Минути спед края на мача с Швейцария Георги Пеев обяви, че напуска националния отбор. Полузащитникът на руския Амкар имаше кратък разговор със селекционера Лотар Матуес, пред когото обяви аргументите си. Пеев не записа нито минута в двубоя с Швейцария. Това логично накара доста хора да смятат, че халфът се чувства обиден.
Дали наистина е така? Какви са причините талантливият полузащитник, играл няколко сезона в Динамо (Киев), да си затвори вратата към държавния тим? Вчера Георги Пеев даде интервю за „Меридиан Мач", в което хвърли светлина върху постъпката си.
- Георги, категорично ли е решението ви да прекратите кариерата си в националния отбор?
- Да, решението ми е окончателно. Не успяхме да победим Швейцария, с което губим големия процент от шансовете си да се класираме на европейското първенство в Полша и Украйна. При това положение аз не виждам смисъл да продължавам да играя за националния отбор. А и Перм е доста далеч от България. Още преди мача се бях решил на тази стъпка. Дори уведомих асистента на Ло-тар Матеус - Илия Груев.
- Матеус не се ли опита да ви разубе-ди? Как прие идеята ви да се откажете от националния отбор?
- Той видя, че решението ми е категорично. Усети, че няма смисъл да преговаряме. Тук е моментът да ви кажа, че си тръгвам с най-добри чувства към съотборниците ми. Всичко е коректно. Не го правя, защото не играх. Просто изпуснахме Швейцария и положението ни в групата е тежко. Искам да поздравя моя добър приятел Стилиян петров. Неговият мач №100 се оказа моят последен в националния отбор. Това е някаква ирония.
- Какво ще кажете на хората, които смятат, че си тръгвате обиден, защото Матеус не ви пусна в игра? Обиден ли сте всъщност на някого?
- Не съм обиден, но ми беше неприятно, че не играх срещу Швейцария. Но това е треньорско решение. Мисля обаче, че имаше с какво да помогна на националния отбор. Още повече че представянето ми в Амкар е доста добро. Всичко в Русия е ОК около мен. Не знам въобще някой следеше ли какво се случва там. Но в крайна сметка има хора, които решават. Нещата не зависят от мен. Аз приемам всичко.което се случва.
-И други футболисти са се отказвали, а после са променяли решението си. Ако дойде друг селекционер и ви покани отново в националния отбор, ще приемете ли?
- Няма смисъл да се връщам. Не може да стане, след като веднъж съм се отказал. Но истината е, че във футбола няма млади и стари, а можещи и неможещи.
- Как оценявате представянето на националния отбор до момента? Преди години тимът бе по-стабилен, сега лъкатуши между слаби и подобри игри?
- Последните квалификационни цикли можеше да се развият и по-добре. За съжаление не стана. През годините имаше моменти, в които не малко основни играчи напуснаха националния отбор. Дойдоха други на техните места. Текучеството бе голямо. То също попречи в някаква степен.
- Смяната на поколенията ли е единствената причина за кризата в резултатите на националния отбор?
- Не искам да обидя никого, но какво значи смяна на поколенията? В Холандия постоянно излизат нови футболисти. Постоянно някой дебютира в националния отбор. Това прави ли по-слаб холандския национален отбор? При нас просто не се получи така. Дано новите момчета, които сега играят за България, върнат класата на отбора.
- Има ли реална възможност този национален отбор да постигне някакъв успех?
- Ще стискам палци да се случи. Дано хората, които играят за България, се представят добре в следващите срещи. Но не мога да гадая какво ще стане в бъдеще. Далеч съм от футбола в България. Вижда се обаче, че нашите отбори не се представят добре в ев-ротурнирите. Това е лошо и трябва да се промени. Но за да не бъдем крайни песимисти, трябва да признаем, че момчетата от »А" група, които намериха място в националния отбор за мача с Швейцария, не се представиха зле.
- Докога възнамерявате да играете сериозен футбол и може ли да завършите кариерата си в България?
- Няма да се върна в България. Ще завърша кариерата си в чужбина. И няма да е скоро. Възрастта при мен оказва позитивно влияние. Натрупах опит. Сега съм по-умен. Мисля, че поне 3-4 години още мога да играя сериозен футбол.
- Как оценявате кариерата си на клубно ниво?
- Доволен съм от постигнатото. Винаги може повече, но аз не съжалявам за нищо. С Динамо (Киев) изиграх 20 мача в Шампионската лига, което е мечта на доста футболисти. Станах и три пъти шампион на Украйна, което в интерес на истината сега ми липсва в Амкар. Но съм радостен,че съм в Перм. Щастлив съм, защото публиката ме обича. Играхме финал за Купата, участвахме в евротурнири-те. Това не е малко.
- Имахте финансови проблеми в началото на сезона. Наред ли са вече нещата и какво мислите за прогнозите, че Амкар е сред фаворитите за изпадане?
- Доколкото ни уверяват, този сезон ще бъде още по-добре от финансово естество. Иначе всяка година четем, че сме фаворити за изпадане. Миналата година почти се сбъднаха тези прогнози, но в останалия период играхме силно. Вижте този сезон - в първите два мача играхме доста силно. Паднахме от ЦСКА (Москва) в първия, но после бихме друг местен гранд - Локомотив. Сега имаме мач с Кри-ля Съветов, който, надявам се, че ще спечелим.