Директорът на школата на ЦСКА Пауло Кардосо даде интервю за "Тема Спорт", в което говори подробно за своето виждане за развитието на академията. Португалецът засегна и редица други въпроси като важността на резултатите и психологията при подрастващите. Срещата с Кардосо продължи малко повече от 40 минути. С него разговаряме на английски в едно от бунгалата на Панчарево. Ибериецът мисли и приказва доста бързо, въпреки че не използва родния си език.
Г-н Кардосо, как се стигна до привличането ви в ЦСКА и кой беше първият човек, който ви предложи да преминете в клуба?
- Миналата година, през септември или октомври, мой приятел ми спомена, че ЦСКА се оглежда за директор за школата и ме попита дали съм свободен. Няколко месеца преди това се бях прибрал след двегодишен престой в най-големия австралийски клуб - Мелбърн Виктъри. Там обаче ми беше твърде далеч от Португалия. Така че, когато приятелят ми каза за ЦСКА, отговорих: "Разбира се, че съм свободен". В същото време работех за португалската футболна федерация, като се занимавах с лицен-зирането на академии в страната. Това обаче не беше нещо, което ми харесваше. Затова си казах: "Защо да не пробвам в България". Дойдох в София да огледам условията, а към края на годината вече завързахме по-сериозен контакт с ръководството и подписахме договор. Нямаше как да дойда веднага, затова стартирах своя проект през февруари.
Какво представлява този проект?
- Клубът има визия да изгради процес, по който да произвежда играчи за първия отбор. Това е изключително важен приоритет за ЦСКА. Сега се опитваме да създадем подходящите условия това да се случва. Това ще е полезно както за имиджа на отбора, така и за финансовото състояние на клуба при бъдеща продажба на някой талант. Това е част от визията за развитие на ЦСКА. Сега постепенно се създават всички условия, за да го постигнем.
За какви условия става въпрос?
- Необходимо е да използваме най-добрите практики от цял свят и да ги адаптираме към ситуацията тук. На първо място е селекцията на футболисти, след това как ги развиваме, също така методологията и начинът на работа на треньорите. Важен е и самият начин, по който промотираме играчите в представителния отбор. Преди да вкараме момче от школата в първия тим, той трябва да е готов и да е достатъчно добър. Вече имаме момчета, които тренират с мъжкия отбор, а през януари вероятно ще има още повече деца, които ще започнат с първия тим. Това не е краткосрочен процес, но очаквам да видим някакъв резултат скоро. Ние имаме ясна визия къде искаме да сме след 4-5 години.
Има ли специфичен игрови стил, който искате да наложите в школата?
- ЦСКА е голям клуб, така че трябва да създаваме състезатели, които имат капацитета да играят доминантен и атрактивен футбол. Идеята е да произвеждаме играчи за големи отбори, на високо ниво. Тук нещата не опират до пасове на късо или дълго разстояние. Става въпрос за нещо много повече. Момчетата трябва да разбират всичко за играта да проумяват какво се случва на терена. Понякога играеш с къси подавания, друг път с дълги, понякога разчиташ на дълбока преса, друг път не толкова. Това е като да си студент. Отиваш в университета и трябва да знаеш всичко в своята област. След като започнеш да работиш, вече специализираш в по-конкретна област. Така че ние трябва да създадем футболисти, които да са способни да играят в най-разнообразни схеми. Никога не знаеш какво ще се наложи на дадения състезател да прави в бъдеще. Ще ви дам пример с Висшата лига на Англия. През миналия сезон абсолютно всички отбори са си сменяли схемата в хода на сезона. Най-малко промени е направил Манчестър Сити - четири схеми. Сами разбирате за какво разнообразие става въпрос. Така че трябва да научиш момчетата да разбират играта. Естествено, ЦСКА има своята философия и традиции - доминантен и атрактивен футбол. Но не-винаги и не срещу всеки опонент е възможно да играеш по този начин. Така че трябва да си подготвен за всякакви варианти, да имаш повече от едно решение и да си способен да играеш в повече от една схема.
Вие сте директор на школата близо година. Каква част от вашите цели изпълнихте дотук?
- Малко по малко променяме имиджа на школата. Когато хората гледат нашите формации, те виждат, че нещо се променя. Постепенно изграждаме по-добри играчи. Имаме и повече национали. Вече сме доста по-организирани. Променихме някои кадри в щаба. И това е едно от нещата, които ще опитаме - да имаме най-добрия възможен щаб около играчите. Това се случва постепенно. Разбира се, има много неща за правене. Но за този период от време, в който съм тук, съм много доволен от усилията на всички - играчи, родители, щаб, треньори. Също така нашият капацитет да привличаме футболисти е по-голям отпреди - по-атрактивни сме за играчи, а и за треньори.
