 2003 година. Мисля, че изследването на онзи период ще е от голяма полза. Левски бе в серия от три поредни титли, над „Герена" се изливаше златен мобилтелски дъжд. Сините разполагаха с много силен отбор като единици. Селекцията се правеше за милиони, имената на треньорите бяха огромни табели. Всяка година започваха с лелеяната цел да попаднат в групи на Шампионската лига. Паралелите със сегашния Лудогорец поне според мен са налични.
През лятото на 2002 година ЦСКА бе досущ в същото положение както и сега. Собственик беше могъщият Васил Божков, пари имаше бол, селекционираните футболисти бяха класа, но въпреки добрите предпоставки ЦСКА бе аутсайдер в битката за първото място. Първенството обаче започна и аутсайдерът навъртя 13 поредни победи. Междувременно одруса Левски с 3:0 и му написа абдикацията. ЦСКА финишира убедително и мощно на първото място с шест точки аванс. Титлата обаче практически бе спечелена още през есента. В резюме това е рецептата през 2021 година ЦСКА да се върне на върха. Общо взето, друг път това да се случи няма. Да чакат на милостта на Лудогорец няма как да стане.
Съзнателно пропуснах нещо фундаментално важно. Кой осъществи блицкрига и извоюва победата. Ами вече се досетихте - Стойчо Младенов. За да върнеш ЦСКА там, където им е мястото, ти трябва някой като Стойчо Младенов. Някой, който хем да е добър треньор, хем да е мотиватор, хем и смело да влиза в битките срещу враговете. Потърпевш съм лично от неговата изпепеляваща войнственост. След години ми каза - извинявай за циничните думи, но за ЦСКА съм готов на всичко. И го разбрах и му дадох прошка. Такива като Стойчо живеят в перманентна война и са готови през трупове да минат, за да постигнат целите си. А неговата цел е ЦСКА да е на първо място.
Да си припомним какво направи Стойчо в онези славни за ЦСКА дни. Изгради солиден тим с ясен, здрав гръбнак. Много силна българска част, съставена от Велизар Димитров, Емил Гъргоров, Светослав Петров, Тодор Янчев, Йордан Тодоров, Гошо Антонов, Христо Янев, Сашо Томаш. В добавка ярки чужденци в лицето на Гай, Шакири, Брито, Мукаси, Жоао Карлос. То се вижда и с просто око, че празно място и слаба позиция онзи тим е нямал. И както се казва - ЦСКА си стана отбор за нула време. Всичко обаче Стойчо си правеше сам. И както се казва - успехът отива при смелите.
За да повярват днес феновете на ЦСКА, че нещо подобно се случва, трябва само да съпоставят онзи и днешния отбор. За съжаление разликите са много повече от приликите. Общото е, че ЦСКА има много солидно ръководство в лицето на Гриша Ганчев. Той е доказал, че може да става шампион и да прави силни отбори. Оттам нататък обаче всичко е енигма. Сега треньор на ЦСКА е Стамен Белчев, човек, който никога не е виждал злато нито като футболист, нито като наставник. Но е от Магнаурската школа на българското треньорство и неговият ментор е ставал много пъти първи не само в България. Да приемем, че това е някакво основание за надежда. След това отиваме при футболния материал. Този ЦСКА има няколко не-лоши български футболисти - Антов, Турицов, Малинов, Занев, Тонислав Йорданов, Ахмедов, Гълъбов. От тях само първият е неоспорим и е безспорно богатство за червения клуб. Другите трябва да направят пълна промяна, за да бъдат сравнявани с шампионите от 2003 година, доколкото изобщо това е възможно. И най-важният сегмент - чужденците. Сега те са в пъти в повече и цялата надежда на феновете ляга върху техните плещи. За съжаление обаче и сегашните чужденци не са като предишните. Да сравним само едно от сегашните крила Енрике или Кери с Жоао Паоло Брито. Ами разликата е от небето до земята. Онзи Брито, за когото писах, че е само с един финт, е като Стърлинг в сравнение със сегашните. Един финт, ама противниците се хващаха всеки път!
На феновете на ЦСКА не им трябват празни приказки и обещания. Те не могат повече да чакат. 13 години са прекалено много. Няма време, както казваше човечето от играта по телевизията. Този порочен модел всяка година да идват петима-шестима и до зимата да се чудят дали са за ЦСКА, или не, не е продуктивен. Матей, Юга, Санкаре, Кейта на хартия хващат окото. На терена обаче нищо не се знае. В мача с Монтана Матей бе като плаха ученичка на фона на Антов. Видя се, че Юга и Санкаре са научени, шлифовани футболисти, но поне на този етап са за 45 минути, а не за 90. Изглеждат тежки и неготови, а това го признава и треньорът Белчев. Вратарят Евтимов се представи толкова зле през второто полувреме, че сега ще трябва да му вземат психолог. Въобще по нищо не изглежда, че в ЦСКА са застанали готови на старт и само чакат изстрела на пистолета, за да полетят. А както се казва, 8 месеца ще минат бързо и поредният шпалир за десетата зелена титла трудно ще бъде преглътнат от червената армия. Разжалва-нето не може да продължава до безкрай. Време е армейският генерал на българския футбол да облече отново своя празничен мундир.
Разжалваният си иска пагоните обратно
Футболната червена армия е създадена да побеждава, загубите я водят към делегитимиране
