Първо искам да кажа, че съм изненадан от реакцията на Христо Ристосков. Много по-нормалното поведение е когато, грубо казано, си „осрал" един мач да си затраеш.
Другата възможна реакция е както правеше Димитър Димитров-Каубоя едно време - да отиде и да се извини на ЦСКА. Ясно е, че всеки съдия има мачове, които е оплесквал.
И в случая от ЦСКА абсолютно основателно се оплакаха от съдийството му. Второ - по отношение на обвинението му към Георги Илиев мога да кажа следното: Познавам Майкъла много отдавна. Той е набор 1956, а аз 1957. Играли сме заедно в школата на ЦСКА. Искам да кажа, че никога Илиев не е бил подлизурко, нито се е занимавал с дънки, както го обвинява Ристосков.
Това е измислица. Не може така с лека ръка да мята бомби в пространството. Той е човек, който много често пуска някакви фишеци, но никога не стига докрай.
Спомняте си и случая с онзи запис, в който твърдеше, че са го натискали. Така и не го официализира и нищо не излезе. Изключително смешно е и това, че смята в Лозана да се оплаква от оценката на съдийския наблюдател. Това е абсурдно. Никой няма да му обърне внимание.
Това е български, изцяло вътрешен футболен проблем и никой в Лозана няма да се занимава с него. Ако Ристосков иска да се жалва пред някого, това може да бъде само самата съдийска комисия. Ако пък тя сметне, че Ристосков е прав, може да бъде наказан съдийският наблюдател.
Предполагам, че когато е писал всички тези неща във Фейсбук, е употребил малко повечко алкохол. Навремето нито аз, нито моите колеги отговаряхме на нападките на футболните шефове. Това е правилното поведение. Много по-интелигентно е да си замълчиш. Дори и да свириш перфектно пак може да те нападнат футболните ръководители. Те винаги са пристрастни.
Петър Янински, бивш съдия, за в-к „7 дни спорт”