Какво е значението на резултатите в детско-юношеския футбол?
- Това е хубав въпрос. Отправната точка е, че няма отбор и играч в света, който излиза на терена, за да загуби. Разликата идва оттам какво ще направиш, за да победиш -какви са критериите, каква е методологията, дори каква е етиката ти. Побеждаването е важна част от процеса, но резултатът е последствие от твоето представяне. Понякога играеш ужасно, но печелиш. Съдията може да е направил грешка в твоя полза. Затова за мен е много важно представянето на отбора. За да се представяш добре, трябва да имаш качествени играчи, качествена подготовка за мачовете и методология. Така че ние не работим за резултати, а за представяне. Ако не показваме добро представяне, трябва да разберем какви са причините и да се поправим. Тук искам да посоча една от най-големите грешки, които се правят в България. Говоря най-вече за възрастите между 11 и 15 години. Когато селектираш футболисти, ти мислиш за резултатите сега, а не за резултатите в бъдеще. Ние не подбираме най-обеща-ващите играчи, а тези, които се представят най-добре в настоящия момент. И това е огромна грешка! Трябва да намериш баланс и компромис. Възможно е да има момчета, които не са на толкова високо ниво в настоящия момент. Причината може да е, че са дребни, не са достатъчно силни, но ако имат футбол в себе си, ние трябва да ги задържим, да сме търпеливи към тях и да създадем нещо от тях. Целта е да развиваш футболисти, а не да постигаш някакви мимолетни резултати в школата.
На каква възраст започва процесът по изграждане на един играч за представителния отбор?
- В момента, в който се присъединиш към академията. Е, трудно е да прецениш дали едно момче на 6-7 години ще стане професионален играч. Нещата не работят така. В този момент най-младите в школата на ЦСКА са набор 2012 година. Те са на 7. Не мога да кажа дали ще станат футболисти. Но от момента, в който дойдат, ние трябва да им даваме това, от което имат нужда на своята възраст. И оттам последователно в отделните възрасти нещата се променят. Както знаете, първо има по 5 играчи от отбор на терена, после 7, 9 и накрая 11. Това са различни принципи на играта. Затова имаме една методология за децата до 13-годишна възраст и различна за тези над 13 години. Това е цикъл. Отиваш в гимназията, а след това в университета. Но можеш да отидеш в университета само ако си готов. Отнема време и за треньорите да се адаптират, пък и за футболистите. Но постепенно ще стигнем там, където искаме, а след две години се надявам да видим големи резултати.
Преди няколко месеца ръководството закупи специален софтуер, в който треньорите трябва да въвеждат информация за всеки играч. Доколко успешно работи тази система?
- Една от ключовите точки на този процес е, че цялата информация принадлежи на клуба, а не на мен или на треньорите. Всичко, което правим, принадлежи на ЦСКА. В този софтуер, с който разполагаме и който опитваме да интегрираме, искаме да въвеждаме информация за Всички мачове, тренировки, доклади на скаутите, медицински данни... Всичко, което се случва в школата. Опитваме се да го въвеждаме, а помага доста и при комуникацията. Знам кой колко е играл, дали е имал контузии и така нататък. А когато напуснеш школата, тази информация остава за ЦСКА. И ако дойде нов директор или треньор, той ще разполага с нея. Просто отваряш и виждаш всички данни. Ние не можем да помним всичко.
Но всеки треньор ли въвежда необходимата информация, защото звучи доста трудоемко?
- Едно от нещата, които искам, е да се разбере, че работата на треньора в школата не е 90 минути на ден по време на заниманието и после да си ходи вкъщи. Не става така. Треньор в академията е професия на пълно работно време. Такa че всички трябва да публикуват поне базовата информация. Може ли да бъде по-добре? Може. Ще стане ли по-добре? Ще стане. Но ако треньорът иска да се развива, трябва да си върши добре работата и да осъзнава, че е на пълно работно време. Ако отидете в Германия, Испания, Португалия, използването на този софтуер изобщо не подлежи на дискусия. Ти си абсолютно задължен да го използваш, това ти е сред основните задължения. При нас не се случва на сто процента, но постепенно ще стигнем там, където трябва.
Колко голям проблем е езиковата бариера за вас?
- Това е най-големият ми проблем. Трябва да науча български. Работя за това. Част от треньорите говорят английски, а Даниел Моралес знае португалски, но комуникацията с играчите и родителите е най-голямата ми бариера. Когато говоря с тях, не го правя по естествен начин защото първо трябва да помисля какво казвам. В същото време е необходимо да предам кристално ясно послание. Позитивното е, че мисля, преди да кажа каквото и да е (смее се Но това е най-голямото ми предизвикателство. И трябва да овладея много по-добре българския език. Надявам се да стане в близко време. Второто ми най-голямо предизвикателство след езика пък е да предам професионалната култура на треньорите от западните държави.
