Златното момче на българския спорт Карлос Насар бе изключително щастлив и развълнуван след спечелената олимпийска титла в Париж.
Той бе радостен, но не и особено изненадан от спечелената олимпийска титла в категория до 89 килограма на вдигането на тежести.
20-годишният Насар триумфира в родния си град Париж, след като отвя конкуренцията с разлика от 14 килограма пред втория Йейсон Лопес (Колумбия), поставяйки и два световни рекорда - в изтласкването и в двубоя.
Той донесе второ злато и общо шести медал за България на Олимпиадата във френската столица, а минути по-късно отрличията станаха седем след среброто на Боряна Калейн в индивидуалния многобой по художествена гимнастика.
"Дойдох тук като фаворит. Очакванията определено тежаха и ми олекна, че вече мина това състезание и успях да си застана зад думите. Няма шега, както Казвам, правя това, което казвам, и се прибираме с гордо вдигната глава. Трябва да разберем, че ние сме българи и винаги трябва да говорим със самочувствие. Смазах ги с това, че съм българин, с това, че съм уверен, с това, че съм силен и цяла страна стои зад гърба ми и ме подкрепя", заяви Насар.
"У дома и стените помагат. Беше хубаво, че състезанието е на мястото, където съм роден. Да бях аз си го наредил така, нямаше така перфектно да го направя. Невероятно е", добави той.
Тежкоатлетът получи подкрепа от трибуните от легендарната българска лекоатлетка и председател на БОК Стефка Костадинова и от бившата футболна звезда Христо Стоичков, а сред публиката имаше стотици българи с национални знамена, които мощно окуражаваха Насар при всеки негов опит.
„Това още повече ми напълни душата. Такава пълна зала, толкова големи хора да дойдат да те уважат. Само да ти е кеф да вдигаш", обясни щангистът.
Той смята, че има още по-големи възможности, след като подобри собствения си световен рекорд в изтласкването с килограм на 224, както и 8 килограма постижението в двубоя на китаеца Ли Дайин от 396 от май миналата година.
"Това е добро постижение, но определено не се спираме дотук. Можеше и още повече от 224, но засега мисля, че това беше предостатъчно. Показах, че мога и победата не е случайна", каза Насар.
"Честно казано, не съм очаквал нещо повече от конкурентите ми. Сега ще се сменят категориите и ще се ориентирам към малко по-интересна категория. Тепърва ще разберем точно какви са, може би ще отида на 94 килограма", добави българинът.
Той посвети титлата на бившия си треньор Илиян Илиев, който почина внезапно в края на 2022 година.
"Този медал е за моя треньор, който загина преди две години. Искам да кажа на цяла България, че той успя, а не аз", каза тежкоатлетът.
Насар си поставя високи цели и иска да печели всяко състезание в което участва.
"Мотивират ме хората зад гърба ми, пълните зали, хубавите думи и усмивката на лицата на хората, след като видят моята победа. Докато ме наричат наш, аз ще бъда шампион", каза още той.
