Героят от "Парк де Пренс" Емил Костадинов даде интервю за "Франс прес" в навечерието на световната квалификация с Франция. Ето какво сподели той.
- Как се чувствахте преди мача на 17 ноември 1993 г.?
- Знаехме, че имаме шанс да се класираме, ако победим. Тогава отборът на Франция бе много силен, един от наи-добрите в историята на страната. Но иие разполагахме с футболисти от световна класа. Франция откри резултата, но нашият първи гол (Костадинов го вкарва 5 мин по-кьсно в З7-ата - б.р.) ни успокои и направи французите нервни. През второто полувреме Франция игра под напрежение, поне ние така го усетихме на терена. И използвахме шанса си.
- Какво си помислихте, когато в 90-ата минута получихте от Пенев паса, след който вкарахте втория си гол?
- В такива моменти не си казваш нищо, а се опитваш да използваш ситуацията по най-добрия начин. Този път се получи.
- Давид Жинопа отнесе много критики във Франция, защото в тази ситуация позволи на България да овладее топката. На него ли дължите победата?
- Не мисля, че Жинопа е виновен за загубата на Франция. Отговорносттае на целия отбор. Това нямаше да се случи, ако не се бяха прибрали да пазят равния резултат.
- Вярно ли е, че едва не сте пропуснали мача заради проблем с визата?
- Да. Тогава играех в Порто. Цял месец не ми дадоха виза и това бе дразнещо. Накрая с Пенев пристигнахме с кола от Германия.
- Какво промени в живота ви този мач?
- Позволи ми за първи път да участвам на световно. Това е най-голямото предизвикателство и наи-голямата отплата за един футболист. България завърши четвърта и това е наи-големият ни успех в историята. Това ми позволи да премина в Байерн (Мюнхен), в един от най-големите клубове в света.
- След този мач ви смятат за страшилището за френския футбол...
- Не бих казал страшилище. Но във Франция се научиха да уважават българския футбол.
- Какви бяха последствията от този мач за френския футбол според вас?
- В следващите години Франция намери вярното решение, за да направи отбора си световен и европейски шампион. От провалите може да има полза и ръководителите на френския футбол взеха правилните решения. По някакъв начин ние допринесохме за развитието на френския фтбол.
- Сятате ли, че споменът за 1993 г. ще тежи върху мача в събота?
- Повечето от френските играчи не бяха родени тогава. Но Франция отново ще бъде под напрежение, защото се нуждае от победа на всяка цена. По тази причина ние имаме шансове. Топката е от женски род (на бьлгарски) и всичко може да се случи. (Смее се.)
- Още повече че България няма загуба у дома в тези квалификации...
- Да, момчетата играят много добре у дома, побеждаваме и това е чудесно. Но отборът е млад , с малък опит. Трябва още работа, за да бъдем на световно равнище.
- Вашето поколение със Стоичков и Пенев бе изключително. Защо няма други такива след вас?
- Защото държавата и клубовете не направиха това, което свършиха във Франция: футболни школи, 24-часова подготовка на младите. Без много работа няма да стигнем доникъде.
- По ваше време бе различно, когато бяхте изграден като играч в ЦСКА...
- Да. Още съвсем млади ние тренирахме целогодишно и това много ни помогна. Играехме заедно още от деца (със Стоичков И Пенев).
- Това промени ли се след края на комунизма?
- Може да се каже. Демокрацията не е полезна за спорта, защото разваля дисциплината и младите мислят за други неща. (Смее се.)
- Но пък се възползвахте от преминаването в западни клубове.
- Да. Играчите бяха от голяма класа. Дисциплината бе различна в Порто, Байерн и Ла Коруня. В отборите атмосферата бе като в семейство. Можехме да отидем на ресторант, да пием по чаша. Тук това не бе забранено, но много стриктно ни следяха какво правим. Свободата помага за изграждането на личността.
- Сега, на 50 години, стетехнически директор в Българския футболен съюз и отговаряте за младите. Какво миспите за бъдещото поколение?
- Опитвам се да предам моя опит на младите, да им помогна да израстнат. За 5 години се класирахме два пъти на европейско и това е много добре. Равнището се повишава, но все още недостатъчно.
- Бяхте в ръководството и на ЦСКА. Има ли възможност да се върнете в клуба?
- Не, работата ми в момента ме задоволява. Имам свобода на действие, което е най-важното. Имам усещането, че правя нещо положително за българския футбол.
- През 1993 г. селекционерът на Франция Дидие Дешан бе ваш съперник. Какво бихте искали да му кажете преди мача в събота?
- Не искам да му пожелавам успех. Нека по-добрият да победи.
