Един от най-добрите български състезатели по мотоциклетизъм в последните години Ангел Караньотов изненадващо обяви, че спира с активната си състезателна дейност.
"Отказвам да търпя терора и унижението, на които съм подложен от моята държава. В тези години аз разбрах, че спортът е политика. Разбрах, че е много важно кой ще е на власт, за да получа правото да се състезавам за България. Разбрах, че първо трябва да преодолея пречката "България" и след това да се справям с конкуренцията. Разбрах, че въпреки усилията на българската федерация по мотоциклетизъм, въпреки усилията и лишенията на моето семейство, въпреки моите скромни напъни, всичко е в ръцете на шайка некомпетентни кариеристи. Всичко е в ръцете на някакви "Дянковчета" и "Марианки", емоционално заяви Караньотов.
На въпрос какво ще прави оттук насетне, Ангел заяви:
"Аз съм само на 20 години и бъдещето е пред мен. Сега отивам на лекции в НСА. За по нататък ще видим".
Със своето слово състезателят просълзи баща си Ивайло Караньотов, който от своя страна отправи специални благодарности към ръководството на родната федерация по мотоциклетизъм за всички усилия и грижи, които са положили през годините за развитието на кариерата на Ангел.
Novsport.com публикува без редакторска намеса цялото обръщение на Ангел Караньотов към спортната общественост:
"Отказвам да търпя терора и унижението, на които съм подложен от моята държава. В тези години аз разбрах, че спортът е политика. Разбрах, че е много важно кой ще е на власт, за да получа правото да се състезавам за България. Разбрах, че първо трябва да преодолея пречката "България" и след това да се справям с конкуренцията. Разбрах, че въпреки усилията на българската федерация по мотоциклетизъм, въпреки усилията и лишенията на моето семейство, въпреки моите скромни напъни, всичко е в ръцете на шайка некомпетентни кариеристи. Всичко е в ръцете на някакви "Дянковчета" и "Марианки", емоционално заяви Караньотов.
На въпрос какво ще прави оттук насетне, Ангел заяви:
"Аз съм само на 20 години и бъдещето е пред мен. Сега отивам на лекции в НСА. За по нататък ще видим".
Със своето слово състезателят просълзи баща си Ивайло Караньотов, който от своя страна отправи специални благодарности към ръководството на родната федерация по мотоциклетизъм за всички усилия и грижи, които са положили през годините за развитието на кариерата на Ангел.
Novsport.com публикува без редакторска намеса цялото обръщение на Ангел Караньотов към спортната общественост:
"Здравейте колеги, здравейте журналисти, здравейте ръководители. Написах всичко, защото този път много се вълнувам и ме е страх, че ще пропусна нещо. С радост разбрах за тази пресконференция, която ми дава възможност да Ви запозная с едно дългообмислено мое решение. Имайте малко търпение, ще бъда максимално кратък. Това мое решение ме връща 6 години назад. Тогава взех всички титли в 85сс. Бях лидер в моята възраст в мотокроса. В края на сезона, баща ми за „награда" обяви „приключваме с този спорт". Аз бях в недоумение. Зададох си въпроса, къде и с какво сбърках. Тогава баща ми каза -„Ачи, искаш ли да бъдеш цял живот само републикански и балкански шампион". Аз отговорих, че не искам тиквени медали и искам да карам, сред европейска конкуренция. Тогава той отговори - „Ето за това прекратяваме този спорт. За да постигнеш нещо на европейско ниво, трябва цялото семейство да живее там или ти да живееш сам, като наемник в чужда държава. В България този спорт е абсолютно безперспективен, а в чужбина ти винаги ще бъдеш чужденеца от бивша социалистическа държава". Сигурно се досещате, какво ми е коствало да се съглася с тези думи, но тогава аз все още слушах баща ми и неговите думи бяха закон за мен. Няколко месеца по късно, Богдан Николов за добро или лошо, предложи на баща ми да продължа със супермото. -„Тук нещата са различни"- каза баща ми. -„Ако имаш воля и амбиция, би могъл да допреш до световния елит. Сега си давам сметка, колко далновидни са били Богдан и баща ми. Сега след 6 години зверски труд, в актива си имам 4 европейски титли, 2 вицесветовни титли в нациите и 7-мо място в Световния шампионат за 2014. Седмото място, разбира се, аз ценя най-много и смятам за връх на моята спортна