Наско Сираков: Националите много тичат, но малко могат

 

- Националният отбор се представи над моите очаквания. Доста над моите очаквания, това е истината. Колкото и да ми се иска да бием във всеки мач, вътре в себе си бях песимист за срещата с Швейцария. Това е много корав, много грамотен и много организиран отбор, който има победа дори срещу световния шампион. Илюзия е да се мисли, че може да бъде победен лесно. Всъщност от отбор като България просто не може да бъде победен и това се видя. Затова казвам, че моите очаквания бяха надхвърлени – ние можехме да стигнем до една победа, която щеше да ни заблуди. Този резултат не е лош. Защото не трябва да мислим, че сме направили кой знае какъв мач. Оттук нататък такива резултати трябва да ни радват. Всички играчи се опитаха да дадат и дадоха максимума си, но максимумът им е това – малък е. Той далече не стига за доброто международно ниво, не стига и за победа у дома. Оттук нататък за класиране на националния отбор на каквото и да е първенство само ще си говорим, но още в първите два-три мача ще ни приземяват. Ние нямаме класа, за да отидем на голямо първенство.

 

 

- Можехме да спечелим и нямаше да е изненада, ако спечелим. Особено при начина, по който се представи Швейцария. Аз очаквах значително повече от тях. Ставали сме и постоянно ставаме свидетели на огромни изненади в един мач. Но в едно състезание не може, ако нямаш нужната класа, потенциал, постоянство. А едни квалификации са 10-12 мача. Отделни проблясъци не могат да дадат резултат, победата в един мач, който и да е той, не печели квалификации. Класата печели състезанията, а изненадата идва в единия мач и си отива на следващия. Ако бяхме спечелили в събота вечерта, днес щяха да свирят фанфари, но още на следващия мач щяха да ни пратят в тъча.

 

 

- Не е песимизъм, а реализъм. Нямаме футболисти, които да участват на европейско и световно първенство. Казвам, че още много години само ще си говорим за класиране, но няма да се класираме, защото някаква промяна може да дойде най-малко след 5 години, но по-вероятно е годините да са повече. Виждате играчите ни в един мач, в който всички играха на максимума си. Тичаха много, тичаха бързо, бориха се от цялото си сърце. Но не победиха. Това е.

 

 

- Ние нямахме достатъчно добри играчи във всяка една линия. Трябва да отдадем заслуженото на тези, които играха. Думите ми не трябва да се приемат като недоволство от тях, като критика. Но обективно това не стига, това е слаба работа.Само с Ивелин Попов напред трудно може да стане. Той е израснал, той има бъдеще. Макриев и Спас Делев се раздадоха, бориха се, но до тук.Помислете какво става - ние пропускаме голови положения. После ги броим, съжаляваме за тях и т.н. Това е мислене от преди 25 години. Сега футболът е друг, сега добрите европейски отбори вкарват голове, без да имат голово положение. Разликата е огромна. Когато играят два равностойни отбора, а мачът с Швейцария беше равностоен, една ситуация решава мача, а ние я пропускаме.В съвременния футбол такова нещо няма. Видяхте, че Цветан Генков два пъти в най-решаващите минути в края на мача не можа да излъже един защитник. А премине ли през него, отива сам срещу вратата. Но той не може. Това е. Нападателят не може да преодолее един защитник.Затова казвам ние да не се заблуждаваме, че сме изиграли някакъв страшен мач. Ние нямахме контрол върху мача. Ние в по-голямата част чакахме Швейцария да сбърка и ние да ги хванем на контраатака и да ги излъжем. Но футболът не е надлъгване, а надиграване, това е друго. Една такава среща, ако не я контролираш през 70 % от времето, ако не държиш топката, ако не играеш повече с нея, дори да спечелиш - случайно е. На следващия мач няма да стане.

 

 

- На терена играха наистина най-добрите, които имаме. И се вижда кои са ни най-добрите и какво могат. Тичаха много, но не могат да задържат топката, не могат да я разиграват.Не могат да накарат отбора отсреща да се размести и да отвори свободни пространства. Не можахме да го направим. Швейцарците бяха добре организирани в отбрана и ние не можахме да им разбием защитата. Много добре организиран отбор са.Ние не бяхме подложени на някакъв натиск с изключение на последните 20 мин, когато рискувахме повече, извадихме повече хора в атака и тогава се видя, че защитниците ни правят грешки. Ако играта стигне до нашата защита, тя се пропуква.

 

 

- Други са правили по-страшни грешки. Той е млад и има бъдеще. Той е един от хората, около които трябва да се върти бъдещето на защитата. Ние по-добро от това трудно ще намерим, но и трудно в един момент ще кажем, че сме си решили проблемите в защита. И нещата стигат до Ники Михайлов, който всяка седмица доказва защо е в най-бързо развиващия се отбор в Европа през последните 5 години. Вратарят е единственият проблем в националния отбор, който е решен за следващите 10 години с Ники Михайлов и Владо Стоянов. А Краси Балъков го изгони от Черноморец и сега играе в Шериф (Тираспол, Молдова).

 

 

- Откъде да вземем играчи за националния отбор, когато в клубовете е пълно с хора от чужбина. И какви са тези отбори, които се правят от чужденци? Нещо хубаво да сте видели направено? Идват, за да си отидат след година и половина и да се припечели от тях някой лев. Ние не правим отбори с чужденци, а кърпим отбори с чужденци това е различно. Това, което идва от чужбина, в 95 % от случаите е провал. Ако искаме да се промени нещо, ние нормативно трябва да задължим отборите да имат определен брой свои играчи, да картотекират и да има на терена определен брой млади играчи и т.н. Иначе нищо не правим.

 

 

- Скоро ще има Изпълком и лично аз ще поставя този въпрос много остро. Ако продължаваме по същия начин, след 3-4 години нашият футбол ще бъде полуаматьорски, защото начинът на игра на нашите отбори и сега е полуаматьорски.

 

 

- Ние трябва да престанем да си говорим грлупости за Шампионска лига и за Лига Европа, а да си кажем, че футболът ни е мъртъв. Това са уникални тъпотии. Защото той наистина е мъртъв. И да започнем да работим. Вижте какви мачове се играят у нас, това мачове ли са. Нашите отбори са смехотворни. А сега е пет пъти по-лесно да влезеш в Шампионската лига от преди пет години. А нашите отбори не могат.

 

 

- Финансовата криза е за целия свят, но светът си върви напред, ние потъваме. Кризата не пречи на отношението ни към работата, към юношите, към тренировките. Това са празни приказки, финансовата криза по никакъв начин не се отразява на това какви боклуци чужденци водим в България.

 

 

- Едно голямо браво на Матеус и момчетата за огромното желание и тичането по игрището. Но ясно и точно да си кажем – това са нашите възможности и няма да има чудеса.