Марадона на 60: Когато мечтите се сбъднат и се превърнат в кошмар

Диего Армандо Марадона празнува 60-ия си рожден ден, а какво повече да напишем за една жива легенда, за която се е изписало всичко.

Можем единствено да си припомним част от най-великите му подвизи на терена, а и извън него. Като "Божията ръка", като "Гола на века", като заигравките му със смъртта.

Бившият играч вероятно ще празнува в Аржентина. Напоследък е доста активен в социалните мрежи, където публикува снимки с куче в ръцете си, показва как чертае тактически схеми за следващия мач на "Химнасия" или пък носи специална маска срещу COVID-19, приличаща на космонавтски шлем...

На снимките дон Диего изглежда втален и здрав, понякога носи и очила. Съобщението е повече от ясно - той е добре.

"Очевидно се е справил с кризата в живота си, която се появи след футбола", смята бившият играч и мениджър Гюнтер Нетцер.

За бившия национал на Германия, а както и за много други, Марадона си остава един мит. Пътят му започва във Вила Фиорито - в покрайнините на Буенос Айрес. "Златното момче" бързо е забелязано от специалистите в школата на първодивизионния "Архентинос хуниорс".

Като 12-годишно хлапе, подаващо топките на мачовете, той има и специална задача - да забавлява публиката на полувремето. Най-често го прави, жонглирайки с портокал, а представянето му получава повече внимание от играта на самите футболисти.

На 15 се появява за първи път в мач за мъжкия тим на "Архентинос хуниорс", на 16 вече е национален състезател и най-младият дебютант в историята на Аржентина. На 17 става голмайстор, на 19 е футболист на годината.

По онова време журналистите силно се вълнуват дали той е "новият Пеле": "Аз съм Марадона, няма нищо ново. Просто искам да бъда Марадона", отговаря младият Диегито.

Постига безспорен успех, но пътят му към върха не може да се сравнява с историите на другите преди него.

В началото всичко му се получава по мечтан начин. През 1982 година Марадона преминава в "Барселона" за рекордна сума, но е обявен за полубог едва две години по-късно. След още един рекорден трансфер той отива в "Наполи" - не особено голям клуб, който винаги е бил в сянката на грандовете от северна Италия.

С гения на Диего "неаполитанците" не само хвърлят ръкавицата на богатите "Ювентус" и "Милан", но стигат и по-далеч. Печелят първата си титла на Италия през 1987-а. Три години по-късно идва и втората и засега последна във витрината на "партенопеите".

Повече от 70 000 посрещат Марадона на стадион "Сан Паоло" в Неапол, с годините пред вратите на дома му продължат да се тълпят хора. Неапол, като повечето големи градове в Италия, си има фанатизирани фенове....

Веднъж дори една медицинска сестра си открадва кръв от неговата проба, за да я занесе в църква. За местните той е светец. Донякъде се справя с еуфорията, тъй като с топка в крака всичко му се получава. Това обаче е временно.

"На футболния терен животът няма значение. Проблемите губят смисъл", споделя дон Диего в документален филм.

Марадона печели световното първенство с Аржентина през 1986 г. През 1989 г. вдига Купата на УЕФА с "Наполи".

Извън терена обаче нещата излизат извън контрол. Увлича се по кокаина, често изпада в депресия. Разрушава се внимателно създадения от хората в обкръжението му балон. Свитата от роднини, която го следва по петите и в Барселона, и в Неапол, продължава да се възползва от предимствата и луксозния живот на футболната му кариера.

Пороците обаче не прощават. Дори да се казваш Диего Армандо Марадона. Кариерата му в националния отбор приключва на световното първенство през 1994 г. - за втори път е наказан от ФИФА за положителна проба за допинг.

"Диего имаше живот като мечта. И живот като кошмар", смята бившият му личен треньор Фернандо Синьорини.

"Божията ръка", с която отбеляза срещу Англия на световното през 1986 г. или "Гола на века" след феноменалния му дрибъл в същия този мач са незабравими. Незабравими са обаче и провалите му - като телевизионен водещ, като национален селекционер на Аржентина.