Какъв футбол можеш да направиш в страна с едва 2 милиона население, където всичко живо играе само хокей или баскетбол, а първа футболна лига се състои едва от 11 отбора? Въпреки това още преди пет години Александър Старковс изпълни невъзможната мисия да класира Латвия на Евро 2004. Нещо повече - на стадион "Беса" в Порто неговите хора извъртяха 0:0 с Германия и дори щяха да бият, ако английският рефер Майк Райли им беше дал дузпата, която единствен той от целия стадион не видя.
С едва 500 професионални играчи и заплати, по-ниски дори и от тези във втора руска дивизия, днес Латвия се мъчи да оживее в европейския футбол. Тимът е трети в групата за световните квалификации с Гърция и Швейцария и при повече късмет може дори да се класира в Южна Африка. Миналата седмица Вентспилс пък хвърли бомбата в квалификациите за Шампионската лига, като елиминира храбрия тим на БАТЕ Борисов.
- Ако навремето някой ми беше казал, че ще се класираме на европейското, щях да му се изсмея в очите - свидетелства селекционерът на националите Александър Старковс. - След Евро 2004 обаче интересът към футбола в Латвия се засили и имаме все по-голяма подкрепа. На мачовете също ходят доста повече хора.
Въпреки това футболът в Латвия все още е в сянката на хокея, баскетбола и леката атлетика. Старковс признава, че списъкът му от футболисти за националния тим се състои от малко повече от 30 имена и ако някой се контузи, става лошо. По тази причина той все още разчита на ветерана Астафеевс, който наближава 39 години. Повечето от избраниците му са от местното първенство и носят екипите на лидера в класирането Металургс, Вентспилс и Сконто.
- В Латвия футболът е в известна степен интернационален - обяснява още Старковс. - Президентът и повечето от ръководството на федерацията са латвийци, а селекционерът на националния тим - руснак. Това не е изненадващо, като се има предвид, че около 30% от населението са руснаци срещу 60% латвийци. Като футболист Старковс е носил екипа на Даугава във времената, когато във висшата дивизия на СССР играеше само един латвийски тим - Динамо (Рига). След Евро 2004 беше нает от Спартак (Москва), но два сезона по-късно отново пое националите на Латвия. В съблекалнята говори на латвийски или руски език в зависимост от това кой играч с какви корени е. Самият той е руснак, а след подмяната на съветските паспорти с латвийски властите в Рига му поставят буквата "с" в края на фамилията.
За футбола в Латвия парите и до днес си остават сериозен проблем, макар че този спорт се ръководи от един от едрите бизнесмени в страната. Гунтис Индриксонс, шеф на холдинга "Сконто груп", оглавява футболната централа в Рига и заедно с останалите футболни шефове успя да увеличи постъпленията във федерацията и клубовете. Въпреки това заплащането е сравнително ниско - средно на месец в първа лига се изкарват между 1500 и 2000 евро и само отделни играчи от елитните клубове взимат по 5000. Участието в националния тим е повече за престиж, отколкото за пари. Например докато играеше в руския Шинник, националът Рубин е изкарвал повече пари само за две минути игра в клубния си тим, отколкото за цял мач с Латвия.
- Добре че играчите осъзнават, че имат дълг към родината си - обяснява Старковс. - Аз също живея с футбола, той е най-важният за мен. Навремето бях дал едно интервю, в което обяснявах, че семейството трябва да е №1, а работата после. Жена ми го прочете и каза: "Излъгал си, за теб футболът е на първо място".