Мария Шарапова: Настръхнах, докато слушах руския химн

Огромен букет бе приятната изненада за Мария Шарапова в неделя сутрин, часове след триумфа на рускинята на "Ролан Гарос". Маша побърза да се похвали в социалните мрежи, като публикува и снимка. Рускинята не споделя дали подаръкът е от гаджето ѝ Григор Димитров, или от почитатели.

"Изненада рано сутрин", написа Маша в Туитър и публикува снимката на букета. В същото време Шарапова призна, че от вълнение от триумфа почти не е мигнала през нощта.1

Как се чувствате, Мария, след ка­то за втори път  спечелихте „Ро­лан Гарос"?

- Беше невероя­тен мач. Симона игра невероят­но. Това бе най-трудният ми финал в турнирите от Големия шлем. Преди 7-8 години въобще не вярвах, че ще спечеля в Па­риж, а сега вече имам две титли. Като момиче мечтаех за то­ва и наисти­на този три­умф е много емоциона­лен за мен. Атмосфера­та в Париж винаги е уни­кална. Чувст­вам се благословена в този прекрасен град. Благодаря на моите родители и на всички мои фенове. Заради вас играя тенис!

- Можехте да затво­рите финала още след втория сет. Как­во се случи тогава?

- В мач като този е нормално да има и възходи, и падения. Иг­рата ми бе на приливи

и отливи. Определено исках да свърша по-бързо, но в края на втория сет до­пуснах четири поредни грешки и трябваше да започна всичко отначало.  А това изискваше огромни физически усилия. Рад­вам се, че в третия сет успях да запазя концентрация , отидох до съблекал­ните и в крайна сметка всичко приклю­чи добре за мен.

-  Как бихте описали вашите емоции по вре­ме и след ма­ча? За какво си мислехте?

- Сложно е да обясня какво имаше в главата ми. След загубе­ния  втори  сет трябваше да се успокоявам. Говорех на себе си: „Няма нищо страшно. Резултатът е само 1-1 в сетовете. Трябва да продължа да се боря". В подобни си­туации трябва винаги да пропъждаш отрица­телните мисли, което аз и направих. Много съм щастлива, че усто­ях. След това емоциите взеха връх. Имам мно­го финали в Шлема, но след всеки чувствата са различни.

- Първата ви титла от „Ролан Гарос" дой­де най-късно в срав­нение с останалите три турнира, а вече имате и втора. Какво мислите за това?

- Ако някой ми беше казал, че ще спечеля в Париж повече титли отколкото на друг турнир, щях да му кажа, че е луд или че е пил нещо (смее се). То­ва е просто страхотно! Не съм се родила на клей кортовете, както Надал например, но дори и той работи за всяка своя победа в продължение на много години, опитвайки се да става по-добър и по-добър.

- Каква е ролята на вашия екип за този успех?

- Всеки един от тези хора е направил много за мен. През цялата си кариера съм работила с много различни хора - треньори, физиотера­певти, професионални фитнес инструктори. Миналата година бях в трудна ситуация - хем контузена, хем без треньор. Но се радвам, че успях да намеря точните хора, които ми помагат с огромната си енергия. Свен Грьонефелд е до мен в наис­тина трудни времена. Е, как мога да забравя и за моя физиотерапевт, който е бил в про­дължение на много години до мен и само за час кара рамото ми да се чувства по-добре.

- След провала през март в Индиън Уелс променихте подготовката си. Това бе направено с цел да спечелите „Ролан Гарос" ли?

- Не, аз не мисля за това. Точно когато мно­го хора работят за ва­шия успех и се чувст­вате сякаш летите по корта, непременно ис­кате да промените не­що. Целта ми тогава не бе да спечеля тук, а да играя възможно най-добре.

- Какво почувст­вахте, когато по вре­ме на церемония слу­шахте руския нацио­нален химн?

- Настръхнах цялата. Дори се опитах да го покажа с жест (смее се).

- А знаете ли текс­та? Поне първия стих?

-Да!