Димитър Кузманов е един от най-перспективните млади тенисисти на България. В началото на 2011 г. той дебютира за националния отбор за Купа “Дейвис” срещу Беларус. В началото на лятото Кузманов достигна полуфиналите на “Ролан Гарос” за юноши, а преди по-малко от месец стана европейски вицешампион до 18 г. от шампионата в Швейцария. В специално интервю за сайта на БФТ младият тенисист, когото всички наричат накратко Мико, разказва за успехите си през тази година, за амбициите си в професионалния тенис при мъжете, за решението да избере тениса пред футбола и за своите хобита.
Мико, ти си една от най-големите млади надежди на българския тенис. Как успя да стигнеш до тук?
- Да, наистина съм една от надеждите на българския тенис, но достигнах дотук с много труд, много лишения, тренировки, и разбира се, с оказаната подкрепа както от семейството ми, така и от Българската федерация по тенис.
Колко усилия са необходими, за да може едно 18-годишно момче да достигне полуфиналите на “Ролан Гарос”?
- Много големи усилия, но си заслужаваха, защото усещането беше невероятно. Да се смесиш със средата на световния тенис, с всички световни звезди, да излезеш на кортовете на този комплекс – просто беше неописуемо. Нито аз, нито моят партньор сме очаквали да достигнем до полуфинала, на „Ролан Гарос” за първи път играхме като двойка, може би ако бяхме малко по-обиграни, нещата щяха да изглеждат по друг начин.
Безспорно класирането ти за полуфиналите на “Ролан Гарос” на двойки в началото на юни е един от най-големите ти успехи в кариерата до момента, при това в дебюта ти в Париж, как се почувства, когато осъзна какво си направил?
Мико, ти си една от най-големите млади надежди на българския тенис. Как успя да стигнеш до тук?
- Да, наистина съм една от надеждите на българския тенис, но достигнах дотук с много труд, много лишения, тренировки, и разбира се, с оказаната подкрепа както от семейството ми, така и от Българската федерация по тенис.
Колко усилия са необходими, за да може едно 18-годишно момче да достигне полуфиналите на “Ролан Гарос”?
- Много големи усилия, но си заслужаваха, защото усещането беше невероятно. Да се смесиш със средата на световния тенис, с всички световни звезди, да излезеш на кортовете на този комплекс – просто беше неописуемо. Нито аз, нито моят партньор сме очаквали да достигнем до полуфинала, на „Ролан Гарос” за първи път играхме като двойка, може би ако бяхме малко по-обиграни, нещата щяха да изглеждат по друг начин.
Безспорно класирането ти за полуфиналите на “Ролан Гарос” на двойки в началото на юни е един от най-големите ти успехи в кариерата до момента, при това в дебюта ти в Париж, как се почувства, когато осъзна какво си направил?
- Трябваха ми няколко дни, за да разбера какво съм постигнал в действителност, защото когато играеш на полуфинал, все още не осъзнаваш какво е станало, а просто мислиш как да победиш и минеш напред.
Как се почувства, когато излезе на корта за България срещу Кипър за Купа “Дейвис”?
- Срещу Кипър за първи път играх за националния отбор пред родна публика за Купа „Дейвис”. Беше голяма чест за мен да бъда повикан в националния отбор. Това е един от най-значимите моменти в кариерата ми досега. Именно играта ми срещу Кипър ми даде огромен тласък да постигна успеха на Европейското първенство в Швейцария две седмици по-късно.
Загубихме от Кипър, но капитанът на отбора ни Огнян Илиев изрази надежда, че съвсем скоро ще се издигнем в първа група на зона Европа/ Африка, където са отбори като Италия и Швейцария.
- Да, съгласен съм с капитана на отбора. Особено при положение, че Григор Димитров играе, имаме много голям шанс да се изкачим дори до първа група. Аз вярвам в това.
Играл си много финали в кариерата си, имаш много важни победи, титли, първи места в ранглистите. Кой мач или въобще кой успех до момента оценяваш като най-важен, като решителен за това кариерата ти да се развива положително?
- Наистина съм изиграл много мачове в кариерата си, но от всички тях може би винаги ще помня ¼-финала и ½-финала от Европейското първенство в Клостерс. Вярно, че не са финали, но тяхното емоционално влияние върху мен беше много голямо и значимо, даде ми много увереност и амбиция да побеждавам.
