Втората ракета на родния тенис – Димитър Кузманов, даде ексклузивно и много емоционално интервю за БЛИЦ TV след успешното си представяне на тазгодишния „Ролан Гарос“.
По пътя си към третия кръг на квалификациите на турнира от Големия шлем в Париж, Мико победи последователно номер 121 в света Марк-Андреа Хюслер от Швейцария и номер 153 Флавио Коболи от Италия. Беше спрян в третия кръг от аржентинеца Сантиаго Фа Родригес Таверна, а срещата им продължи 2 часа и 19 минути.
В края на миналата година Димитър Кузманов грабна и първата си титла на турнира от сериите „Чалънджър“ на червени кортове в Барселона, след като победи в оспорвана битка 112-ия в света Юго Гастон.
В кариерата си досега той има спечелени общо 20 титли от ITF турнири от различни категории. През 2019-та триумфира на три надпревари – два пъти в Анталия и веднъж в Доха.
- Здравей, Мико! Много ми е приятно, че си наш гост! Преди броени дни се върна от Франция, където беше на крачка от основната схема на „Ролан Гарос“. Предполагам, че емоцията от турнира още те държи?
- Здравейте! Благодаря за поканата и за представянето. Дълго време отлагахме нашата среща, но мисля, че сега е най-подходящия момент за нея. Точно след завръщането ми от „Ролан Гарос“ – преди буквално един ден. Да, емоциите все още ме държат. Все още ми минават доста мисли през ума и съзнанието, но в крайна сметка съм щастлив от постигнатото.
- Спомняш ли си какви бяха първите ти мисли, стъпвайки на корта във финалния мач? Какво си каза на ум преди решителния сблъсък?
- Имаше, да. Може би това, че съм направил нещо, за което съм мечтал цял живот – да вляза в основната схема на турнирите от Големия шлем. Да представлявам България! Бях на прага на нещо историческо – за първи път двама българи да започнат в основната схема на турнирите от Големия шлем. Осъзнавах каква отговорност имам и това със сигурност ми повлия в първия сет.
Започнах по-притеснено, по-нервно, сковано дори, въпреки дългогодишния си опит в мъжкия професионален тенис. Това усещане беше съвсем ново за мен. Във втория сет намерих своя ритъм, отпуснах се, успях да правя това, което искат моите треньори от мен, което самият аз исках. Насладих се на момента. С такива очаквания заминахме и към „Ролан Гарос“. Бях в много добра, оптимална форма.
Буквално седмица преди началото на турнира играх полуфинал на много силен турнир в Прага. И психически, и физически бях много стабилен. Вече имах четири участия зад гърба си на турнирите от Големия шлем и знаех, че наистина мога да покажа този път пълния си потенциал. Въпреки че имах и доста труден жребий. Още в първия кръг срещнах един от сериозно поставените тенисисти, когото успях да преодолея в два сета. Във втори кръг играх с една от най-големите надежди в момента на Италия – Флавио Коболи, който е първите 150 на света и неслучайно е определян като следващия Фабио Фонини. После дойде и третия решаващ мач за влизане в основната схема – срещу млад представител от Аржентина с доста стабилна визитка с няколко победи срещу играчи от топ 100.
Получи се един голям сблъсък на характери и на възможности, а впоследствие той игра срещу 13-ия в света – Тейлър Фриц, когото успя почти да победи, но в крайна сметка загуби след четиричасов мач. В третия сет е и доза шанс, напълно нормално. На този етап силите са вече тотално изравнени.
Разбира се, след края на турнира я имаше дозата разочарование, защото все си казваш – „можеше да постигна нещо значимо“, пък от друга страна я има и мисълта – „но можеше да загубя и в първи кръг“, квалификациите са от 128 човека.
- Абсолютно е така, прав си! Но твоята игра в последно време бележи голям прогрес. Прави ми впечатление, че на няколко пъти говориш за психиката. Всички знаем колко много се стараете да бъдете в оптимална физическа форма, но какво правиш, за да поддържаш и психиката на ниво, защото тя е ключов елемент от играта?
- О, да, това е може би психиката е едно от най-основните неща в днешно време, както казваш. Всичко вече е изключително изравнено – от гледна точка на тренировъчен, възстановителен процес, физическа подготовка. И точно тези малки моменти в самия мач – кой ще бъде по-фокусиран, кой ще бъде по-хладнокръвен и ще се справи с напрежението, може би правят разликата.
Лично аз наистина виждам голям прогрес в последната една година в себе си. Чета много. Интересувам се от темата. Работих дълги месеци и с ментален треньор, който ми помагаше да се концентрирам и да се справя с напрежението. Все още правя такива сесии, но вече съм в доста напреднало ниво. С моя екип постоянно търсим начини и възможности да се подобряваме, тъй като конкуренцията е изключително голяма. Постоянно трябва да се бориш с нея, да търсиш методи и начини, които да ти помагат да вървиш напред.
