Годината започна страхотно за Цветана Пиронкова, която спечели първата си титла от веригата WTA, триумфирайки в Сидни. Тенисистката даде обширно интервю за предаването "Зона спорт", в което говори както за професионалния си път, така и за лични теми.
Цвети, как се чувстваш, възстанови ли се от тежките мачове в Австралия?
Доста добре се чувствам. Вече съм вкъщи, реших да си взема няколко дни почивка и се възстановявам.
Как си обясняваш това фантастично представяне на турнира в Сидни?
Просто явно е дошъл моментът да се случи. Миналата година имах тежък сезон, въпреки че имах проблясъци и доста добри представяния както на Уимбълдън, така и на други два турнира. Усетих, че тази година, отивайки на турнира в Сидни, влязох във форма. Чувствах се много сигурна и в добра физическа форма, бях много спокойна. Турнирът протече за мен просто перфектно.
Каква роля изигра титлата, която спечели в Австралия за бъдещето ти?
В тениса турнирите са всяка седмица, имаме много възможности. За мен тази титла е нещо, което ще ме топли в годините напред. Това е едно постижение, което аз толкова много исках и толкова много чаках, и сега му се радвам изключително много. В крайна сметка след две седмици идва друг турнир, така че може би ми дава по-голяма увереност.
Кога повярва, че ще ликуваш с приз от турнир на Женската тенис асоциация?
Честно казано, когато се случи. Даже и тогава ми беше малко трудно. Обикновено играчите, тръгвайки по стъпалото нагоре в WTA, се почва от по-ниската категория турнири - International. Аз пък спечелих направо този турнир, който в тенис средите се разпознава като изключително престижен, гледайки таблото с шампионите. Беше трудно да повярвам, че и моето име ще фигурира там. Това е нещо, което ме прави изключително щастлива.
Много емоционално бе изказването ти след финала срещу Кербер. Като че ли изля душата си с тези думи. И все пак кой има основна заслуга за тези сълзи от радост в очите ти?
Основна заслуга, разбира се, има моето семейство. Най-голяма роля в моята кариера е изиграл баща ми, който на практика ме запознава със спорта. Той е треньор, когато аз съм се родила. Откакто съм проходила съм с ракета в ръка. Оттогава до ден-днешен той ми е треньор и човекът, който ме бута напред, който ме приземява, когато трябва и с който на практика сме едно цяло. Не мога да пропусна и останалата част от моето семейство като майка ми, брат ми, сестра ми, моите братовчеди, които винаги са били зад мен.
Много ми хареса какво казаха двете ти баби след успеха над Сара Ерани: "Много рано някои специалисти отписаха нашето Цвете...". Чувстваше ли, че хората са загубили вяра в теб?
Не, интересното беше, че отварайки някои медийни източници, там пишеха някакви много страшни заглавия, че едва ли не съм се провалила, едва ли не свърши вече всичко и т.н., което за мен бе много странно. В ежедневието си, когато срещах хора, всички бяха изключително позитивни и всички осъзнаваха, че все пак това е спорт. Не можеш винаги да си в страхотна физическа форма, не може винаги да си страхотно мотивиран, има моменти, в които не можеш да се представиш по най-добрия начин. Толкова много хора ми го казваха това и ми беше малко странно, като ги четях тези неща, защото това не отговаряше на истината. В реалния живот аз получавах една изключителна подкрепа.
Нали знаеш, че очакванията към теб са огромни, както и към Григор, защото ние имаме двама тенисисти и от тях очакваме едва ли не всяка седмица те да печелят турнири?
Да, разбирам, че това е нормално. Няма как да избягаме от това нещо. В крайна сметка ние сме професионалисти. Гледаме да се абстрахираме от тези неща, защото малко или много, ако почнеш да обръщаш внимание на очакванията и да ги приемаш навътре, в крайна сметка се натоварваш. Професионалното нещо, което можеш да направиш е просто да не четеш нищо, което се пише за теб, а просто да си гледаш работата.
Често ли се случва тенисист от твоя ранг да изпадне в криза?
Не знам колко често се случва. Ако визираш миналия ми сезон, не мога да го нарека криза. За мен това си едно абсолютно норамлно състояние, което се случва на много спортисти, не само тенисисти. Аз като се огледах около мен и момичетата, които познавам в тениса, то няма момиче, на което да не му се е случила някаква лоша серия, да изпадне от ранкинга. За мен криза не е имало. Така наречените специалисти ги създават тези кризи.
Ти тренираш, записваш загуба и това по някакъв начин действа на психиката ти със сигурност. Кое те мотивира, за да излезеш от такъв момент?
Да, разбира се. Аз не казвам, че ако съм записала няколко загуби една след друга, съм се чувствала перфектно. Разбира се, че не е приятно и си задаваш въпроси, но просто идва моментът, когато това става. Даже тази година не мога да ти обясня как е станало. Просто си бях много спокойна и нещата се получиха за мен. Какво ме мотивира? Мотивира ме жаланието ми и любовта ми към този спорт. Това, че аз го правя на практика откакто съм се родила. Това са моите амбиции и мечти за бъдещето. Това е моята работа.
Спомена бъдещето. Как се виждаш след пет-шест години извън корта, когато преустановиш активна състезателна дейност?