Как се запали по тениса?
- Аз произхождам от спортно семейство и това беше логично. Моите баби, дядовци и родители са били спортисти и още на 6 години вече бях на кортовете на Локомотив (Пловдив). Това е клубът, за който играя и в момента. Продължавам да работя с първия си треньор Стефан Рангелов.
Ти си много млад – как обичаш да се забавляваш в свободното си време?
- Когато съм в България, обичам да се срещам с приятелите си, да се разхождам, ходим на кино заедно. Най-голямо удоволствие обаче ми доставя да ходя на футболни мачове.
Като стана въпрос за футбол, знам че си запален фен на “Локомотив” (Пловдив), даже преди години си тренирал футбол. Трудно ли ти беше да направиш избор между футбола и тениса?
- Доста трудно ми беше, защото и двата спорта много ме влекат и са ми любими, но по никой начин не съжалявам, че избрах тениса. Все още понякога ритам с приятелите си в Пловдив, обичам да играя като нападател и да вкарвам голове.
Какво в играта си харесваш най-много и какво се опитваш да усъвършенстваш?
- Най-много харесвам в играта си това, че съм доста борбен и винаги играя за всяка една точка. Мисля, че трябва да подобря физиката си и да бъда по-агресивен.
Какви са амбициите ти за следващите две години?
Как се почувства, когато излезе на корта за България срещу Кипър за Купа “Дейвис”?
- Срещу Кипър за първи път играх за националния отбор пред родна публика за Купа „Дейвис”. Беше голяма чест за мен да бъда повикан в националния отбор. Това е един от най-значимите моменти в кариерата ми досега. Именно играта ми срещу Кипър ми даде огромен тласък да постигна успеха на Европейското първенство в Швейцария две седмици по-късно.
Загубихме от Кипър, но капитанът на отбора ни Огнян Илиев изрази надежда, че съвсем скоро ще се издигнем в първа група на зона Европа/ Африка, където са отбори като Италия и Швейцария.
- Да, съгласен съм с капитана на отбора. Особено при положение, че Григор Димитров играе, имаме много голям шанс да се изкачим дори до първа група. Аз вярвам в това.
Играл си много финали в кариерата си, имаш много важни победи, титли, първи места в ранглистите. Кой мач или въобще кой успех до момента оценяваш като най-важен, като решителен за това кариерата ти да се развива положително?
- Наистина съм изиграл много мачове в кариерата си, но от всички тях може би винаги ще помня ¼-финала и ½-финала от Европейското първенство в Клостерс. Вярно, че не са финали, но тяхното емоционално влияние върху мен беше много голямо и значимо, даде ми много увереност и амбиция да побеждавам.
Как се запали по тениса?
- Аз произхождам от спортно семейство и това беше логично. Моите баби, дядовци и родители са били спортисти и още на 6 години вече бях на кортовете на Локомотив (Пловдив). Това е клубът, за който играя и в момента. Продължавам да работя с първия си треньор Стефан Рангелов.
Ти си много млад – как обичаш да се забавляваш в свободното си време?
- Когато съм в България, обичам да се срещам с приятелите си, да се разхождам, ходим на кино заедно. Най-голямо удоволствие обаче ми доставя да ходя на футболни мачове.
Като стана въпрос за футбол, знам че си запален фен на “Локомотив” (Пловдив), даже преди години си тренирал футбол. Трудно ли ти беше да направиш избор между футбола и тениса?
- Доста трудно ми беше, защото и двата спорта много ме влекат и са ми любими, но по никой начин не съжалявам, че избрах тениса. Все още понякога ритам с приятелите си в Пловдив, обичам да играя като нападател и да вкарвам голове.
Какво в играта си харесваш най-много и какво се опитваш да усъвършенстваш?
- Най-много харесвам в играта си това, че съм доста борбен и винаги играя за всяка една точка. Мисля, че трябва да подобря физиката си и да бъда по-агресивен.
Какви са амбициите ти за следващите две години?
- Целта ми за следващата година е да вляза в първите 500 на световната ранглиста на ATP, за да мога да играя турнири от сериите „Чалънджър”, и се надявам от 2013 г. да съм в първите 200 на света. Сега ми предстоят три турнира в Сърбия с награден фонд 10 000 долара, а към края на сезона на открито ще играя в два турнира в Турция.