- Да разбираш, че чисто психологически си готов за следващата много голяма крачка в кариерата си – „Уимбълдън“? Остават броени дни до старта на турнира през юни. С каква нагласа си за него?
- Много положителна с оглед на резултатите, които имам в последните месеца и като цяло в последната една година. Пак ще се върна на това, че взех участие на всеки един от големите шлемове през изминалата година. Беше доста вълнуващо! Това ми помогна и да се представя на ниво на „Ролан Гарос“, който беше нова среда, нови емоции и ново изживяване за мен. Тогава емоциите ми надделяваха с всяко следващо участие, докато сега се чувствам много по-опитен. Знам как трябва да се подготвя за турнирите, какво да очаквам като обстановка, настилки, адреналин и емоции и съм доста по-спокоен.
Освен това съм и голям късметлия, тъй като преди броени дни получих покана за участие в демонстративен турнир преди началото на „Уимбълдън“ в Ливърпул, който ще се проведе отново на трева, което е изключителен плюс.
- Със сигурност допълнително самочувствие ти даде и първата титла от сериите „Чалънджър“ в Барселона, която спечели в края на миналата година след оспорван мач с Юго Гастон. Как се почувства, когато вдигна трофея?
- Почувствах едно вътрешно удовлетворение, едно спокойствие. Някак всичко се осмисли, целия труд през годините, лишенията, тренировките, проблемите, контузиите, болките – всичко това минава за секунди през съзнанието. Казваш си: „Ето, направих нещо голямо, нещо значимо за българския тенис, за моето личностно развитие, за екипа, за семейството ми“. Наистина едно голямо щастие. И както се казва – апетита идва с яденето – след това веднага идват новите цели, новите мечти.
- Една от големите ти цели би трябвало да е влизането в Топ 100? Бъркам ли?
- Не, наистина е така. Обичам да си поставям цели, които са реалистични и след като ги постигна, започвам да надграждам. По този начин се развива и моя професионален, и житейският ми път. При мен и моя екип нещата стават по-трудно, изискват повече време, но пък нали хубавите неща изискват време, повече препятствия по пътя, но стават и по-сладки накрая.
- Да, защото така трупаш безценен опит! А междувременно ти стана и част от УС на БФТ, което също е много сериозна отговорност. Предвид всичко, което споделяш за систематичното преследване на целите си, предполагам, че това е и един от начините да помогнеш там?
- Именно, да. Никога не съм крил, че имам намерение след като приключа състезателната си кариера да се занимавам именно с такива организационни неща, да остана в спорта, да помагам на българския тенис с опита, с успехите, с контактите, които все още завързвам в целия свят. Винаги съм искал да помагам – и на подрастващите, и на всички мои приятели, които влизат в националния отбор. Усещам го като задължение и дълг. Така съм бил възпитаван и мисля, че това е правилния път. Затова и приех тази длъжност в УС, защото именно аз съм връзката между играчите, спонсорите, Министерския съвет и т.н. Да, със сигурност е допълнителен ангажимент, който ми отнема от времето, но не е нещо, което правя със зор. Напротив, даже ми носи удовлетворение.
- А как виждаш развитието на българския тенис в момента?
- Със сигурност е доста добро. Ние винаги сме имали много добри юношески гарнитури и продължаваме да го показваме. И сме една от малкото страни, които произвеждат наистина много качествени таланти – и при мъжете, и при жените. Големият проблем, който срещаме, като федерация и като спорт, е, че след това трудно адаптираме талантите към мъжкия и женски тенис. Факторите за това са много, но в последно време все повече и повече се вижда какво постигаме. Ние сме един млад отбор и с качествата, които притежаваме, колектива и желанието за победа, показваме, че имаме качества да бъдем най-добрите в света.
Затова се опитвам да помагам на всички млади състезатели, които са под мен – да успеят по-бързо и по-лесно. Виждаме, че вече има голям успех и в женския тенис, където Йоана Константинова и Роси Денчева, които са на по 16 и 17 години, направиха дебюта си в националния отбор тази година. Записахме и първи победи при жените на „Ролан Гарос“ тази година – Вики Томова и Изабела Шиникова. Аз, Григор, всички подрастващи, които идват след нас – Алекс Донски, Адриан Андреев, които също имат всички нужни качества да бъдат на това ниво.
Винаги съм казвал, че ми е мечта да видя поне трима български участника в Големия шлем от страна на мъжете, което мисля, че е напълно възможно и реалистично.
- Държавата помага ли по някакъв начин на тениса? Виждаме, сменят се правителства, има нови директиви…
- Много е трудно, когато постоянно се случват такива политически промени, тъй като те касаят всички нас, всички федерации. Ние сме потърпевши като спортисти, защото разчитаме на парите, които идват от министерствата, бюджета, който се осигурява към федерациите. Ето, сега, за поредна година в София ще се проведе турнира „София Оупън“, на който всички ние разчитаме, като състезатели. Той е голяма възможност за нас да натрупаме и точки, и финансови средства, и опит, и една голяма сцена, на която да покажем какво можем. Например аз миналата година записах първата си победа в основната схема, Алекс Донски пък записа победа в квалификациите срещу много, много по-напред рамкиран състезател. Това пак показва, че разликата в ранглистата не е от значение.
