Григор: Тенисът не е реалният живот

- Беше тежко, но също така беше позитивен опит. През първите три месеца от пандемията се грижех много за себе си, бях в САЩ в пълна изолация. Въпреки това продължавах да тренирам и да работя, защото не исках да губя форма. Но след това се разболях и трябваше да стоя сам вкъщи в продължение на 20 дни. Представете си колко много време е това за размишления, за абсолютно всичко в живота. Сега оценявам още повече хората, които наистина ги е грижа за мен.

Много хора са депресирани заради пандемията, но други я възприемат като поучително преживяване. Какво се промени в твоя живот?

- Каквото и да правим през деня, в крайна сметка винаги се прибираме вкъщи, между четири стени. Професионалните тенисисти може да изглеждаме малко разглезени отстрани заради лъскавите хотели и всичко останало. Но това, което никой не вижда, са усилията и жертвите, които са нужни, за да достигнеш до това ниво. В тениса винаги имаме някого около себе си, на когото можем да се обадим, когато имаме нужда от нещо. Мисля, че е много важно да имаш човек, с когото можеш да разговаряш. Някои играчи нямат възможност да си позволят психолог или друг специалист от подобен тип, но всички ние идваме от различни култури и семейства, така че не съдя никого по този признак. Идеята е да запазиш баланс между позитивното и негативното, да не изпадаш в една от двете посоки.

Имаш ли модели за подражание? Хора, които те вдъхновяват, дори извън спорта?

- Има много хора, които харесвам и на които се възхищавам. Това, което винаги съм следвал неизменно обаче, е интуицията ми. Хората често ме питат "Какъв съвет би дал на младите играчи или на феновете си?". Лаская се, когато ми задават подобни въпроси и се радвам, че имам много фенове, но никога не бих казал на децата задължително да правят това, което съм правил аз. Мога да наставлявам единствено себе си, а след това да споделя опита, който съм придобил. Затова винаги казвам на хората да правят нещата по своя начин и да си проправят собствена пътека в живота.

В живота има победи и поражения. Ти как празнуваш победите си? Имаш ли някакви ритуали?

- Приемам спокойно както победите, така и загубите. При победа не се радвам твърде много, а при загуба не се натъжавам прекалено. Така трябва да бъде в нашия спорт. Трябва да намериш този баланс. Нищо не е чак толкова добро или чак толкова лошо. Когато намериш този баланс, започваш да научаваш повече не за правилата, а за елементите на живота. Вдъхновявам се от най-различни неща - понякога от ходенето на автомобилни състезания, а друг път от обикновена разходка или красива картина. Ако успееш да извлечеш позитивите от подобни преживявания и да ги използваш, това е много вълнуващо. Важно е всичко, което правиш, да бъде с определена цел.

Работиш ли върху изчистването на грешките?

- Уча се от грешките си, но не мисля твърде много за тях. По принцип съм доста строг към себе си. Най-хубавото в нашия спорт е, че следващата седмица отново имаш мач. Винаги имаш време да коригираш недостатъците в играта си, което е много добре. В живота обаче нямаш толкова много възможности. В момента аз и другите тенисисти изживяваме мечтата си, но това не е реалният живот. Като спортист имаш срок на годност, като продукт в магазин.

Има ли тенисист, когото би искал да победиш?

- Изпълних тази цел миналата година, когато победих Роджър Федерер на US Open. Начинът, по който се случи, и то на такъв голям турнир, прави победата ми срещу него по-значима от тази срещу който и да е друг играч. Имам много други наистина ценни победи, разбира се, но точно тази беше по-специална. Това е мач, който определено се отличава в кариерата ми.

Мислил ли си с какво ще се занимаваш след края на кариерата си?

- Имам някои идеи, но през тази година доста неща се объркаха и затова искам да си оставя възможно най-много врати отворени. Може да си взема една година почивка. Преди пандемията имах много интереси в най-различни части на света. Обичах да посещавам модни ревюта, а освен това много обичам архитектурата. Едно от големите ми желания е да помагам на младите играчи на възраст между 10 и 20 години, тъй като знам колко е ценна подобна помощ за един тенисист на тази възраст.

Видях, че обичаш да караш сърф, както и маунтинбайк. Имаш ли нужда от повече адреналин 6 живота си?

- Имам нужда, определено. Много обичам адреналина, обожавам да правя всякакви неща сред природата, край морето и какво ли още не. Обожавам и да бъда на състезателната писта.

Разбрах, че колекционираш и ретро автомобили.

- Да, наскоро започнах и е много готино. Живях преди време в Лос Анджелис и там се запалих. В Монако постоянно виждаш всякакви страхотни, невероятни и дори откачени коли, така че тепърва ще видим какво ще донесе това.

Какви са най-ценните неща, които си колекционирал?

- Часовници. Започнах да ги колекционирам, когато бях на 18. Все още пазя първия часовник, който си купих.

Защо коли и часовници, а не картини например?

- Имам много произведения на изкуството вкъщи. Най-вече съвременни творби. Всяка от картините в дома ми е там, защото означава нещо за мен, а не просто защото съм решил, че е красива и трябва да я купя. Всичко, което притежавам, е, за да допълва същността ми. Купуването на неща не е самоцел.

Как си представяш перфектния уикенд?

- Обичам да си стоя вкъщи. Не ходя често по дискотеки, дори да имам възможност. Никога през живота си не съм опитвал алкохол. Харесва ми да вечерям със семейството и приятелите си. Искам животът ми да бъде по-спонтанен. Да шофирам наоколо, да изпия чаша хубаво кафе. Харесва ми да съм вкъщи и да пиша. Просто документирам мислите си, когато съм в настроение за това.

През годините си живял 6 много различни страни, включително Испания и франция, а сега си 6 Монако. Какво намираш за специално тук?

- Всеки път, когато съм тук, имам чувството, че съм на почивка и това ми помага да се отпусна. Прибираш се вкъщи, оставяш си багажа и отиваш на плаж. Освен това тук се чувствам сигурен и всички уважават личното ми пространство, което е много важно за мен. Това не винаги се случваше на другите места. В Париж беше различно. В Швеция обикновено е доста тихо, но когато отидеш в центъра на голям град, това се променя. За Лос Анджелис дори няма да започвам да говоря. Когато съм в Монако, просто имам чувството, че съм си у дома. Когато пътуваш толкова много, е чудесно да имаш място, което можеш да наречеш свой дом. Много спортисти не оценяват това.

Как реагираш, когато ти поискат автограф?

- През годините започнах да оценявам феновете все повече. По време на мач атмосферата е напълно различна с фенове по трибуните. Да играеш пред 20 000 души в "Медисън Скуер Гардън" е невероятно. Същото е чувството и всеки път, когато съм си у дома, в България. Когато играеш вечерен мач в Ню Йорк, се чувстваш като рок звезда.