В момента колко играчи в академията виждате, които потенциално биха могли да станат част от представителния отбор?
- В това отношение трябва да погледнем най-вече момчетата от 16-годишна възраст до 19. Изготвил съм списък с топиграчите, който съм предоставил на Борда на директорите и на треньорите. С този списък са запознати само хората, които трябва да са запознати. В момента в списъка има около десет играчи, за които смятаме, че е възможно да пробият. Но реалността е такава, че ако успяваме всяка година да даваме по един футболист за представителния отбор, то значи нашата мисия ще е изпълнена. Това е разумната цел и обективно погледнато - ще е страхотно, ако я постигнем. В наборите от 2001 до 2004-а мога да кажа, че наистина можем да даваме поне по един играч на година за представителния отбор. А ако можем да даваме и по двама-трима - това ще е прекрасно. Засега целта ни е по един. Това е постижимо.
Разкажете повече за работата с подрастващите в психологически план?
- Навсякъде по света това е едно от най-трудните неща. Да тръгнем оттам, че самите треньори обикновено нямат много познания в областта "Психология". Понякога те самите не са готови да работят с психолози. Ако трябва да намеря слабост в школата, това е една от тях. Трябва да намерим време да работим върху психологията. Човек взима решения на база своето емоционално състояние. Понякога обаче го забравяме или просто не знаем достатъчно по тази тема. Треньорите и хората си мислят, че знаят много за това, но се заблуждават. Много е важно колко силни сме ментално, как контролираме емоционалното си състояние, доколко ни влияе притеснението и така нататък. В мо- мента работим по въпроса с един от нашите отбори. Но работата трябва да започне с треньорите и ако го правиш, те автоматично ще започнат да предават своите знания на играчите. Отделяме специални ресурси по тази тема, защото психологията е жизненоважна.
Защо се получава така, че футболът в България е значително по-бавен като темпо от този на Запад?
- Да, скоростта на играта тук определено е доста по-бавна. Най-добрите играчи просто правят нещата по-бързо и мислят по-бързо. Нещата опират до взимането на решения, капацитета да прилагаш това, което знаеш, а значение има и психологическата страна, футболистите на Запад просто разбират по-добре играта и правят нещата правилно. Те знаят как да правят това, което искат. Реално играчите на Запад не са много по-бързи, отколкото тук, разликата идва оттам, че мислят по-бързо Това е съществен проблем в развитието на футболистите. Ако даден играч не знае определени елементи, той се нуждае от повече време, за да вземе решение на терена. В случай обаче че е развит както трябва, то тогава взима решения за много по-малко време, а освен това е способен да действа на много сгъстено пространство. Всичко това ускорява играта, футболистът действа по-бързо и на по-малко пространство, защото знае как. Затова децата трябва да бъдат научени как да ускоряват действията на терена. Необходимо е те да разбират играта, да разбират своята позиция на терена, да знаят какво да правят, преди топката да е стигнала до тях, а също и да знаят как да я поемат. Голямата цел във футбола е да си отвориш достатъчно пространство и да имаш достатъчно време, за да направиш следващия си ход. Играчите на Запад просто умеят по-добре да използват времето и свободното пространство, което имат. Те действат с половин секунда по-бързо от теб и това е достатъчно - дори само правилното позициониране им е свършило работата. Всичко това е част от нашата методология в ЦСКА и опитваме да учим децата.
Какво още е необходимо да се изгради в Панчарево?
- Имаме план за това и ще се върви стъпка по стъпка. На първо място е стадионът. В този момент инфраструктурата ни за юношите не е перфектна. На "Армията" нямаме официален терен за 11 играчи. Най-голям е проблемът при 19-годишните. Но на този етап стадионът е най-важен и трябва да се уверим, че всичко около неговата реконструкция ще е наред. Впоследствие всички момчета от школата ще дойдат в Панчарево, освен най-малките, които ще останат в центъра на София. Така или иначе в момента разполагаме с достатъчно добри условия като база.
Как минава един ваш ден в София?
- Обикновено закусвам със старши треньора и неговия щаб, защото живеем на едно място. След това, малко преди 10:00 часа, отивам на "Армията". Там се срещам с треньорите в школата, обядваме, анализирам мачове, гледам доклади. Докъм септември гледах основно двубои на формациите на ЦСКА, а в последно време обръщам внимание и на другите отбори. Към 15:00 часа започват заниманията и аз се старая да присъствам на всички. Тренировките приключват към 20:30-21:00 часа, след което се прибирам. Не мога да кажа, че имам почивен ден.