Тенисът е спорт, който има много потенциал, може много да се развива като възможности и състезатели. И именно това е една от моите цели – да помагам на нашия спорт да се развива, да получава по-голямо финансиране и съответно да има по-големи успехи. И съм сигурен, че това ще се случи!
- Няма как да не вдъхваш голям респект в по-младите играчи и с факта, че си рекордьор на Купа „Дейвис“, и вероятно точно поради тази причина и очакванията ти за „София Оупън“ са завишени в сравнение с предходни години?
- Така е, да, както казах – апетита идва с яденето и когато постигнеш нещо, търсиш как да го надградиш. Искаш повече и повече, това е напълно нормално. Но трябва да бъдем и реалисти. Със сигурност имам очаквания. А седмицата преди участието ми на „София Оупън“ имаме много важен мач срещу отбора на Южна Африка, който е планиран в София, на националния тенис център. След като победихме отбора на Парагвай през март, сега ни предстои още един много важен мач. След успеха в Австралия преди две години, казах на този отбор, че сега наистина очакванията ще са много големи и от нас зависи как ще се справим с тях. До ден-днешен мисля, че се справяме изключително добре. Опитвам се да им помагам и в това отношение – със съвети, с разговори. Мисля, че това е единствения начин да вървим напред.
- Гледала съм те много пъти как играеш и никога не съм виждала да правиш нещо, което да издава суеверие, както правят мнозина тенисисти – било то да не настъпват линия или друго. Има ли нещо, което все пак правиш, за да се чувстваш спокоен на корта?
- Има, да, определено, но те са свързани с по-религиозна тематика, тъй като аз съм много вярващ човек. Винаги преди и по време на мач си имам едни душевни ритуали, които правя и ми оказват влияние. Усещам сила и спокойствие, това ми помага да се справям и с напрежението, със страховете, с очакванията. Това са неща, които може би не се виждат, но аз със сигурност ги спазвам постоянно.
- Вероятно разчиташ на тях и в моменти на спад по време на играта, или пък на фактора публика, който нерядко също оказва влияние върху играчите?
- Точно така. Освен това имам и едни листчета, на които съм си написал много важни неща – план за играта, които искам да следвам. Помагат ми да се отпусна в такива кризисни ситуации, за които споменаваш – адреналин, публика, нерви. Винаги са до мен, когато седна на почивката – хвърлям им по едно око и по-лесно се фокусирам в играта.
- Често твои колеги на корта допускат да си изпуснат нервите, а наскоро видяхме и обратната страна на емоцията – трогателното сбогуване на Жо-Вилфрид Цонга на тазгодишния „Ролан Гарос“. Какво мислиш за този тип емоция?
- Дори и сега, когато се връщаме към този момент, през мен минават наистина много силни емоции. Бях там в този момент, бях в съблекалнята, където доста играчи бяха просълзени. Гледахме в екраните, тъй като централния корт беше препълнен. Разбира се, всички бяха дошли, за да покажат уважението си към Жо-Вилфрид Цонга, който е един от лидерите на нашия спорт през последните 20 години.
Може би доста хора са видели, че и голямата четворка – Надал, Мъри, Федерер и Джокович отправиха послания към него. Всички негови колеги от френския национален отбор бяха на корта. Това показва едно голямо уважение, а това е нещото, което най-трудно се печели, не само в спорта, но и в живота, но когато го спечелиш, това е може би най-голямата награда. Беше много емоционално и е страхотно да видиш толкова много хора сплотени и показващи уважение.
- Няма как накрая да не те попитам и остава ли ти време за личен живот, предвид цялата тази ангажираност? Виждаме, че твоята приятелка Християна Тодорова често е с теб на участия, като морална подкрепа.
- Да, тя е може би и моята най-голяма сила и опора. Нейният график покрай художествената гимнастика, също е натоварен, но винаги, когато намери възможност, успява да пътува с мен, а когато не може, постоянно е на телефона, следи мачовете, развоя им. Щастлив съм винаги, когато тя може да е до мен, защото това допринася със сигурност за моето спокойствие и мотивация. Въпреки че и двамата имаме много ангажименти, това не ни пречи, даже напротив – сплотява ни още повече, засилва любовта ни. И се надявам така да бъде и занапред.
- Имаш голям бонус в нейно лице, защото като човек на спорта, тя със сигурност те разбира във всички моменти!
- О, да, това е доста голям плюс, тъй като съм имал този проблем и преди. Но с нея просто е съвсем различно, а това е много важно за мен. Тя знае за какво става въпрос, знае каква е маята, какво да очаква и наистина е прекрасно да имам такъв човек до себе си.