кариера. ДА! Богдан и баща ми предвидиха всичко, само не предвидиха как ще изглежда държавата през 2014. А тя последните няколко години е враг номер 1, както за народа си, така и за своите спортисти. В тези години аз разбрах, че спорта е политика. Разбрах, чее много важно кой ще е на власт, за да получа право да се състезавам за България. Разбрах, че първо трябва да преодолея пречката България и след това да преодолявам конкуренцията. Разбрах, че въпреки усилията на Българската Федерация по Мотоциклетизъм, въпреки усилията и лишенията на моето семейство, въпреки моите скромни напъни, всичко е в ръцете на шайка некомпетентни кариеристи. Всичко е в ръцете на някакви Дянковчета и Марианки. Всичко е въпрос на лобита и политически разпределения. Аз съм само на 20 години, което ще рече, че съм все още честен, наивен и глупаво ентусиазиран, но този мой ентусиазъм ме влече със страшна скорост към дъното. На тези години всички мой връстници стъпват на краката си, а аз карам мотори. Защо !? За да представям мащехата България пред света. За да се лиша от цялото си детство и юношество. За да превърна живота си и живота на моето семейство в наказание, за да очаквам някакво признание и уважение, било то само журналистическо и да не получавам нищо. За да се превърна в един нефел млад човек, който си мисли че единственият начин за съществуване е чрез спонсорски пари. За да споделя съдбата на моите колеги, които приключвайки кариерата си, са под нулата, без никаква перспектива. И като капак на всичко, да се състезавам под чужд флаг, защото държавата направи всичко възможно с престъпна безотговорност да загуби правото за международен лиценз на своите състезатели. Аз може да съм огорчен от държавата, но обичам родината и въпреки всичко оставам патриот. Категорично не бих желал, да се състезавам под чужд флаг. Иначе безсмислицата, минава всякакви граници. Точка!! Този път аз взимам решението, което баща ми взе преди 6 години. Отказвам да търпя терора и унижението, на което съм подложен от моята държава. Отказвам се с пълното съзнание какво губя. Мотоциклетизма е моята любов. Аз се лишавам от тази любов в името на моето достойнство и бъдеще. За всички тези изминали години, аз ще си спомням с много вълнение. До края на живота си, ще бъда благодарен на хората, които ми помогнаха и повярваха в мен. Богдан Николов, Румен Петков, Цветан Василев и Иво Цветанов. Ще се прекланям пред себеотрицанието, на моите родители, благодарение на които, постигнах моите скромни успехи. С усмивка ще си спомням, че малцина са журналистите успели да изрекат с траен успех, думичката супермото. С умиление ще си спомням, че няма жив спортен министър, който да проумя, че няма федерация по мотокрос или федерация по мотори, а има федерация по мотоциклетизъм. Никога няма да забравя, как министър Нейков ме награди в коридора на министерството на спорта, за първата ми Европейска титла, като нито знаеше името ми, нито знаеше спорта, нито знаеше за какво ме награждава. Като финал искам да се обърна към всички, на които държа в мотоциклетизма. Колеги, вслушайте се поне малко, в това което ще Ви кажа. Бъдете малко егоисти и внимавайте да не стане късно. Моторите са дрога и последствията могат да бъдат пагобни. Уважавайте успехите на своите колеги и бъдете по задружни. Това са неща, които ни липсват и се отразяват негативно, единствено върху самите нас. Неочаквайте признание. Колкото по големи успехи имате, толкова по лоши неща ще чувате за себе си. Това си е български патент. Бъдете горди и с позиция, за да Ви уважават и забелязват. Бъдете благодарни на хората, които полагат грижи за Вас и сведете претенциите си до минимум. Само простите хора имат безкрай претенции. Никой не ни е длъжен. Към Богдан и баща ми, ще се обърна с едно послание, защото за мен те са еднакви. -Хора, благодаря Ви. Вие сте най-лудите и всеотдайни хора.-Които познавам. Всичко постигнах благодарение на Вас. Моля Ви, съхранете се по дълго. Нищо, че светът се крепи на такива като вас, благодарност и признание няма да има. Никой и нищо не заслужава вашата саможертва. И като за финал... Разберете ме правилно. Не се оплаквам и нищо не искам, просто взимам правилното за мен решение, докато не е късно."