Това е добър въпрос. Аз и друг път съм споменавала, че аз и моето семейство имаме мечта да направим тенис академия именно тук в Пловдив. Това е нещо, върху което работим много активно. Ако се случи до пет-шест години, какъвто е и планът, ще бъде перфектно, защото живот и здраве, когато прекратя своята кариера, искам да остана в спорта. Не мога да си представя, че след като съм правила това нещо цял живот и изведнъж, ако се откъсна от него, няма да съм щастлива.
Би ли работила с удоволствие с деца?
Да, разбира се. Това е едно от желанията ми. Смятам, че през кариерата съм преминала през много фази и през много интересни събития, които са ме научили на много неща. Смятам, че мога да бъда много полезна.
Предстои двубой в Будапеща за "Фед къп". Ще те видим ли в отбора на България?
Да, живот и здраве, имам амбиции да играя за "Фед къп". В момента работя върху това да се възстановя от серията мачове, които изиграх в Австралия, за да бъда максимално активна и ползотворна за отбора.
Наясно ли си в колко турнира ще участваш тази година и кои са ти приоритетите?
Тази година като цяло съм решила да участвам в по-малък брой турнири, именно за да успявам да се подготвям по-добре преди всеки турнир. Не мога да кажа оттук до края на годината кои ще са турнирите ми, но тези, които предстоят в най-близко бъдеще са "Фед къп", Доха, Дубай, след това започват турнирите в Америка - двата големи в Индиън Уелс и в Маями. За след това все още не съм 100 % сигурна каква ще ми е програмата.
Срещу коя тенисистка играеш най-трудно?
Ако трябва да съм искрена, доста са. Наистина конкуренцията в момента в световния тенис е много жестока. Много трудно наскоро играх срещу Саманта Стоусър. Играх срещу нея на Турнира на шампионките и сега на Australian open.
Колко са големи мечтите ти? Като се завърна в България каза, че мечтата ти е да спечелиш титла от Големия шлем...
Определено може да се каже, че това е една смела мечта, която имам. В крайна сметка не смятам, че може да остане само мечта. Мисля, че съм абсолютно способна да я реализирам. Това зависи единствено и само от мен.
Какви жертви си направила в името на спорта?
Не съм правила жертви в името на спорта. Аз не обичам, когато ме изкарват едва ли не някаква мъченица, която е спала по летищата, мъчила се е там...Да, случвали се са такива неща, но аз не го приемам по този начин. Това ми изглежда комично и когато се връщам назад се смея много на всичките преживявания, които съм имала. Пък и съм научила толкова много от всички тези неща, така че в никакъв случай не мога да кажа, че това е била някаква жертва. Напротив - животът ми е изключително пълноценен.
Какво обичаш да правиш в малкото свободни дни?
Съвсем нормални неща, обичам да прекарвам времето с близките хора, обичам да се разхождам, шопинга, като всяко момиче, да ходя на кино, ценител съм също на изкуството. Ако има качествена изложба в града, разбира се ще я посетя.
Спокойно можеш ли да се разхождаш в Пловдив? Не те ли спират хората?
Е, случва се, да. Случва се, особено сега като има по-голяма еуфория около мен и около тениса като цяло. Хората определено ме разпознават повече. Като цяло нямам никакъв проблем. Аз обичам да се разхождам в Пловдив и го правя доста често.
Имаш ли любимо място за почивка?
Да, може да се каже. От една-две години има едно място във Велинград, много обичам да почивам там. Много ми харесва мястото, защото е тихо и спокойно, а освен това е еко, което означава, че дори храната там се приготвя от домашни продукти. Например има кокошки, сиренето и кашкавалът го карат от местните мандри, има камина. Може да се каже, че е романтично. Там хората ме приемат много добре и сме си като семейство.
Как се отнасяш към наградите, които получаваш? Получи такава от Община Пловдив...
Това е една изключителна чест за мен. Много пъти съм казвала, че обичам Пловдив. Пловдив е моето родно място и мястото, на което винаги се връщам, след като съм била на другия край на света. Дори това, че ме направиха почетен гражданин на Пловдив и сега получих тази награда, която е много интересна - копие от Панагюрското съкровище. Наистина е голяма чест.
Как оценяваш представянето на Григор Димитров на Australian open?
Уникално. До момента не сме имали мъж, който е стигал до тази фаза на Големия шлем. Вижда се, че Григор играе изключително добре и че мястото му на практика е там. Това се вижда. Доколкото разбрах, той дори ще влезе в топ 20 и само нагоре.
Видяхте ли се на Australian open?
Да, само веднъж се засякохме. Поздрави ме много радушно за титлата в Сидни. Съвсем нормално, ние сме приятели. Пожелахме си успех. Повече не успяхме да се видим. Там си е голяма лудница.
Как ще завършим този разговор?
Бих казала на всички да бъдем по-позитивни, да се отървем от това наше чувство за малоценност. Това, че сме българи, не ни прави нещо по-малко от чужденците. Ние си имаме всички условия, качества на духа, за да бъдем сред най-добрите в света, така че не трябва да позволяваме нищо да ни спира. Просто да гледаме по-позитивно на нещата.
Пиронкова: Мисля, че съм абсолютно способна да взема титла от Големия шлем
„Бих казала на всички да бъдем по-позитивни, да се отървем от това наше чувство за малоценност”
