Дълбок поклон пред Стефан Данаилов. Жалко, че един по един си отиват хората, които създадоха съвременна България. Уникален е най-точната дума за Стефан. Беше велик актьор, но и много харизматична личност. Той покоряваше с присъствието си. Говоря не само за сцената и филмите, защото там не съм специалист. Имам предвид присъствието му между хората.
Имам много срещи със Стефан и те са незабравими. Той обичаше много футбола. Беше голям цесекар, но винаги се отнасяше с уважение към мен. Някой път ме е упреквал защо не съм останал в ЦСКА, след като играх за тях няколко мача. Винаги съм му казвал, че нямаше да съм този човек и футболист, който обича и уважава, ако не се бях върнал в Локомотив. И той се съгласяваше с мен. Макар и болен цесекар, той много уважаваше Локомотив.
В националния отбор често ни организираха срещи с актьори от театъра. Идваха той, Парцалев, Калоянчев, Стоянка Мутафова, Нейчо Попов, Димитър Манчев. Той беше от червената част на актьорската гилдия, а Митко Манчев беше от болните левскари. Заяждаха се на тема отбори повече, отколкото агитките по стадионите. Ние си умирахме от смях. Това сваляше напрежението преди важни мачове.
Познавах и съпругата му Мария, Бог да я прости. Бяха невероятна двойка. Чувствах и нея като приятел. Като си отиде тя, видимо и нещо голямо си отиде и от него. Сега ще се съберат на небето.
Светъл път, Стефане!