На "Стад дез Алп" все още си спомнят за неговата техника и преките свободни удари. От 2006-а до 2009-а в Лига 2 и Лига 1 на Франция в състава на Гренобъл се подвизаваше Христо Янев. Треньорството сега не му стига, защото наскоро написа първия си трилър. Заглавието? Христо не успя да го преведе на френски, но даде интервю пред lesportdauphinois.com, полагайки усилия да говори на езика на Молиер. Той се върна към красивата си история в Гренобъл, кариерата на играч и треньор и желанието да пише.
Христо, какъв път изминахте след ГФ38?
- След Гренобъл станах два пъти шампион на България, играх с отбори, които са участвали в Шампионската лига, но всичко свърши, на 37 години съм и не мога повече да играя. Отсега нататък мисля, че мога да променя малко нещата във футбола от треньорската пейка. Миналата година имах шанса да водя ЦСКА и да спечеля Купата на България.
От всички отбори, за които играхте, кой остави най-голям отпечатък за вас?
- Ако говоря със сърцето, ще ви кажа истината. ЦСКА е един много добър отбор, но да играя във Франция беше наистина специално. Гренобъл ми даде всички неща, които не съществуват в България. Хората в клуба бяха много мили с мен и семейството ми.Това ме трогна много. Продължавам да следя новините от ГФ38 в интернет и туитър.
Не съжалявате ли, че играхте твърде малко в Лига 1?
- Не, не е толкова тежко. Просто треньорът (Меша Баждаревич) реши нещо, така че трябваше да си намеря шанса другаде. Бях малко тъжен, но нищо не можех да направя.
От вашите 3 сезона в Гренобъл има ли мач или гол, който помните?
- Спомням си моя гол по пътя към промоцията срещу Либурн в 94-ата минута. Беше специално на нашия стадион. След гола избухнахме в съблекалнята.
Този гол доказва, че бяхте заклет изпълнител на преки свободни удари, феновете от стария "Ледигиер" още си ги спомнят...
- Ах, "Ледигиер"! Когато играх там за първи път, видях всичко хубаво във футбола, феновете бяха всички заедно със своя отбор. След това се преместихме на новия стадион. Такова нещо го няма на друго място. В моите спомени обичам и двата стадиона, въпреки че "Стад дез Алп" беше нов, имаше повече хора. Нещо огромно.
Пазите ли контакт с бивши играчи на тима?
- Да, още говорим с Грегори Уимбе, Джими Жуан. Преди няколко дни си писахме с Марсиал Робен. Във фейсбук също общуваме.
Какви са спомените ви от града?
- Супер град. В Гренобъл има всичко, което искаш. Винаги намираш бързо решението, ако се нуждаеш от нещо.
Сега сте и писател. Как би дойде идеята?
- Мислех го от 2-3 години, когато още бях играч. Бях в Гърция, имах много време. В продължение на 4 месеца бях малко или повече свободен. След тренировка не правех нищо. Казах си, че идеята не е лоша, оставаше да узная дали книгата ще се хареса. Това е трилър, но заглавието ("Единственият начин") не мога да го преведа на френски. Извинявам се, не съм говорил езика от 10 години. Това е история за един човек, който иска да направи нещо, но мафията е срещу него. В България се питат как е възможно да пишеш книга, когато си във футбола. Познавали са ме като играч и треньор. Давам друг имидж. Сега футболът е моят живот, но ако имам идеи в главата, няма да се лиша и от писане.
Ако един ден имате възможност да дойдете да станете треньор във Франция, ще приемете ли?
- Това е малко като мечта. Гренобъл е специално нещо за мен, както казах. Да стана треньор на отбора? Защо не! За момента не говоря с никого. Следя ситуацията и ако един ден е възможно, ще бъде супер.
